Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
— Д-р Конуей — рече Манън с привидно безобиден тон. — Ако не ми кажете какво точно имате предвид, аз, както се изразяват кратко и ясно нашите по-недодялани ординатори, ще ви направя на пух и прах.
Конуей скочи на крака. Той трябваше незабавно да се върне при Аритапек. Сега, когато имаше най-обща представа за заниманията на лекаря ХФЧЖ, той трябваше да се погрижи за някои спешни предохранителни мерки, за които едно същество като Аритапек не можеше да се досети. Той каза разсеяно:
— Извинете, сър, но нищо не мога да ви кажа. От това, което ми обяснихте, излиза, че е възможно информацията ми да произтича телепатично направо от мозъка на Аритапек. В такъв случай тя е поверителна. Сега трябва да побързам. Много ви благодаря за всичко.
Щом излезе навън, Конуей се затича към най-близкия комуникатор и повика Техническа дирекция. Обади се полковникът, с когото се бе запознал неотдавна.
— Ще може ли корпусът на онзи преустроен кораб — започна направо Конуей — да издържи на удар от тяло с приблизително тегло осемдесет хиляди фунта, което се движи със скорост, да речем, между двадесет и сто мили в час, и какви предохранителни мерки могат да се вземат срещу едно такова сблъскване!
След продължително напрегнато мълчание се обадиха:
— Вие да не би да се шегувате? Такъв удар ще изтърбуши корпуса като шперплат. Но ако се получи толкова голяма пробойна, обемът на въздуха вътре в кораба е достатъчен, за да имат време техниците да облекат костюмите си. Защо питате?
Конуей мислеше напрегнато. Искаше му се работата да бъде свършена, но не желаеше да разкрие причината. Той каза на полковника, че се безпокои за гравитационните решетки, които поддържат изкуственото притегляне вътре в кораба. Те бяха толкова многобройни, че ако дори един участък случайно променеше своята полярност и отхвърлеше от себе си бронтозавъра, вместо да го притегли…
Полковникът се съгласи троснато, че гравитационните решетки могат да се включат на отблъскване или да се насочат към някой лъчев влекач или преса. Ала сериозни смущения в действието им едва ли можеха да възникнат само защото някой е решил да духне върху тях. Там има вградени предпазни устройства, които…
— Въпреки това — прекъсна го Конуей — ще се чувствувам много по-спокоен, ако настроите гравитационните решетки така, че ако падащото тяло се приближи към тях, те автоматично да превключат на отблъскване — за всеки случай, ако стане най-лошото. Възможно ли е да го направите?
— Това заповед ли е? — попита полковникът. — Или само ваши опасения?
— Боя се, че е заповед — отвърна Конуей.
— В такъв случай е възможно.
Остро щракане постави точка на разговора им. Конуей се запъти към Аритапек, за да поеме отново ролята на идеалния асистент. За тази цел той трябваше да има готови отговори, преди да му бъдат зададени въпросите. Освен това се налагаше умело да насочи Аритапек към онези въпроси, на които можеше да отговори.
V
На петия ден от съвместната им работа Конуей каза на Аритапек:
— Убедих се, че вашият пациент не страда нито от физическо неразположение, нито от заболяване, което изисква психиатрично лечение. От това стигнах до извода, че вие се опитвате да предизвикате някаква промяна в мозъчната му структура посредством телепатични или други някакви сродни средства. Ако изводите ми са правилни, желая да ви съобщя, че разполагам с информация, която може да ви помогне или поне да ви заинтересува. В най-древни времена на моята родна планета е живяло гигантско влечуго, което прилича твърде много на пациента. От останките, открити при разкопките на археолозите, научаваме, че в областта на поясните прешлени то е притежавало или му се е налагало да притежава втори нервен център, няколко пъти по-голям от самия мозък, който вероятно е направлявал движенията на задните крака, опашката и т.н. Ако случаят се окаже същият, вие ще трябва да се занимавате с два мозъка вместо с един.
