Мусон - Смит Уилбур (читать книги онлайн без сокращений .txt) 📗
Дориан я гледаше, затаил дъх. Гърдите се бяха налели, а зърната им стърчаха потъмнели. Гладката кожа светеше като вътрешната страна на мидена черупка.
— Ти ме дразнеше, че съм приличала на маймуна! — промълви Ясмини наполовина предизвикателно, наполовина свенливо.
— Вече не. — Дориан си пое дъх. — Никога не съм виждал толкова красиво нещо.
— Страхувах се че няма да ти харесам. Искам да ме харесваш, Доуи. Кажи ми, че ти харесвам, моля те!
— Обичам те — отвърна той. — Искам да станеш моя жена и съпруга.
Тя се засмя от радост, хвана ръцете му и ги сложи върху гърдите си. Те бяха топли и еластични, а зърната им се втвърдиха, докато ги галеше нежно с пръсти.
— Аз съм твоя. Мисля, че винаги съм била твоя. Не знам как се прави, но искам да стана твоя жена тази нощ.
— Сигурна ли си, любима? Ако се разбере, ще последва опозоряване и ужасна смърт.
— Да бъда без теб, ще бъде много по-ужасна смърт от всичко, което може да измисли Куш. Знам, че не може да продължи винаги, но нека бъда твоя жена поне тая нощ. Покажи ми как, Доуи! Покажи ми!
И той постла робата си на пясъка, и я положи внимателно на нея. Бавно, с безкрайна нежност, тихи звуци на почуда и изненадани ахкания, с продължителна болезнена тръпка преминала в радостна наслада, те станаха любовници.
127.
В последвалите дни Дориан потъна до гуша в грижи около подготовката на предстоящия поход във вътрешността. Изкупи почти всички налични товарни животни на острова и изпрати една от джонките на юг до Занзибар, за да направи същото. Изкупи голяма част от зърното и търговските стоки на пазара.
Прекарваше часове наред в разговори с водачи и участници в нападнати и ограбени кервани. Опитваше се да установи самоличността на бандитите, тяхната численост, както и въоръжението и методите им. Направи обща оценка на загубите и остана поразен. Над три лаки златен прах, двадесет и седем тона слонова кост и повече от петнадесет хиляди току-що пленени роби бяха преминали в ръцете на разбойниците. Халифът имаше пълно право да се тревожи.
Що се отнася до самите нападатели, сведенията бяха мъгляви и противоречиви. Според едни, имало бели мъже, франки, и черни копиеносци и стрелци с лък. Според други, всички били диваци. Един разправяше, че нападали само нощем, когато керванът е спрял за сън, а друг каза, че нападнали дългата му колона роби и носачи посред бял ден, избили всички пазачи араби и само той успял да се спаси. Друг търговец съобщи, че му пощадили живота, както и на всичките му хора, но им отнели ценностите. Дориан разбра, че няма съгласие по въпроса за самоличността на разбойниците, а способите им за нападение са разнообразни. Едно беше ясно: явяваха се от юг като горски джинове и по същия начин безследно изчезваха.
— Какво правят със заловените роби? — попита Дориан, но арабите свиха рамене. — Трябва да ги продават някъде — настоя той. — За транспортиране на такива огромни количества, ще им трябват големи кораби.
— Не са забелязвани подобни флотилии по протежение на целия Бряг на треската — отговаряха хората и недоумението му нарасна.
Безспорните сведения, върху които да гради планове за предстоящи действия, бяха оскъдни. Единственото, което можеше да стори, беше да охранява керваните, за да съживи почти замрялата търговия. Изправени пред тежките загуби, търговците от Ламу и Занзибар не се решаваха да финансират нови експедиции.
Обмисляше и възможността за активни действия. Да намери убежищата на бандитите, да ги проследи като диви животни, каквито бяха и да ги унищожи. За целта, нае всички останали без работа, поради спирането на търговията, следотърсачи и водачи на кервани.
Не можеше да започне кампанията, преди да се сменят сезоните, защото сега беше времето на Голямата влага и всички долини бяха наводнени, а Брегът на треската напълно оправдаваше страховитата си слава. Все пак, трябваше да бъде напълно готов да опъне платна, щом се обърне вятърът и куси задуха отново.
