Мусон - Смит Уилбур (читать книги онлайн без сокращений .txt) 📗
— Къде е Заин ал Дин? — викна той към Батула. Сутринта го бе видял, когато армията се изнизваше през градските порти. Заин ал Дин беше с турския щаб, яздеше зад генерала с полуброня и копие в ръка, сякаш нямаше търпение да се втурне в кървава битка. С него беше и Абубакър, старото му приятелче от харема в Ламу. Израсъл бе висок и строен, с дълги мустаци и също бе нагизден като воин. Макар двамата стари неприятели да минаха на копие разстояние от него, никой не го позна, защото Дориан яздеше чужда камила, а лицето и косите му бяха скрити под черен тюрбан.
— Къде е? — отново попита Батула. — Виждаш ли го някъде? — Скочи прав на дървената рамка на галопиращата камила, безгрижна проява на ездаческо умение, и обходи с поглед полето пред себе си. Из него бягаха не само ездачи, но и коне и камили, загубили стопаните си.
— Ето го! — ревна Дориан, леко се отпусна на седлото и пришпори камилата.
Заин ал Дин яздеше половин миля пред тях, яхнал същия дорест жребец, на който го бе видял сутринта. Шишкавото тяло се виждаше отдалече, както и златният ширит на чалмата му. Дориан подгони камилата с най-голяма скорост. Настигна и задмина много други турци, някои от които висши офицери, но ги остави без внимание, като гепард, погнал точно избрана от него газела. Разстоянието до Заин ал Дин се скъсяваше.
— Братко! — викна му Дориан, когато доближи дорестия жребец. — Чакай малко! Искам да ти кажа нещо.
Заин погледна през рамо. Вятърът отнесе чалмата му и дългата черна коса и брада се развяха от вятъра. От страх, лицето му пожълтя като гранясало камилско масло. Позна Дориан зад себе си, видя дългата извита сабя в ръката му и петната чужда кръв по лицето, проумя смисъла на свирепата и безмилостна усмивка.
Заин ал Дин беше парализиран от ужас, вкопчил пръсти в лъка на седлото, вперил поглед в очите на Дориан, който се изравни с жребеца, вдигната високо крива сабя. Заин изпищя и падна от седлото. Тръшна се тежко на земята и започна да се търкаля като огромен речен камък по стръмен склон. Застина като вързоп мръсни дрехи.
Дориан спря камилата до него и под тежкия му поглед, Заин бавно се надигна на колене. Лицето му бе побеляло от прах, а на бузата имаше прясна драскотина. Вдигна поглед към Дориан и заломоти:
— Пощади ме, Ал Салил, всичко ще ти дам!
— Хвърли ми копието си! — викна Дориан на Батула, без да отделя поглед от презряното лице. Копиеносецът го подхвърли. Дориан улови оръжието и допря върха му до гърдите на Заин. Той започна да хлипа и сълзите потекоха на кални вадички.
— Имам лака златни рупии, братко. Цялата е твоя, ако ме пощадиш. Кълна ти се! — Бузите му висяха, а устните потръпваха побелели от страх.
— Спомняш ли си Хасан от Прохода на умната газела? — попита зловещо Дориан, наведен от седлото, за да види очите му.
— Нека Бог ми прости! — изписка Заин. — Разгорещен бях от битката. Бях извън себе си. Прости ми, братко!
— Много бих желал да намеря сили и да се допра до тебе, та да ти откъсна ташаците, както стори ти с моя приятел, но по-скоро бих докоснал отровна змия. — Дориан плю от отвращение. — Ти не заслужаваш достойната войнска смърт от стоманено острие на копие, но аз ще те даря с нея, защото съм състрадателен човек. — Натисна леко и върхът убоде тлъстите гърди.
И тогава Заин сам спаси живота си. Намери единствените думи, които бяха в състояние да отклонят неотвратимата отплата.
— В името на мъжа, който е наш баща! В името на любовта на Ал Малик, бъди милостив!
Лицето на Дориан се промени, в погледа му се появи колебание и той отдръпна малко копието.
— Искаш да отсъди бащата, когото ти предаде. И двамата знаем, че присъдата ще бъде позорна смърт от ръката на палач. Щом я предпочиташ пред достойния край, да бъде волята ти! Имаш я!
