Мусон - Смит Уилбур (читать книги онлайн без сокращений .txt) 📗
— И така, халифът ме върна в Ламу, за да продължа към Брега на треската и аз съм щастлив, защото можах отново да видя любимото ти лице. — Това лице беше дълбоко набраздено от трудности и лишения, а косите сребрееха, но той я обичаше повече от всякога. — Разкажи ми как я кара след моето заминаване!
И тя му разправи, как е продължила да живее в харема и да върши най-черната работа, възлагана от главния евнух Куш.
— Но поне имах подслон и не оставах гладна, за което благодаря на Бога!
— Трябва да дойдеш да живееш при мен! — каза Дориан. — Така ще мога да ти върна всичката любов и доброта, с които си ме обсипвала.
Тя отново се разплака от радост. След това, като се стараеше да прозвучи небрежно, той зададе въпроса, който го измъчваше и от чийто отговор се плашеше:
— Какво стана с малката Ясмини? Сигурно отдавна е станала голяма жена и е заминала за Индия, за да се омъжи за могулския принц?
— Той умря от холера, преди Ясмини да замине — отвърна Тахи и втренчи проницателен поглед в лицето му.
Дориан се опита да прикрие чувствата си и отпи от шербета.
— Значи, намерили са й друг благороден съпруг? — тихо попита той.
— Да — съгласи се Тахи. — Емирът на Ал Бил Каил в Абу Даби, богат старец с петдесет наложници, но само три жени, от които най-старата умря преди две години. — Тя видя болка и примирение в очите му.
— Кога се омъжи?
Трябваше да се смили над терзанията му.
— Сгодена е, но още неомъжена. Ще отплава при жениха си, когато се обърне вятърът и отново задуха куси. Междувременно крее в харема на Ламу.
— Ясмини е още тук? — Той я погледна изненадан. — Не знаех това.
— Бях при нея в градината с фонтана тая сутрин. Знае, че си тук. Всичко живо в харема знае. Би трябвало да видиш очите й, когато произнася името ти. Блестят като звездите на южния кръст. „Обичам Ал Амхара като брат и нещо повече.“ Така казва тя. „Искам да го видя още веднъж, преди да стана жена на старец и да изчезна завинаги от света.“
Дориан скочи от килима и отиде до края на терасата. Остана там загледан към залива, в който бяха закотвени корабите му. Изпита особено чувство, сякаш усети че съдбата отново променя руслото на живота му. През трудните години пустинен живот споменът за Ясмини бе избледнял, но той всеки път отклоняваше предложенията на шейховете от Саар, да му намерят жена между собствените си дъщери. До този момент не бе осъзнавал, че всъщност чака нещо друго, някоя друга, момиченцето с маймунско личице и пакостлива усмивка.
След това го обзе смут. Толкова много пречки стояха пред тях. Тя беше затворена в харема и обречена другиму. В очите на Аллаха тя му беше сестра, а наказанието за кръвосмешение е отвратителна смърт. Ако посегне на девственица от двора на владетеля и оскверни неприкосновеността на харема, никой, дори халифът, не би могъл да го отърве от позорно пребиване с камъни или обезглавяване. А какво щяха да сторят с Ясмини? Потръпна, като си спомни разказите за нещата, които прави Куш с отклонилите се от правилата негови повереници. Разправяха, че едно момиче умирало цели четири денонощия и сърцераздирателните й писъци не дали никому да мигне през цялото време.
— Не мога да я изложа на този риск — каза той гласно и присви рамене, разкъсван от противоречиви чувства. — Но пък и не мога да устоя на сърдечния си порив. — Той се извърна и удари с юмрук кораловата стена, а болката му донесе наслада. — Какво да правя?
Върна се при търпеливо чакащата Тахи.
— Ще й предадеш ли едно съобщение?
— Знаеш, че ще го сторя. Какво да й кажа, синко?
— Кажи й, че когато тази нощ изгрее луната, ще я чакам в края на Прохода на ангела.
126.
Не позволи на Батула да го придружи. Щом падна нощта, плътно се уви в роба, яшмак и тюрбан, яхна един кон и излезе от града в северна посока. Спомняше си всяка пътека, поточе, горичка и мангрово блато.
