Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
Ала сега бе много уморен. Обеща си, че на другата сутрин ще помоли бившия си началник, д-р Манън, да го прегледа. Освен това на следващата сутрин Конуей трябваше отново да застане от дясната страна на Аритапек. Той продължаваше да се безпокои за странната неизвестна болест, която вероятно бе хванал, и за това по какъв най-приличен начин да се извини на ХФЧЖ, когато заспа.
IV
На сутринта върху писалището имаше двуинчова дупка и Аритапек се бе сврял в нея. Веднага щом Конуей показа, че вече се е събудил, а това той направи, като се приповдигна от леглото и седна, Аритапек заговори:
— От вчера си мисля — започна той, — че аз вероятно съм очаквал твърде много по отношение на неща като самообладание, уравновесеност и издръжливост от един индивид с относително посредствен интелект. Ето защо ще се постарая да бъда по-скромен в изискванията си при нашите бъдещи отношения.
На Конуей му бяха необходими няколко секунди, за да разбере, че Аритапек му се извинява. Когато осъзна това, той си помисли, че бе получил най-оскърбителното извинение през живота си. А това, че той не се бе извинил пръв, говореше добре за неговото самообладание. Конуей само се усмихна и заяви, че за всичко е виновен той самият. После отидоха да видят пациента.
Промяната в интериора на огромния кораб го бе направила почти неузнаваем. На мястото на кълбото, покрито с дебел слой от кал и шума, сега пред погледа се разкриваше прекрасен мезозойски пейзаж. И макар че картината не беше точно копие на илюстрациите, които Конуей бе разглеждал предишния ден (те пресъздаваха една далечна епоха от историята на Земята, а тази растителност тук бе пренесена от родната планета на пациента), разликата бе учудващо малка. Ала най-очебийна бе промяната в небето.
Ако преди, като погледнеше нагоре, човек виждаше отвъдната страна на кълбото, то сега погледът се губеше в гълъбовобяла мъгла, през която прозираше едно съвсем истинско слънце. Централната част на кораба бе почти изпълнена с тази опалова пелена и човек се нуждаеше от остро око и проницателен ум, за да разбере, че не се намира на истинска планета, под истинско слънце в мъгливото небе. Инженерите бяха свършили отлична работа.
— Никога не съм допускал, че при това сложно преустройство ще може да се постигне толкова много достоверност — каза внезапно Аритапек. — Заслужавате похвала. Всичко това сигурно ще окаже положително въздействие върху пациента.
Динозавърът, за който ставаше дума — необяснимо защо инженерите упорито го наричаха Емили, — блажено си късаше клонки от върха на едно тридесетфутово, подобно на палма дърво. Това, че се намираше на сушата, а не пасеше под водата, говореше за доброто му душевно състояние, защото, заплашван от враговете си, едновремешният бронтозавър неизменно е влизал във водата — единственото негово убежище. Очевидно този необронтозавър нямаше от какво да се страхува.
— Все едно че сме оборудвали едно ново отделение за някое извънземно същество — каза скромно Конуей. — Тук единствената разлика е в мащаба на извършената работа.
— Независимо от това аз съм поразен — рече Аритапек.
Първо извинения, сега похвали, каза си мрачно Конуей. Те се приближиха към пациента и Аритапек отново го предупреди да стои безмълвно и неподвижно. През това време Конуей си мислеше, че промяната в поведението на лекаря ХФЧЖ се дължи най-вероятно на добре извършената от инженерите работа. Сега, когато пациентът се намираше сред тази безупречна обстановка, възможностите за неговото успешно лекуване бяха значително нараснали…
Внезапно Конуей отново усети сърбежа. Той се появи на обичайното място — дълбоко навътре в дясното ухо, ала този път се разпростря и усили. Конуей имаше чувството, че безброй насекоми пъплят и настървено го жилят по целия мозък. Усети, че го обля студена пот, и си спомни за опасенията от предишната вечер, когато бе решил да отиде при д-р Манън. Това не беше плод на въображението му, а нещо сериозно, може би изключително сериозно. Ръцете на Конуей машинално се устремиха към главата му, събаряйки на земята контейнера с Аритапек.
