Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
Конуей веднага го успокои, че при дадените обстоятелства една пластмасова покривка не е голяма загуба, ала побърза да се измъкне от трапезарията. Той не се и опита да обясни как служителите на отдел „Обществено хранене“ щяха да се ядосват за тази своя „неголяма загуба“.
Оттам Конуей мина да вземе анализа от пробите, а след това се отправи към кабинета на началника на Техническа дирекция. Там завари едно от „мечетата-играчки“ от Нидия, което носеше обточена със златен ширит лента на ръката си, и един Монитор-полковник, на чийто ревер стоеше светкавицата — символа на инженерите. Конуей описа положението и това, което искаше да се направи, ако, разбира се, подобно нещо бе възможно.
— Възможно е — каза червеникавото мече-играчка, след като известно време си шушукаха с полковника над таблиците на Конуей, — но…
— O’Мара ми каза, че разходите са без значение — прекъсна го Конуей, кимайки към дребното същество, увиснало на рамото му. — Максимално сътрудничество — ето какво каза той.
— В такъв случай можем да го направим — намеси се оживено в разговора Мониторът-полковник. Той гледаше Аритапек едва ли не със страхопочитание. — Нека да пресметнем — ще ни трябва транспорт за превозването на материалите от родната му планета — курсът наистина е дълъг, но ще ни излезе по-бързо и по-евтино, отколкото ако синтезираме храната му тук. Освен това ще са ни нужни две роти от инженерната дивизия заедно с техните роботи, които да превърнат бърлогата му в един уютен дом.
Умът му трескаво изчисляваше.
— Три дни — каза накрая полковникът. Макар че свръхсветлинните кораби развиваха изумителни скорости, Конуей си помисли, че Техническа дирекция работи наистина експедитивно. И бе доблестен да го каже. Полковникът прие комплимента с тънка усмивка.
— Все още не сте ни казали какъв е смисълът на всичко това? — рече той.
Конуей изчака една минута, за да даде на Аритапек достатъчно време да отговори на този въпрос, но дребничкият ХФЧЖ, си замълча.
— И аз самият не знам — успя само да смотолеви Конуей и бързо излезе.
На следващата врата, към която се отправиха, се мъдреше табела с нескромен надпис: „Главен диетик — биологични видове ГБГЖ, ГБЛЕ и ЕЖЛИ, д-р К. У. ХАРДИН.“. Щом влязоха, белокосата знаменита глава, на д-р Хардин се вдигна от някакви диаграми, които разглеждаше, и той изкрещя:
— На вас пък какво ви е притрябвало…?
Макар че харесваше и уважаваше много д-р Хардин, Конуей не се страхуваше вече от него. Той бе научил, че Главният диетик бе твърде любезен с непознати, с познатите си той бе склонен да бъде рязък понякога, а с приятелите си бе направо груб. Конуей се опита да обясни съвсем накратко какво точно му е притрябвало.
— Искате да кажете, че аз трябва да посадя отново всичките боклуци, които животното е изяло, без то да разбере, че не са пораснали по естествен път? — Тук той направи пауза. — За какъв по дяволите ме вземате? И колко изяжда тази мръсна тлъста крава?
Конуей му връчи изчисленията си.
— Три и половина тона палмови листа на ден! — изрева Хардин и буквално се покатери на бюрото си. — И нежни зелени филизи от… Милостиви боже! И ще ми разправят, че диетиката била точна наука. Три и половина тона шубраци! И това ми бяло точно, а?
В този момент те оставиха Хардин, Конуей знаеше, че всичко ще бъде наред, тъй като в поведението на Диетика нямаше и следа от любезност.
Конуей обясни на лекаря ХФЧЖ, че Хардин не е отказал да сътрудничи, но че просто характерът му е такъв. Той не по-малко от другите двама желае да помогне. В отговор на това Аритапек заяви, че подобно налудничаво поведение е естествено за представителите на такава, недоразвита и млада раса.
Последва второ посещение при пациента. Този път Конуей взе със себе си гравитационен колан, за да бъде независим от свръхестествените способности на Аритапек. Те облетяха надлъж и нашир огромната подвижна планина от плът и кости, но Аритапек нито веднъж не пожела да докосне динозавъра. Не се случи абсолютно нищо освен това, че пациентът още веднъж показа приззнаци на възбуда, а Конуей страдаше от периодичен сърбеж дълбоко навътре в ухото си. Той хвърли, бърз поглед към миникомпютъра, имплантиран отвътре над китката му, за да провери дали в кръвта му няма някакво чуждо тяло, но всичко бе нормално. Може би той просто бе алергичен към динозаври.
