Окото на тигъра - Смит Уилбур (читаем книги бесплатно txt) 📗

— Тук е като в приказка — прошепна Шери, застанала под сламения навес на просторната веранда пред хижата. — Направо не мога да го повярвам — кимна тя към поклащащите се стволове на палмите и към ослепително белите пясъци отвъд тях.

Застанах зад нея, обгръщайки я през кръста, и я притеглих към себе си. Тя се облегна върху тялото ми, кръстосвайки ръце над дланите ми и стискайки ги лекичко.

— О, Хари, изобщо не предполагах, че ще е толкова красиво — у нея бе настъпила някаква промяна, която усещах ясно. Приличаше на стайно цвете, което прекалено дълго не е виждало слънце, но у нея имаше и някаква сдържаност, която не можех да разгадая и това ме тревожеше. Тя не беше обикновено момиче, лесно за разгадаване. Усещах, че има някакви скрити задръжки, противоречия, които проличаваха понякога като мрачни сенки в бездните на тъмносините й очи, мяркащи се като отраженията на дебнещи под водата хищни акули. Неведнъж бях я улавял, когато си мислеше, че не я наблюдавам, да ме следи с преценяващ и хладен поглед — сякаш ме ненавиждаше.

Но всичко това бе, преди да дойдем на острова, и сега ми се струваше, че цъфти като стайното растение, изложено под ласките на слънцето, и сякаш тук можеше да се отърси от скритите терзания, сковавали душата й преди.

Ритна обувките си встрани и останала боса, се обърна в прегръдката ми, за да се изправи на пръсти и да ме целуне.

— Благодаря ти, Хари. Благодаря ти, задето ме доведе тук.

Мисис Чъби беше измела пода и бе проветрила навсякъде, поставила бе цветя във вазите и включила хладилника. Влязохме вътре, хванати ръка за ръка — и макар че Шери възкликна възхитено пред строгата мебелировка и определено мъжката обстановка, аз все пак успях да доловя в погледа й особения израз, който се появява у всяка жена, преди да започне да размества мебелите и да изхвърля скромните, но събирани с обич от всеки мъж вещи през ергенския му живот.

Когато се спря да пооправи поставената от мисис Чъби ваза с цветя върху широката маса от камфорово дърво в трапезарията, на мен ми стана ясно, че край Залива на костенурките ще настъпят доста промени — но най-странното бе, че никак не се разтревожих от подобна мисъл. Внезапно почувствах, че ми е омръзнало до смърт да си готвя и чистя сам.

Облякохме банските си костюми в голямата спалня — защото за краткото време, откакто бяхме се любили, бях установил, че Шери е извънредно свенлива по отношение на тялото си, и знаех, че ще ми трябва доста време, за да я убедя, че може да си ходи наоколо по бански костюм, което беше съвсем обичайно край Залива на костенурките. Но противно на моите очаквания, аз се оказах прекалено облечен, когато Шери Норт се появи по бикини.

За първи път ми се удаваше възможност да огледам добре тялото й. Онова, което най-много ме изненадваше у нея, бе структурата и блясъкът на кожата й. На ръст беше висока и макар раменете й да бяха доста широки, а бедрата й доста тесни, в кръста бе съвсем стройна, а коремът й бе гладък, с малък, изящно очертан пъп. Винаги съм смятал, че турците са напълно прави в твърдението си, че пъпът е силно еротична част от женското тяло — а с пъп като нейния Шери направо щеше да направи състояние в Турция.

На нея не й хареса, че съм я зяпнал в пъпа.

— О, деденце, я виж какви очи си отворил — рече тя и уви кръста си с хавлиена кърпа като саронг 9. Но когато тръгна боса по пясъка, бедрата и гърдите й се поклащаха непринудено, а аз следях движенията й с нескрито удоволствие.

Оставихме хавлиите си недалеч от мокрия пясък и се втурнахме тичешком към прозрачната вода на топлото море. Тя плуваше на пръв поглед с бавни и спокойни движения, но се носеше толкова бързо във водата, че аз трябваше да се понапъна, за да я стигна и да заплувам редом с нея.

Преминахме рифа и заплувахме изправени, а тя беше се задъхала.

— Отвикнала съм — запъхтяно рече тя.

Докато си почивахме, погледнах към морето и в същия миг водната повърхност се разбушува от цяла редица черни плавници, които се носеха дружно към нас, и аз не можах да скрия радостта си.