Дориан изправи копието, пъхна го в кожения калъф край стремето и викна:
— Батула! — Когато копиеносецът се изравни с него, той каза: — Вържи ръцете на тоя свинеядец зад гърба и му надени примка на шията. — Батула скочи от седлото, ловко изви ръцете на Заин, а после нахлузи хлабава примка през главата му. Подаде края на въжето на Дориан, който го върза за седлото.
— Ставай! — излая той и дръпна въжето. — Ще те водя при принца. — Заин скочи на крака и се затътри след камилата. Загуби равновесие и падна, но Дориан не забави ход, нито даже обърна глава и Заин с мъка успя да се изправи, с разкъсана роба и окървавени колене. Преди да изминат и миля през това окървавено поле, осеяно с турски трупове, като пясъчен бряг с водорасли след буря, златните сандали паднаха и ходилата на Заин се покриха с рани. Лицето му беше подуто и почерняло от примката и бе до толкова загубил сили, че не можеше вече да моли за милост.
123.
Когато принц Абд Мухамад ал Малик приближи градските порти, начело на свитата си, гражданите на Мускат и придворните на халиф Ал Узар ги отвориха, за да го приветстват. Те бяха разкъсали дрехи и посипали глави с пепел в знак на покаяние. Коленичиха пред коня му, молейки за живота си, кълняха се във вярност и го величаеха като нов халиф на Оман.
Принцът седеше безстрастен на коня, благородна властна фигура, но когато везирът на брат му Якуб излезе напред, с потънала в петна торба на рамо, лицето му помръкна. Знаеше какво е съдържанието й.
Везирът изтърси отрязаната глава на Якуб в прахта и тя се изтърколи пред краката на коня. Обърнала лице нагоре, главата гледаше принца с тъп стъклен поглед. Посивялата му брада бе сплъстена и мръсна като на уличен просяк. Бръмна облак мухи и накаца очите и окървавените устни на халифската глава.
Ал Малик я погледа известно време с печал, после вдигна очи към везира и каза тихо:
— Искаш да спечелиш благоволението ми, като убиеш собствения ми брат и ми поднесеш това жалко нещо?
— Велики господарю, сторих само онова, което мислех, че ще Ви зарадва. — Везирът пребледня и затрепери.
Принцът махна към шейха на Ауамир, застанал до него.
— Убий го!
Шейхът замахна от седлото си и разполови главата на везира до врата.
— Отнесете се към останките на моя брат с необходимото уважение и ги подгответе за погребение преди залез. Аз ще ръководя молитвата — каза Ал Малик. После погледна раболепните граждани на Мускат. — Вашият град е вече мой град. Неговият народ е мой народ. По силата на моето владетелско разпореждане, Мускат няма да бъде опустошен. Жените му няма да бъдат насилени, а богатствата му — разграбени. — Вдигна дясна ръка за благослов и продължи: — След като ми се заклехте във вярност, всички ваши досегашни простъпки и престъпления срещу мене ще бъдат простени и забравени!
След това той влезе в халифския палат, където се настани на изваяния от слонски зъб трон на Оман.
Стотина благородника се надпреварваха да бъдат чути от новия халиф и стотина неотложни държавни дела чакаха неговото внимание, но първото, което той направи в новия си палат, беше да изпрати за шейх Ал Салил. Когато Дориан се простря на пода пред трона, Ал Малик стана, изправи го на крака и го прегърна.
— Мислех те загинал, сине мой! И когато видях знамето ти да се вее пред редиците на Масакара, сърцето ми запя високо от радост. Дължа ти много! Никога няма да разбера точно колко, защото ако не бе довел северните племена под знамето ми, битката щеше да е твърде тежка за нас. Може би изобщо нямаше да седя днес на този трон.
— Татко, залових пленник, по време на битката — каза Дориан и даде знак на Батула, застанал в дъното на залата. Той излезе напред, като водеше Заин ал Дин на въже.
Облеклото на Заин беше окъсано и мръсно, цяло в прах и засъхнали петна кръв. Косата и брадата белееха от прах, а босите му крака тънеха в рани и кръв като на поклонник. В първия момент Ал Малик не го позна. Тогава Заин се строполи в краката на баща си и започна да гърчи и извива тяло като бито куче.
— Татко, простете ми! Простете ми глупостта! Виновен съм в предателство и неуважение! Виновен съм в алчност! Оставих се да ме подведат зли хора.