Когато се върна в Болницата, Конуей установи, че честотата и силата на прозявките му заплашваха да изместят долната му челюст, и осъзна, че е прекарал тежък ден. Понятието сън бе напълно чуждо за Аритапек, но той изобщо не възрази срещу идеята Конуей да поспи, щом това е необходимо за доброто му физическо състояние. Конуей мрачно го увери, че нещата стоят именно така, и по най-краткия път се отправи към стаята си.
Въпросът какво да прави с д-р Аритапек го разтревожи, но не за дълго. Съществото ХФЧЖ бе важна личност — той не можеше просто да го захвърли в килера или в някой ъгъл, макар че то бе достатъчно устойчива форма на живот и можеше да се чувствува удобно и при много по-сурови условия. Нито пък можеше да го остави навън за през нощта, без жестоко да го оскърби — поне ако с него постъпеха така, той сигурно щеше да се почувствува оскърбен. Искаше му се О’Мара да му бе дал указания как да действува в такива непредвидени случаи. Накрая той настани съществото върху писалището си и там го заряза.
През нощта Аритапек сигурно бе размишлявал много задълбочено, защото на следващата сутрин върху плота на бюрото зееше триинчова дупка.
III
На втория ден следобед между двамата лекари избухна свада. Поне Конуей го смяташе за свада, а какво можеше да мисли по този въпрос един необикновен мозък като този на Аритапек, изобщо не го засягаше.
Всичко започна, когато лекарят ХФЧЖ помоли Конуей да стои мълчаливо и неподвижно, докато той се вглъби в едно от своите размишления. Аритапек зае мястото си на рамото на Конуей, обяснявайки, че се съсредоточава по-успешно при статично положение, а не когато част от мислите му е заета с летене. Конуей се подчини на нареждането без коментарии, макар и много да му се искаше да зададе няколко въпроса: „Какво е заболяването на пациента? С какво го лекува Аритапек? И как прави това, когато нито един от двамата не бе изобщо докосвал динозавъра?“ Конуей се оказа в крайно нелепото положение на лекар, изправен пред пациент, върху който не му разрешават да приложи своето умение: разяждащо го любопитство и това го безпокоеше. Той обаче положи всички усилия да стои неподвижно.
Ала сърбежът, по-нетърпим от всякога, наново запълзя навътре в ухото му. Той вече не виждаше гейзерите от кал и вода, които вдигаше динозавърът, проправяйки се път през плитчините към брега. И когато силата на мъчителния пъплещ сърбеж нарасна безмилостно, той с внезапен вик на ужас се плясна отстрани по главата и неистово зачовърка в ухото си. Това мигновено му донесе благородно облекчение, но…
— Аз не мога да работя, ако вие се въртите — каза Аритапек и само скоростта, с която бе изстрелял тези думи, издаваше чувствата му. — Моля незабавно да си отидете.
— Аз не се въртях — възрази сърдито Конуей. — Сърбеше ме ухото и…
— Сърбежът, особено този, който е в състояние да ви накара да подскочите, както току-що направихте, е симптом на физическо страдание, което трябва да се лекува — прекъсна го д-р Аритапек. — Или пък причина за появата му е някоя паразитна или симбиозна форма на живот, която без ваше знание се е настанила някъде в тялото ви. А сега искам да заявя най-категорично, че моят асистент трябва да бъде в отлично здравословно състояние. Той не може, било съзнателно или несъзнателно, да приютява паразити — и на всичко отгоре да има лошия навик да се върти. Ако не бяхте помръднали така внезапно, аз може би щях да доведа докрай нещо много важно. А сега вървете си!
— И високомерен на всичко…
Динозавъра избра този момент за най-подходящ, за да нагази отново в плитчините, да забави ход и с всичка сила да се пльосне по корем. Кал и вода се изсипаха върху Конуей, а една малка вълна заля краката му. Станалото погълна изцяло вниманието му. Последвалото мълчание му даде възможност да размисли и разбере, че лично той не е оскърбен. Имаше много разумни същества, които приютяваха паразити — някои от тях действително необходими за здравето им, така че при тях жаргонният израз, че са въшлясали или червясали, означаваше само, че са в отлично здравословно състояние. Може би Аритапек бе имал намерение да го обиди, но Конуей не можеше да бъде сигурен в това. А в края на краищата този ХФЧЖ бе много важна личност…
