Мусон - Смит Уилбур (читать книги онлайн без сокращений .txt) 📗
— Баща ми — изплака тя. — Бъдещият ми съпруг. Те ще те накарат скъпо да си платиш, ако ми направиш нещо.
— Баща ти надали знае как се казваш. Той има още много дъщери, макар никоя от тях да не е пачавра като тебе. А бъдещия ти съпруг не е луд, да прибира в харема си скапан и наяден плод. Не, малката ми! От тук нататък принадлежиш само на Куш.
128.
Евнухът я отнесе в тясна килийка до гробището, в дъното на градините, отделена от останалата част на харема с разцъфнал жив плет. Двама от подчинените му, също евнуси, едри и затлъстели, но много яки, чакаха там. И тримата се хилеха в предвкусване на удоволствието, съблечени по препаски и вече изпотени в задуха на килията. Те докосваха разголеното й тяло, галеха стройните й крайници, душеха косите и щипеха малките обли гърди. Когато я съблякоха напълно, вързаха китките и глезените й с ремъци и я приковаха към дървена рамка с разкрачени крака и разперени ръце. Тогава Куш се изправи между краката й с почти блага усмивка.
— Въвлечена си в блудство. Знаем кой е мъжът, но за голямо мое съжаление, неговата власт е твърде голяма, за да му се въздаде според делата. Наказанието му ще бъде, да разбере за твоята участ. Целият останал свят извън тия стени ще знае, че си умряла от треска. Много хора мрат от нея през този сезон. Аз обаче ще имам грижата, любовникът ти да научи истината. Докато е жив ще го мъчи съзнанието, че е виновен за необичайната ти, мъчителна смърт.
Все още усмихнат, той се наведе и сложи тлъстата си длан върху интимните й части, като погали мекото гнезденце фини тъмни косъмчета между бедрата.
— Сигурно си чула, какво става с лошите момичета, попаднали в тази стая. Ако обаче не си, аз ще ти обяснявам в хода на действието.
Кимна към един от евнусите, който застана до него с дървен поднос в ръце. Върху подноса лежаха две малки пакетчета, загънати в тънка оризова хартия. Имаха форма на рибки, дълги колкото човешки пръст, с изтънени краища. Лъщяха под светлината на лампите, защото бяха дебело намазани с овча лой.
— Във всяко има по пет унции стрити люти чушки. Сам си ги отглеждам в градинката. От най-лютите са. Сокът от моите плодове може да разкапе устата и на най-коравия могул, дето цял живот само люто къри яде. Слагам си ръкавици от кучешка кожа, когато стривам праха.
Внезапно навря тлъстия си показалец дълбоко в нея.
— Едното пакетче за тая хубава, благоуханна дупчица отпред. — Ухили се в лицето й, когато Ясмини изпищя от изненада, болка и унижение. Евнухът измъкна пръст и отново го навря малко по-назад. — А второто за другата, по-тъмна дупка отзад. — Той измъкна пръст, помириса го и сбърчи нос към другите двама, които се затресоха от смях.
Взе едното пакетче от подноса. Ясмини го гледаше ужасена и започна отчаяно да се мята.
— Дръжте й краката — изръмжа Куш. Единият разчекна коленете колкото бе възможно. Куш раздели свилените косъмчета и меките устни под тях. После пъхна с опитна ръка намасленото пакетче в тялото й.
— Виждаш ли как Ал Амхара е направил път и улеснил задачата ми — каза той и обърса ръка в препаската си. — Предницата е готова. Да видим сега отзад. — Той взе второто пакетче. Помощникът му хвана в ръце малките обли бутове на Ясмини и грубо ги дръпна настрани.
Тя бе прехапала устни, а зъбите аленееха от собствената й кръв. Мяташе гъвкавото си златисто тяло, доколкото позволяваха ремъците, а към косите й се стичаха сълзи.
Куш завря свободната си ръка между бутовете.
— Разтвори повече! — викна към помощника си. — А така! Я колко е стегнато.
Хлипането на Ясмини премина в остър писък.
— Готово! — злорадстваше Куш. — Цялото го натъпках, докъдето можах да стигна. — Отстъпи крачка и добави: — Вържете здраво глезените и коленете й, та да не може да изплюе бонбончетата!
— Двамата се хванаха чевръсто за работа, а после станаха, за да се насладят на резултата от усилията си.
