Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур (книги регистрация онлайн бесплатно txt) 📗
— Никога не бих те оставил сам с господарката си. Ако не те наглеждам, кой знае в какви опасности ще я въвлечеш.
— Тръгвай с нас тогава! — подкани ме той, потупвайки ме по гърба. — Никога не съм се и съмнявал, че ще ни придружиш. Пък и Лострис никъде няма да тръгне без теб. Но стига приказки! Имаме работа да вършим. Първо, ще уведомим Кратас и останалите какво възнамеряваме да правим и ще ги оставим всеки да реши за себе си. После ти ще отидеш до некропола и ще доведеш Лострис, а в това време аз ще подготвя пътуването. За всеки случай ще пратя дузина от най-добрите си войници да те придружат, но трябва да побързаме. Скоро ще пропеят втори петли.
В онзи миг бях просто един наивен романтик. Бях въодушевен не по-малко от приятеля си и двамата се забързахме към лагера. Толкова бях обсебен от мисълта за предстоящото приключение, че изобщо не ме беше грижа за опасностите, които може би ни дебнеха в нощта. Добре, че беше Танус да забележи непознатите, които се прокрадваха в мрака пред нас, и да ме сграбчи за ръката, преди да съм налетял на тях. Двамата бързо се скрихме зад един повален дънер и той ми прошепна:
— Въоръжен отряд.
Едва тогава забелязах отблясъка на луната по металните остриета на копията. Мъжете бяха доста на брой — поне тридесет-четиридесет.
— Разбойници навярно или някоя разузнавателна дружина от Долното царство — изсумтя моят приятел и дори аз започнах да се тревожа, като гледах как хората пред нас крадешком се промъкват към лагера. Не използваха пътеката покрай канала, ами вървяха направо през полето, явно с намерение да обградят от всички страни отряда на Танус.
— Оттук! — посочи той и ме повлече напред. Набитото му око веднага беше забелязало някакво малко деренце, което вървеше успоредно на канала и водеше към реката. Двамата скочихме в него и като използвахме прикритието му, скоро се озовахме в лагера. Танус се показа от долчинката и с мощен вик вдигна от сън целия лагер.
— На оръжие! При мен, Сини! Стройте се в редица!
Зовът му беше подет от стотниците и десетниците, всеки от които разбуждаше своите хора и ги извеждаше от палатките. Само за миг целият лагер се раздвижи. Мъжете, които спяха около огньовете, наскачаха и грабнаха оръжията си, струпани наблизо. Онези пък от палатките излетяха навън, готови за бой, сякаш цяла нощ са чакали заповедите на Танус. С меч в ръка всеки бързаше към мястото си в бойния строй, а начело на всички беше Кратас.
Макар да знаех много добре, колко подготвени са войниците му, пак не можех да не се възхитя на бързината, с която те посрещнаха незнайния нападател. Още не си бях поел дъх след тичането, а те вече бяха построили редиците си и сочеха с копията си към мрака. Тайнствената дружина, която се промъкваше в тъмното, навярно е била не по-малко изненадана от мен при този светкавичен отговор на Танусовата дружина. Не беше трудно да се различат човешките силуети и блясъкът на оръжията на лунната светлина, но до атака така и не се стигна.
Щом отрядът на Танус се построи, той заповяда всички да се насочат срещу неприятеля. Често се е случвало двамата с него да обсъждаме предимствата на нападателната пред отбранителната тактика и сега плътно сгъстените редици само чакаха командата на своя началник, за да се втурнат в атака. Явно мъжете насреща здравата се бяха изплашили от посрещането, защото някой от тях почти панически извика в тъмното:
— Ние сме войници на фараона и изпълняваме негово поръчение. Задръжте атаката си!
— Стойте по местата си! — заповяда Танус на хората си и се обърна към непознатите: — На кой фараон по-точно служите? На червения узурпатор или на нашия законен владетел?
— Служим на законния цар, на божествения Мамос, владетеля на Горен и Долен Египет. Аз съм пратеник на фараона.
— Покажи се тогава напред, пратенико, вместо да пълзиш в тъмното като крадец. Ела при нас и кажи за какво си дошъл! — подкани го Танус, но прошушна на Кратас: — Бъдете готови за всякакви измами. Във въздуха мирише на предателство. Разпалете хубаво огньовете. Дайте повече светлина насам.