— Пак започнахте да се въртите — обади се ХФЧЖ.
— Моля… моля да ме извините — запъна се Конуей. Той измърмори нещо неразбрано за това, че се налага да го остави, че се касае за нещо много важно, което не търпи отлагане, и побягна презглава.
Три часа по-късно той седеше в кабинета на д-р Манън, докато кучето на Манън ту ръмжеше яростно срещу него, ту се търкаляше по гръб и с умоляващ поглед се опитваше да го подмами да си поиграе с него. Конуей обаче нямаше настроение за обичайните закачки и боричкане, на които той и кучето се отдаваха с удоволствие, когато разполагаше с повече време. Сега цялото му внимание бе съсредоточено върху приведената глава на бившия му началник, който разчиташе резултатите от изследванията. Внезапно Манън вдигна очи.
— Нищо ви няма — каза той с категоричния тон, който пазеше за студенти и за симуланти. А след няколко секунди добави: — Не, не се съмнявам, че сте изпитали усещания като умора, сърбеж и тем подобни, но по всичко личи, че те са психоматични. Кажете ми върху какъв случай работите в момента?
Конуей започна да обяснява. На няколко пъти по време на разказа му Манън се усмихна.
— Предполагам, че това е първото ви продължително м-м-м общуване с телепатична форма на живот и че съм първият, с когото споделяте опасенията си, така ли е? — казаното прозвуча по-скоро като констатация, отколкото като въпрос. — И въпреки че сигурно чувствувате този сърбеж най-вече когато се намирате близо до Аритапек и пациента, вие продължавате да го усещате, макар и в по-слаба форма, и през останалото време.
Конуей кимна.
— Само преди пет минути го почувствувах пак, но изчезна бързо.
— Естествено действието му отслабва с увеличаване на разстоянието — каза Манън. — А що се отнася до здравословното ви състояние — нямате основание за безпокойство. Причината за всичко е Аритапек, който, макар и съвсем несъзнателно, се опитва да направи от вас телепат. Ще ви обясня… Продължителното общуване с някои телепатични форми на живот възбужда определена област в човешкия мозък, която е или зачатък на телепатична функция, която може да се развие по-късно, или някаква атрофирана способност, притежавана в първобитното минало, и впоследствие изчезнала. В резултат на това се получава неприятен, но съвсем безвреден сърбеж. В много редки случаи тази болест създава у човека нещо подобно на изкуствена телепатична способност. Той например може да приема понякога мисли от телепата, под чието влияние се намира. Тази способност във всички случаи е само временна и изчезва, когато съществото, предизвикало появата й, се разделя с човека.
— Случаите на предизвикана телепатия обаче са изключително редки — каза в заключение Манън — и очевидно при вас е налице само вторичният продукт — сърбежът. В противен случай вие щяхте да узнаете с какво се занимава д-р Аритапек просто като прочетете мислите му…
Докато д-р Манън говореше, мозъкът на Конуей, освободен от страха, че е прихванал някаква неизвестна болест, работеше трескаво. Като прехвърляше някои странни случки с Аритапек и бронтозавъра и добавяше откъслечни фрази от разговори с лекаря ХФЧЖ и данните от проучването си върху земните гигантски влечуги, в главата му постепенно се оформи една картина. Тя бе налудничава — или най-малкото изкривена или незавършена, но какво друго можеше да направи Аритапек с пациент като бронтозавъра, който бе напълно здрав?
— Какво казахте, моля? — попита Конуей.
— Казах, че ако откриете с какво се занимава Аритапек, трябва незабавно да ми го съобщите — повтори Манън.
— О, аз вече знам с какво се занимава той — рече Конуей. — Или поне така ми се струва — и разбирам защо Аритапек не желае да разговаря по този въпрос. Страхува се, че ако опитите му се провалят, ще бъде изложен на присмех. Но дори само идеята да опита е нелепа. Ала все още не знам едно — защо той се занимава с това…?
