Добри поличби - Пратчетт Терри Дэвид Джон (е книги .txt) 📗
— Точно така си е!
— Не е! Добре тогава, ами вулканите? — Уенслидейл се облегна назад с тържествуваща физиономия.
— Какво вулканите? — попита Адам.
— Всичката тая пяна идва от центъра на Земята, където е страшно горещо — обясни Уенслидейл. — Гледах едно предаване. С Дейвид Атънбъро беше, значи е вярно.
Останалите от Ония погледнаха Адам. Беше все едно гледаш тенис.
Теорията за Кухото земно кълбо не вървеше много-много в кариерата. Измамната идея, удържала на проучванията на такива забележителни мислители като Сайръс Рийд Тийд, Булвер-Литън и Адолф Хитлер, се огъваше опасно под напора на изпепеляващата, очилата логика на Уенслидейл.
— Не съм казал, че цялата е куха — оправда се Адам. — Никой не казва, че цялата е куха. Сигурно е дебела сума ти километри, за да има място за лавата, петрола, въглищата, за тибетските тунели и за такива работи. Но под тях в крайна сметка е куха. Така мислят хората. А на северния полюс има дупка, за да влиза въздух.
— Никога не съм виждал такава дупка в атласа — изсумтя Уенслидейл.
— Властите няма да позволят да я сложат на картата, щото хората могат да отидат и да погледнат вътре — обясни Адам. — Защото хората, дето живеят там, вътре, не искат през цялото време някой отгоре да ги зяпа.
— Какви са тия тибетски тунели? — попита Пепър. — Нещо спомена за тибетски тунели.
— А… Не ви ли разправях? Три глави се поклатиха.
— Невероятно е. Нали знаете за Тибет?
Те кимнаха колебливо. В ума им бе изникнала поредица от образи: якове, Еверест, хора на име Грасхопър, мънички старци, седнали върху планини, други хора, които се учат на кунг-фу в древни храмове, и сняг.
— Е, нали знаете за ония учители, дето напуснали Атлантида, когато потънала? Те отново кимнаха.
— Ами някои от тях отишли в Тибет и сега управляват света. Наричат се Тайният съвет. Заради това, че са учители, предполагам. Та там има един таен подземен град, който се казва Шамбала, и тунели, които минават навсякъде под света, така че те знаят всичко, което става, и командват всичко. Някои хора смятат, че те всъщност живеят под пустинята Гоби — добави той надуто, — но повечето компетентни авторитети са на мнение, че са си точно в Тибет. Във всеки случай там е по-добре за тунелите.
Ония инстинктивно сведоха погледи към мърлявия, покрит с боклуци варовик под краката си.
— И как така знаят всичко? — зачуди се Пепър.
— Ами просто трябва да се ослушват — рискува да предположи Адам. — Само да си седят в тунелите и да се ослушват — това им трябва. Нали ги знаете какъв слух имат учителите. Могат да чуят как някой шепне чак в другия край на стаята.
— Баба ми опираше чаша до стената — обади се Брайън. — Казваше, че било отвратително това колко ясно чувала всичко, което става у съседите.
— И тези тунели минават навсякъде, така ли? — попита Пепър, все още вторачена в земята.
— Под целия свят — потвърди Адам натъртено.
— Сигурно са ги копали много време — усъмни се Пепър. — Помниш ли, като се опитахме да прокопаем оня тунел в нивата? Цял следобед копахме, а пък, за да влезеш целият вътре, трябваше да се сгърчиш.
— Да, ама те са го правили това милиони години. Щом имаш милиони години на разположение, можеш да изкопаеш страшни тунели.
— Пък аз си мислех, че китайците са завладели тибетците и на Лай-Лай Ламата му се наложило да замине за Индия — обади се Уенслидейл, но не особено убедено. Уенслидейл четеше всяка вечер вестника на баща си, но прозаичното световно всекидневие сякаш винаги се стопяваше под мощта на Адамовите обяснения.
— На бас, че сега са там, долу — продължи Адам, без да му обръща никакво внимание. — Сигурно вече са навсякъде. Седят под земята и се ослушват.
Спогледаха се.
— Ако почнем да копаем много бързо… — обади се Брайън.
Пепър, която беше много по-схватлива, изпъшка.
— Що ти трябваше да го казваш?! — скастри го Адам. — Ще ги изловим, ама друг път — по-силно не можа ли да викаш! Тъкмо си мислех, че можем да се хванем да копаем, ама не — ти трябваше да се провикнеш да ги предупредиш!