Мисълта за куси винаги насочваше мислите му към Ясмини. Същият вятър щеше да я откара на север към нейния жених. Стомахът му се свиваше от безсилие и гняв. Помисли си да пише до халифа в Мускат и да го помоли да отмени сватбата. Дори обмисли възможността да признае любовта си и да помоли за разрешение, да се ожени за Ясмини.
Срещаха се на брега всяка вечер, но когато сподели идеята си с нея, тя се разтрепери от страх.
— Не мисля за себе си, Доуи, но ако нашият баща само заподозре, че ни свързва любов на мъж и жена, цялата му обич към теб няма да го спре. Дългът на честта ще го накара да постави въпроса пред моллите, за да отсъдят според Шериата. За двама ни той предвижда само една присъда. Не, Доуи, няма изход за нас по този път. Съдбата ни е в ръцете на Бога, а той не всякога е милостив.
— Тогава ще те отвлека — заяви Дориан. — Ще взема една от джонките и неколцина от най-верните си хора и ще отплаваме нанякъде, където да изживеем живота си в любов.
— Няма такова място на земята, Доуи! — отвърна Ясмини с печал. — И двамата принадлежим към исляма и в неговите земи няма място за нас. Ще бъдем низвергнати и преследвани цял живот. Ти си велик човек тук и скоро ще станеш още по-велик. Баща ми и целият му народ те обичат. Няма да позволя всичко това да бъде изгубено заради мен!
Голяма част от скъпоценното им време заедно минаваше в обсъждане на тази безизходица. Лежаха прегърнати и си шепнеха безспир. Разбрали, че няма нито изход, нито избавление, двамата се любеха с дива страст, сякаш така можеха да отклонят ръката на неумолимата съдба, надвиснала над главите им.
Преди зазоряване, Дориан я отвеждаше до дупката, тя го целуваше за сбогом и поемаше към харема по Прохода на ангела. През деня, някога игривото и щастливо момиче, обичано от всички в харема, оставаше бледо, мълчаливо и отпуснато. Приятелките и цялата прислуга започнаха постепенно да се тревожат. А нищо в този малък и затворен свят не можеше да убегне от ушите и очите на Куш.
Скритата им и безнадеждна любовна идилия продължи през месеците, оставащи до смяната на мусона. Експедиционните сили за континента бяха почти готови да отплават, а последните подробности около сватбата на Ясмини вече се уточняваха. Зестрата й бе изпратена от Мускат на жениха в Абу Даби, а чеизът се опаковаше, за да бъде натоварен на джонката, която щеше да я отведе хиляди мили на север, в друг дворцов затвор, където да прекара остатъка от живота си.
— Не мога да допусна това! — каза й Дориан. — Ще те спася, дори ако трябва да се откажа от всичко в тоя живот.
— Не, Доуи! Няма да ти позволя! Много други жени те очакват занапред. Ще спечелиш слава и щастие и без мен.
— Няма — отвърна той. — Други не ме интересуват. Искам само теб!
— Тогава никога вече няма да мина през Прохода на ангела. Ако не ми обещаеш, че ще избиеш тая лудост от главата си, това ще бъде последната ни среща, Доуи. Искам да ми се закълнеш!
— Не мога.
— Тогава няма да се видим повече.
Разбра, че решението й е твърдо.
— Моля те, Яси, не бъди така жестока и към двама ни!
— Тогава нека се любим за последен път!
— Яси, не мога да продължа живото си без теб.
— Ти си силен. Ще продължиш. Нека се любим. Дай ми някаква опора, нещо което да помня през годините.
И те се разделиха при входа на тунела. Ясмини се втурна назад през тесния проход с невиждащи от сълзи очи. Докато се измъкваше през дупката в гробницата на светията, една огромна ръка я стисна за рамото и я изправи на крака.
Започна да се мята и рита, а Куш се кикотеше в лицето й, хванал я без усилие.
— Много години чакам тоя миг, малкото ми курвенце. Знаех си, че един ден ще ми паднеш в ръчичките. Винаги си била много самонадеяна и вироглава.
— Остави ме! — писна тя. — Пусни ме долу!
— Няма — отвърна Куш. — Сега си моя! Никога повече няма да пренебрегваш моите правила! Другите ще слушат писъците ти, ще се свиват от страх в постелите си и ще разберат, каква е цената на греха.