— А сега вървете да доизкопаете гроба на курветината. — Евнусите излязоха и скоро откъм гробището се чуха добродушните им закачки и скърцането на лопати в песъчливата почва.
Куш клекна до Ясмини.
— Смъртната ти носилка е готова, както и чаршафът, с който ще те спуснем в земята. — Посочи към един от ъглите на стаята. — Я виж тука! Сам съм изрязал надгробната ти дъска, със собствените си любящи ръце. Има си и надпис. — Куш го показа. — Тук е изписана датата на смъртта ти. Пише още, че си умряла от треска.
Ясмини мълчеше с вдървено тяло. Очите й, широко отворени и блеснали от сълзи, оставаха приковани върху лицето на евнуха.
— Разбираш ли, лютивият прах е толкова силен, че ще прояде хартията, а собствените ти сокове ще му помогнат отвън. Много скоро хартията ще се разпадне и прашецът ще докосне тайните ти местенца.
Махна с галеща длан косите от лицето й, а с палец обърса сълзите от ъгълчетата на очите, с почти майчина нежност.
— Най-напред ще усетиш леко жилване, а после то бързо ще прерасне в пожар, бушуващ пожар, чиито пламъци ще те накарат да замечтаеш за прохладата на ада. Доста курветини съм видял да умират по тоя начин, но досега не съм успял, да намеря думи за описване на страданията им. Утробата и вътрешностите ти ще бъдат изядени като от стотици плъхове, заглозгали мекотата на тялото ти, а писъците ти ще стигнат ушите на всяка жена в харема. И когато се изправят някой ден пред изкушение, ще се сетят за тебе.
Дишането му стана тежко, а изразът на лицето унесен, запленен от рисуваната картина на страдание.
— Кога ще започне? — попита риторично той. — След час или два, или дори повече. Не може да се каже с точност. Колко ще трае? Не мога да ти отговоря. По-слабите умират за едно денонощие, а по-издръжливите за четири, като не спират да пищят и за миг. Мисля, че ти си от издръжливите, но бъдещето ще покаже.
Отиде до вратата и подвикна към гробокопачите:
— Още ли не сте свършили? Докато не го изкопаете, никакво връщане тук за сеира!
— Още малко. — Единият спря и се подпря на лопатата. Над ръба на изкопа се виждаше само върха на бръснатата му глава. — Ще свършим преди да се е разпаднало първото пакетче.
Куш се прибра и разположи удобно туловището си на една пейка край стената.
— Очакването е много интересна част от цялата работа — съобщи той. — Някои молят за милост, но аз знам, че ти си твърде горда за това. Понякога, най-смелите се опитват да скрият от мене мига, в който се разпада пакетчето. Искат да ми отнемат удоволствието, но не успяват за дълго. — Той се изкикоти. — Не за много дълго!
Скръсти ръце пред меките си женски гърди и се облегна на стената.
— Ще бъда с тебе до края, Ясмини, да споделя всеки един прелестен миг. И положително ще пролея някоя и друга сълза над гроба ти, защото съм човек мекушав и чувствителен.
129.
Новината, че Куш е затворил ново момиче в къщичката край гробището бързо обходи харема и щом я чу, Тахи разбра с безнадеждна увереност, кое е то. Разбра също, какво точно трябва да направи. Без миг колебание, наметна шала и сложи фереджето си. Грабна кошницата, в която всеки път носеше от пазара продуктите, поръчани от някоя дворцова съпруга или наложница. Като престаряла самотна жена, тя имаше право да се движи свободно между харема и света отвъд неговите стени и едно от всекидневните й задължения беше посещението на пазара. Излезе от безрадостната си обител в задната част на кухненските помещения и се завтече през галерията покрай външната стена. Страхуваше се да не я спре някой евнух, преди да стигне портите.
Дълбока, непривична тишина висеше като покров над харема и градините, а галериите пустееха. Не се чуваше ни детски смях, ни женска песен, а огнищата в кухнята бяха студени. Всички обитателки на този женски свят се бяха притаили с децата си в своите покои. Толкова беше тихо, че когато Тахи спря и се ослуша, единственият шум бе шумът от кръвта й, пулсираща в ушите й.
Само един евнух охраняваше портите и той я познаваше добре. До такава степен бе завладян от драматичното напрежение на тишината, че хвърли бегъл поглед върху откритото й за разпознаване лице и махна нетърпеливо с пухкава ръка.
