Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур (книги регистрация онлайн бесплатно txt) 📗
В интерес на истината нямах намерение да се държа толкова грубо с него, но след като веднъж бях започнал, сякаш нещо се отприщи у мен и повече не можех да се спра: трябваше да изразя всичките си страхове и тревоги. Не че това, в което го обвинявах, беше чистата истина, но така повече ми олекваше.
Танус направи гримаса и се закри с ръка, сякаш да се предпази от нещо.
— Ау! Как ме свариха неподготвен. Ето ме обезоръжен и съвсем беззащитен срещу тази смъртоносна атака.
Опитваше се да се шегува, но личеше, че усмивката му е изкуствена. Бързо ме грабна за ръката, за да ме отведе надалеч, и след като излязохме от палатката, бях почти изтикан вън от лагера, насред осветените от луната нивя. Ръката му, която цял живот беше въртяла меча и опъвала лъка, сега ме влачеше, като че ли бях дете.
— А сега изплюй камъчето! — Мрачно ме изгледа Танус. — Какво е станало, че си в такова настроение?
Гневът още не ме беше напуснал, но страхът надделяваше и езикът ми се развърза отново:
— Половината от живота си прекарах да те пазя от собствената ти глупост и вече ми е дошло до гуша! Нищо ли не си разбрал досега? Наистина ли мислиш, че ще се отървеш безнаказано, след като ни вкара всички в онази лудост снощи?
— Имаш предвид заключителната ми реч ли? — съвсем се обърка той и ме пусна. — Защо мислиш, че е било лудост? Всичките ми подчинени, а и всеки друг, с когото съм разговарял, са доволни от това, което казах…
— Ама, че си глупак! Та не можеш ли да разбереш, че мнението на войниците и приятелите ти не струва пукната пара? При всеки друг владетел ти щеше вече да си мъртъв и дори този нерешителен старец, нашият фараон, едва ли ще те остави да избягаш от последствията на своето безочие. Става дума за неговия трон, Танус, който ти направи за смях. Ще трябва да си платиш за това, господарю Хараб. И Хор ми е свидетел, че ще има скъпо да плащаш.
— Служиш си с някакви гатанки, които не разбирам — сопна ми се той. — Та аз направих на фараона голяма услуга. Той е обграден от раболепни подлизурковци, които го засипват с лъжите, които те си мислят, че му се иска да чуе. Беше крайно време да научи истината и съм убеден, че ако се замисли над казаното от мен, може да ми бъде само благодарен.
Бедният, толкова дълбоко беше убеден, че правдата ще възтържествува! Гневът ми се изпари.
— Танус, скъпи приятелю, колко си наивен! В цялото царство едва ли ще срещнеш един-единствен човек, който да ти е благодарен за това, че си му разкрил голата истина — та голотата й би го притеснила, не мислиш ли? А освен това с необмислената си постъпка ти само наля вода в мелницата на господаря Интеф.
— На господаря Интеф ли? — Той впи очи в моите. — Какво за господаря Интеф? Говориш за него, сякаш ми е враг. Великият владетел беше най-близкият приятел на баща ми. Знам, ме винаги мога да се осланям на неговата закрила. Той даде дума пред умиращия ми баща…
Въпреки благия си нрав и старото ни приятелство Танус наистина се разгневи при тези ми думи — може би за пръв път в живота си. А гневът му, колкото и бавно да излиза на повърхността, отприщи ли се, става опасен.
— О, Танус! — възкликнах аз. — Никога не съм бил съвсем искрен с теб. Има толкова неща, които е трябвало да ти кажа, но не съм се осмелявал. Всичко е съвсем различно от това, което си мислиш. Можеш да ме наречеш страхливец, но истината е, че през всичките тези години все не ми е достигала смелост да ти разкрия, че господарят Интеф всъщност е бил най-жестокият враг на баща ти.
— А как искаш да ти повярвам сега? — поклати глава Танус. — Та те винаги са били приятели, близки приятели. В най-ранните си спомени ги виждам как двамата се смеят заедно. Баща ми винаги е твърдял, че под закрилата на господаря Интеф ще съм на сигурно и безопасно.
— Да, наистина, благородният Пианки, господарят Хараб, вярваше в него. Но именно сляпото му доверие го лиши от всичко, което притежаваше, а най-накрая и от самия му живот, който той неразумно остави в ръцете на Интеф.