Кратас предаде нужните заповеди и в лагерните огньове бяха нахвърлени купища сухи съчки. Скоро пламъците лумнаха с нова сила и осветиха полето далеч около лагера. Водачът на тайнствената дружина пристъпи напред и се озова в обсега на червеникавата светлина.
— Името ми е Нетер, Най-добър сред десет хиляди. Аз съм началникът на царската стража. Нося печата на ястреба и съм дошъл да арестувам Танус, господаря Хараб.
— Кълна се в Хор, това куче лъже — изръмжа Кратас. — Ти да не си престъпник, обявен за издирване! Този наглец има дързостта да обижда едновременно теб и цялата ти дружина. Само заповядай и ще му завра проклетия печат, където му е мястото.
— Спокойно! — възпря го Танус. — Нека го изслушаме.
И отново се обърна към непознатия:
— Покажи ни печата, капитан Нетер.
Той вдигна високо ръка. Между пръстите му заблестя малка статуетка от син фаянс във формата на ястреб. Печатът на ястреба представлява знак за царско пълномощие. Онзи, на когото той е поверен, има правото да се разпорежда с всички и всичко, сякаш е самият фараон. Под страх от смъртна присъда никой не може да му иска сметка или да му пречи при изпълнението на възложената задача. Носителят му отговаря единствено пред фараона.
— Аз съм Танус, господарят Хараб — заяви Танус. — И признавам, че в ръцете си ти държиш печата на ястреба.
— Господарю, господарю! — опита се да го възпре Кратас. — Не ходи при фараона. Това ще означава сигурната ти смърт. Вече разговарях с останалите началници в дружината. Всички сме с теб. Цялата армия е с теб. Само ни дай знак и до сутринта вече ще сме те направили фараон.
— Ушите ми остават глухи за твоите слова — спокойно му отвърна Танус, но в гласа му можеше да се различи заплашителна нотка. — Ала само този път, Кратас, син на Майдум. Следващия път, когато заговориш за държавна измяна, със собствените си ръце ще те предам на гнева на нашия владетел.
След което насочи вниманието си към мен и ме дръпна настрана:
— Твърде късно е, приятелю. Боговете не са съгласни с нашия план. Трябва да се доверя на благоразумието на фараона. Ако той наистина е бог, ще прочете какво пише в сърцето ми и ще разбере, че никога не съм замислял нищо лошо срещу него.
Той само леко ме докосна по ръката, но този жест значеше повече и от най-здравите му прегръдки.
— Иди при Лострис, кажи й какво се е случило и защо се е случило. Кажи й, че я обичам и че каквото и да стане, никога няма да престана да я обичам — в този живот или в другия. Кажи й, че ще я чакам, ако трябва и цяла вечност.
Танус прибра меча си в ножницата и с празни ръце се приближи към човека с печата.
— Готов съм да изпълня повелята на своя фараон — простичко му рече той.
Зад него войниците зароптаха и някои започнаха да удрят с мечове по щитовете. Той обаче се обърна към тях и с един-единствен жест ги успокои. След което стражата го наобиколи и начело с Нетер всички забързаха по пътеката обратно към некропола.
Изчаках малко и от известно разстояние последвах Танус. В лагера всички кипяха от гняв и горчивина. Щом се прибрах в града, първата ми работа беше да отида до покоите на господарката Лострис. Но за свой ужас трябваше да открия, че там бяха останали само трите робини. Чернокожите девойки с присъщата си вялост и отпуснатост се бяха заели да прибират вещите на господарката си в сандък.
— Къде е господарката ви? — запитах аз.
Най-възрастната и най-нахалната от трите подигравателно ми отвърна:
— Там, където не можеш да я откриеш никога, евнухо.
Другите само се закискаха на думите й. Всички те винаги са ми завиждали за благоволението, с което се ползвах пред Лострис.
— Или ще ми отговориш на въпроса, дяволице, или ще ти напляскам лъскавия задник.
Вече го бях правил веднъж, така че тя предпочете да не си създава неприятности.
— Отведоха я при фараона — измънка под носа си. — Там никой не те знае. Въпреки че ти ги няма топките, пазачите никога няма да те допуснат при царските жени.