— Според мен те изобщо не са ги изкопали всичките тия тунели — опъна му се Уенслидейл. — Това е неразумно. Тибет е на стотици километри оттук.
— Да бе. Да бе, да. А ти сигурно по ги разбираш тия работи от мадам Блатвататски? — изсумтя Адам.
— Виж, ако аз бях тибетец — заговори Уенслидейл със спокоен тон, — щях да прокопая направо до кухото в средата, а после да притичам вътре и да копая нагоре право там, където искам да попадна.
Обмислиха го подобаващо.
— Трябва да признаеш, че е по-разумно от тунелите — каза Пепър.
— Ами да, аз тъкмо това мисля, че правят — съгласи се Адам. — Няма как да не са се сетили за нещо толкова просто.
Брайън се загледа замечтано в небето. Показалецът му изследваше съдържанието на едното му ухо.
— Бе смешна работа — рече той. — Цял живот се мъкнеш на училище да учиш т’ва и онова и никой нищо не ти казва за такива работи като Бермудския триъгълник и енелотата, и тоя Стар завет, дето тича насам-натам из центъра на Земята. Що ли трябва да учим всичките ония скукотевини, като може такива разкошни работи да учим, това искам да знам.
Всички се съгласиха в хор.
После излязоха и си играха на Чарлс Форт и атлантидците срещу Древните господари от Тибет, обаче тибетковците се възпротивиха, че да използваш мистични древни лазери, не било честно.
Имало едно време, когато издирвачите на вещици са били хора уважавани, макар то да не продължило особено дълго.
Матю Хопкинс например, генералът издирвач на вещици от средата на седемнайсти век, издирвал вещици из цяла Източна Англия и вземал от градове и села по девет пенса на парче на всяка открита от него вещица.
Тъкмо там била бедата. На издирвачите на вещици не се плащало на час. Всеки издирвач на вещици, прекарал седмица в оглеждане на местните бабишкери, докладвал впоследствие на кмета: „Браво на вас, кьорава магьосница няма сред тях“, получавал в отговор неискрени благодарности, паница чорба и многозначително „сбогом“.
Така че, за да е на печалба, на Хопкинс му се налагало да изнамира забележителен брой вещици. Това го направило, твърде слабо казано, непопулярен сред селските съвети. Най-накрая самият той бил обявен за вещица и обесен в едно източноанглийско село, в което били стигнали до разумния извод, че могат да съкратят разноските, като обесят посредника.
Мнозина смятат, че Хопкинс е бил последният генерал на Издирвачите на вещици.
Строго погледнато, те са прави. Но може би не точно както си го мислят. Армията за издирване на вещици продължила своя поход, макар и по-тихомълком.
Истински генерал издирвач на вещици вече няма.
Нито пък има полковник издирвач на вещици, майор издирвач на вещици, капитан издирвач на вещици, че дори и лейтенант издирвач на вещици (последният се претрепал, падайки от едно много високо дърво в Кейтърам през 1933 г., докато се опитвал да постигне по-добър изглед към нещо, за което бил убеден, че е сатанинска оргия от най-изроден вид, но то всъщност било годишната вечеря с танци на Сдружението на пазарските търговци от Кейтърам и Уайтлийф).
Сержант издирвач на вещици обаче съществува.
А вече има и редник издирвач на вещици. Името му е Нютон Пълсифър.
Обявата беше отпечатана в „Газет“ между хладилника втора употреба и котилото не точно далматинчета:
СТАНИ ПРОФЕСИОНАЛИСТ. ТЪРСИ СЕ ПОМОЩНИК НА ПОЛОВИН РАБОТЕН ДЕН ЗА БОЙ СЪС СИЛИТЕ НА МРАКА. ОСИГУРЕНА УНИФОРМА И ОСНОВНО ОБУЧЕНИЕ. ПОВИШАВАНЕТО В ЧИН Е СИГУРНО. БЪДИ МЪЖ!
По обяд той телефонира на номера, изписан най-отдолу на обявата. Обади се жена.
— Здравейте — плахо смънка той. — Прочетох обявата ви.
— Коя точно, миличък?
— Ъ-ъ… онази във вестника.
— Добре, миличък. Е, мадам Трейси разбулва воала всеки следобед без четвъртъците. Приемаме и групови посещения. Кога ще желаеш да проникнеш в тайните, миличък?