— Не, не, ти грешиш! Баща ми просто стана жертва на поредица от злощастия…
— Които бяха грижливо подготвени от господаря Интеф. Той беше изпълнен със завист към баща ти заради добродетелите му и голямата популярност, с която се ползваше сред народа, заради богатствата му и влиянието му пред фараона. Много добре разбираше, че господарят Хараб ще бъде назначен за велик владетел вместо него и това правеше омразата му още по-безмилостна.
— Не мога да го повярвам — повтори Танус и отново поклати глава, — и да искам, пак не мога да го повярвам.
Вече се бях поуспокоил и продължих със съвсем друг тон:
— Ще ти разкажа всичко. Отдавна трябваше да съм го направил. Ще ти дам и всички доказателства, които поискаш. Но сега нямаме време за това. Трябва да ми се довериш. Господарят Интеф мрази теб, както мразеше и баща ти. И двамата с господарката Лострис ви грози страшна опасност. По-страшна дори от смъртта — очаква ви вечна раздяла.
— Но как е възможно, Таита? — Танус беше съкрушен от думите ми. — А аз си мислех, че той вече е дал съгласието си да се оженим. Ти сигурно изобщо не си говорил с него?
— Напротив, говорих — отвърнах и като грабнах ръката му, я проврях под туниката си. — Ето отговора му. Усещаш ли белезите от камшика! И всичко това получих само защото намекнах за намеренията на двама ви с господарката Лострис. Мисля, че това е достатъчно да разбереш каква омраза изпитва той към теб и целия ти род.
Младежът беше като онемял. Най-сетне се увери в правотата на думите ми. А това ми позволяваше да засегна въпроса, който ме интересуваше много повече от невъздържаните приказки на приятеля ми и дори от дългогодишната омраза на великия владетел към него.
— Чуй ме, приятелю, и се готви за най-лошото.
Нямаше друг начин да му съобщя ужасната новина, освен да му кажа истината.
— Господарят Интеф не само, че няма никога да даде съгласието си да се ожениш за дъщеря му, но вече е обещал ръката й на друг. Сватбата й с фараона Мамос ще бъде прогласена идните дни и щом му роди син, тя ще бъде обявена за негова първа съпруга и за царица. Народът ще научи за събитието при закриването на празненствата. Бракът ще бъде сключен още същата вечер.
Танус се олюля и на лунната светлина лицето му побледня като на мъртвец. Известно време и двамата не продумвахме, след което той се обърна и се скри сред житата. Тръгнах след него, за да не го изгубя от поглед. Като повървя малко, младежът се спря при някакъв голям черен камък и се отпусна върху него като изнемощял старец. Приближих се безшумно и седнах в краката му. Страхувах се да наруша мълчанието. Най-сетне той въздъхна и ме попита:
— А Лострис съгласна ли е?
— Разбира се, че не е. Всъщност тя още нищо не знае. Но според теб би ли могла да пристъпи волята на баща си или на фараона? А и те едва ли ще се интересуват от нейното мнение.
— Какво да правим тогава, приятелю?
При цялото отчаяние, което ме беше обзело, не можех да не се почувствам поне малко признателен за това, че използва множествено число. Танус и за миг не се бе усъмнил в моята преданост.
— Трябва да имаме предвид и още нещо — предупредих го аз. — И то е, че в същия миг, в който фараонът огласи сватбата си с Лострис, най-вероятно ще заповяда да те затворят или дори ще те осъди на смърт. Господарят Интеф има огромно влияние над него и вече нищо не може да го спре да поиска главата ти. А ще има и оправдание. Винаги ще може да те обвини в подстрекателство към бунт.
— Щом Лострис няма да се омъжи за мен, животът ми няма смисъл. Ако царят е решил да ми я отнеме, то нека главата ми бъде моят сватбен подарък.
Каза го толкова просто и естествено, че ми беше трудно да му отговоря. Опитах се да вложа в гласа си гняв и недоволство пред примирението му.
— Говориш като някоя клета старица, която се оставя на съдбата да я влачи, без дори да се опита да й се противопостави. Как ще докажеш любовта си, щом те е страх да се бориш за нея!