— Ти си почетна гостенка — викнах. — Ще получиш специални поздрави — делфините ни заобиколиха в кръг като цяла сюрия игриви кученца, подскачайки весело и писукайки, докато разглеждаха внимателно Шери. Знаех, че обикновено бягат от непознати хора и че много рядко позволяват да бъдат докосвани при първа среща, а ако се оставеха да бъдат погалени, то ставаше след продължително ухажване. Но те сякаш се влюбиха в Шери от пръв поглед, почти така, както Чъби и Анджело.

Само след петнайсет минути те я возеха като на индианска шейничка, а тя пискаше от удоволствие. В мига, в който падаше от гърба на някой делфин, до нея се приближаваше друг, побутвайки я с муцуната си и опитвайки се настоятелно да привлече вниманието й.

След като най-сетне бяха изтощили и двама ни и ние заплувахме уморено назад към брега, един от едрите мъжкари последва Шери до плиткото, където водата едва стигаше до кръста й. Там той се обърна по гръб, а тя го разтриваше по корема с пълни шепи твърд бял пясък и палавникът се захили с неизменната си идиотска усмивка на делфин.

Когато се стъмни, докато седяхме на верандата и пиехме уиски, още чувахме подсвиркването и пляскането на стария мъжки делфин, който се опитваше да я съблазни да влезе отново в морето, вирнал опашката си високо над водата.

На следващата сутрин храбро се преборих с настъпващата отново горещина и изкушението да се поизлежавам, особено когато Шери се събуди до мен с порозовели бузи като на малко момиченце, с весели пламъчета в очите, омаен дъх и привлекателни устни.

Трябваше да прегледаме оборудването, което бяхме спасили от „Танцуващата по вълните“, а имахме нужда и от мотор за компресора. Чъби тръгна с цяла пачка банкноти и се върна с мотор, на който трябваше да отделя доста време, за да го поправя. Тъй като работата по него щеше да ми отнеме целия ден, изпратих Шери до мисис Еди за провизии и разни дреболии, необходими за лагера ни на открито. Бяхме решили да потеглим до три дни и подготовката ни беше доста напрегната.

Когато заехме местата си в лодката, бе все още тъмно. Чъби и Анджело се настаниха при машините на кърмата, а Шери и аз кацнахме като птички върху купчината багаж.

Утрото величествено пламтеше в златисто и яркочервено, обещавайки поредния горещ ден, а Чъби пое на север по курс, възможен само за малка лодка и опитен шкипер. Плавахме толкова близо до рифа, че понякога между кила на лодката и зловещите зъбери на корала имаше само осемнайсет инча вода.

Всички бяхме в приповдигнато настроение. Наистина не вярвам, че тогава съм бил развълнуван от вероятността да открием огромно богатство — щях да бъда истински щастлив, ако можех да се сдобия с друга хубава яхта като „Танцуващата по вълните“, а мисълта за рядкото несметно съкровище, което се надявахме да извадим от морето, не ме вълнуваше толкова много. Ако онова, което търсехме, беше само злато на кюлчета и монети, не мисля, че то щеше да ме заинтригува толкова много. Моят противник беше морето и ние отново се изправяхме един срещу друг.

Щом слънцето се надигна от морето, ослепителните багри на утрото се стопиха сред горещата синева на небето, а Шери Норт се изправи на носа на лодката и свали якето и джинсите си. Останала по бикини, тя прибра дрехите си в грубата платнена торба и извади тубичка с крем против изгаряне, с който започна да маже бялата си нежна кожа.

Чъби и Анджело въстанаха срещу подобно кощунство с неприкрит ужас. Те проведоха кратък и изпълнен с възмущение разговор, след който Анджело пристъпи напред с платнище от брезент, за да направи навес за Шери. Последва разгорещена препирня между него и Шери.

— Но вие ще си съсипете кожата, мис Шери — възмутено протестираше Анджело, но тя го принуди да отстъпи пораженчески към кърмата.

Двамата седяха като оплаквачки на погребение — Чъби мръщеше кафявото си загрубяло лице, а Анджело кършеше ръце в пълно отчаяние. Накрая двамата не издържаха и след последвалото наговаряне на тих глас Анджело беше определен за емисар, който припълзя отново през струпания багаж, за да настоява за подкрепа от мен.