Прокрадваше се през палмовите горички, докато насреща му изникна стената на харема, могъща и мрачна в мрака, преди да се покаже лунният лик. Откри древните развалини и върза кобилата в един храсталак наблизо, който не се виждаше от пътеката на дървосъбирачите. Не очакваше да се натъкне на някой островитянин в тоя час, защото всички бяха суеверни и се страхуваха от горските джинове.
Катереше се през купчините срутена зидария и си пробиваше път през гъсталаците, докато стъпи в скритата чиния. Отворът на тунела бе цял обрасъл и ясно личеше, че никой не го бе използвал през всичките тия години.
Приседна на коралово блокче, откъдето можеше да държи под око както края на тунела, така и околността. Не се наложи да чака дълго, тъй като скоро бяло сияние освети източния небосклон, а после луната се показа над върховете на палмите и заля местността със сребърна светлина.
Чу тихи звуци, леки стъпки и шепот откъм тунела:
— Доуи? Тук ли си? — Гласът беше по-дрезгав отколкото го помнеше. Кожата му настръхна.
— Тук съм, Яси.
Клонките, които скриваха отвора се раздвижиха и тя излезе в лунната светлина. Носеше проста бяла роба и парче плат на главата. Веднага забеляза, че е доста пораснала, но тялото й си оставаше стройно и гъвкаво като фиданка, походката й лека и чевръста, като на подплашена газела. Тя замръзна на място, после бавно махна воала от лицето си.
Дориан се задъха. Беше толкова красива на лунната светлина. Макар и пораснала, личицето й си бе останало с изящни и миниатюрни черти, високи скули и огромни очи. Когато се усмихна, устните се разтвориха пълни и сочни, за да покажат равни бели зъби.
Той се изправи и махна яшмака си. Ясмини промълви:
— Толкова си голям. И брада… — Тя млъкна колебливо.
— А ти си станала много хубава жена.
— Така ми липсваше — прошепна Ясмини. — Всеки Божи ден…
Изведнъж се втурна към него и той протегна ръце. Ясмини трепереше притисната до гърдите му и тихичко хлипаше.
— Не плачи, Яси! Моля те, не плачи!
— Толкова съм щастлива! — ридаеше тя. — През целия си живот не съм била така щастлива!
Сложи я да седне на кораловото блокче и тя престана да плаче, като се дръпна назад, за да разгледа лицето му.
— Чувах за теб даже в харема. Разправят, че си станал велик воин, че си спечелил жестока битка в пустинята и си превзел Мускат заедно с нашия баща в друго страшно сражение.
— Не съм спечелил тия битки самичък. — Той се усмихна и проследи с пръст очертанията на устните й. Разговаряха бързо и нетърпеливо, като се прекъсваха един друг и оставяха нещата недоизказани, за да се прехвърлят на друга тема.
— Какво стана с маймунката ти Джини? — попита Дориан.
И отново сълзи напълниха очите й, блеснали под лунните лъчи.
— Джини умря — прошепна тя. — Куш я хвана в безценната си градина и я преби с лопата. После ми изпрати телцето й като подарък.
Дориан отново смени темата, говори за по-приятни спомени от детството и скоро тя пак се разсмя. След това и двамата замълчаха, а тя сведе срамежливо очи. Каза, без да го поглежда:
— Помниш ли как ме заведе да се къпем в морето, когато бяхме деца? Тогава за пръв път излязох от харема.
— Помня. — Гласът му бе пресипнал.
— Ще ме заведеш ли пак тази нощ? — Погледна го в очите. — Моля те, Доуи!
Тръгнаха ръка за ръка между дърветата и стигнаха до пустия, осветен от луната пясък. Сенките на палмите лежаха тъмнопурпурни върху неговата белота, а водата светеше с маслени отблясъци като черна перла.
Откакто бяха идвали тук предишния път, пещерата в пясъчната скала бе станала по-дълбока под действието на приливите. Спряха при входа и тя попита:
— Грях ли е това, което правим?
— И да е, не ме интересува — отвърна той. — Знам само, че те обичам и не се чувствам грешник, когато съм с теб.
— И аз те обичам — отвърна Ясмини. — Не бих могла да обичам повече нещо или някого, даже сто години да живея. — Развърза робата около врата си и я остави да се свлече на пясъка. Остана само по копринени шалвари.