Докато очакваше отговора на Аритапек, Конуей благодари на съдбата, че лекарят ХФЧЖ принадлежи към една високо етична раса, чиито представители не използуват своите телепатични способности върху същества, които не са телепати. В противен случай Аритапек щеше да разбере, че Конуей знае, че пациентът му има два нервни центъра — и го знае, защото една нощ, докато Аритапек спокойно прогризваше нова дупка в писалището, а Конуей и пациентът спяха кротко, някакъв колега на Конуей тайно бе изследвал нищо неподозиращия динозавър с помощта на рентгеново сканиращо устройство и камера.
— Изводите ви са правилни — обади се най-сетне Аритапек, — а информацията е интересна. Не допусках, че е възможно едно същество да притежава два мозъка. Това обаче ще обясни необикновените трудности, които срещам при телепатичното си общуване с това същество. Ще направя нужните изследвания.
Дълбоко навътре в главата си Конуей отново усети сърбежа, но сега, когато знаеше причината за появата му, той успя да го понесе, без „да се върти“. Сърбежът тъкмо позатихваше, когато Аритапек възкликна:
— Ето че получавам и отговор. За пръв път получавам отговор!
Сърбежът отново запълзя из черепа на Конуей, постепенно се усили, стана нетърпим…
Този път това не бяха насекомите, забили огнени пипалца в мозъчните му клетки, помисли си Конуей, докато водеше мъчителна борба със себе си да не помръдне и отклони вниманието на Аритапек, който наистина сега бе стигнал донякъде. Сега имаше чувството, че някой дълбае с ръждив гвоздей в нещастния му пламнал мозък. Никога преди това не бе изпитвал такова усещане — това бе истинско мъчение.
Внезапно в главата му настъпи едва доловима промяна. Не че сърбежът намаля, но към него се прибави нещо друго. За миг пред очите му се мярна нещо ослепително — нещо подобно на музикална фраза от велико произведение, изсвирена на повреден грамофон, или шедьовър на изобразителното изкуство, напукан и обезобразен до неузнаваемост. Той разбра, че през изкривяващите вълни на болката за миг бе надзърнал в мислите на Аритапек.
Сега той знаеше всичко…
Лекарят ХФЧЖ продължаваше да получава отговори през целия ден — те биваха ту колебливи, ту яростни и необуздани. След като един особено драматичен отговор накара обзетия от ужас динозавър да изкорени дърветата от два акра площ и да се втурне уплашено към езерото, Аритапек прекъсна заниманията си.
— Безполезно е — рече той. — Това същество никога няма да може да използува знанията, които се мъча да му внуша. Ускоря ли малко процеса и то започва да се страхува.
В безизразните звуци, идващи от транслатора, липсваше всякакво чувство, но Конуей, който бе вече надзърнал в мислите му, знаеше какво горчиво разочарование изпитва Аритапек. Отчаяно му се прииска да помогне по някакъв начин, но знаеше добре, че нищо не може да направи — в случая Аритапек сам трябваше да извърши цялата работа. И дори докато си лягаше, Конуей продължаваше да напряга ума си и да търси решение на проблема. Точно преди да заспи, той си помисли, че го е намерил.
На следващата сутрин те откриха д-р Манън тъкмо когато влизаше в операционната зала ГБЛЕ.
— Сър — обърна се към него Конуей, — може ли да вземем за известно време кучето ви?
— За работа или за игра? — попита подозрително Манън. Той бе силно привързан към кучето си, дотолкова, че извънземните същества от персонала подозираха някаква симбиозна връзка между тях.
— Нищо лошо няма да му направим — успокои го Конуей. — Благодаря.
Той взе каишката от израстъка на ординатора-тралт и след това се обърна към Аритапек:
— А сега обратно в стаята ми…
Десет минути по-късно кучето с яростен лай се премяташе из стаята на Конуей, докато самият Конуей непрекъснато го замеряше с възглавници. Най-неочаквано една възглавница попадна в целта и похлупи кучето. Като драскаше с лапи и боксуваше по лъскавата подова настилка, то нададе оглушителен вой.
