Когато лъвът се храни - Смит Уилбур (книги полностью бесплатно TXT) 📗
Храдски кимна за поздрав, а Даф хвана реверите на сакото му, внимателно ги нагласи и махна несъществуваща перушинка от рамото му.
— Имаш свой стил на обличане, Норман. Шон, не си ли съгласен с мен, че има свой стил в облеклото? Не познавам друг, който да носи костюм за двадесет гвинеи и да изглежда като полупразен чувал с портокали. — Потупа нежно ръката на Храдски. — Да, благодаря ти. Ще пийна едно. — Отиде до шкафа с напитки и си наля една чаша. — А сега, господа, какво можете да направите за мен?
Макс погледна Храдски и той му кимна.
— Пристъпвам веднага към въпроса — каза Макс. — Нашите две компании са най-големите в Уитуотърсранд.
Даф остави чашата върху шкафа и гримасата изчезна от лицето му. Шон седна в един от фотьойлите със сериозно изражение. И двамата, можеха да отгатнат какво ще последва.
— В миналото — продължи Макс — в много случаи работехме заедно и печелехме от това. Следващата логична стъпка, разбира се, е да обединим силите си, да съединим средствата си и заедно да достигнем нови висоти.
— Доколкото разбирам, предлагате сливане?
— Точно така, г-н Кортни, сливане на тези две огромни финансови компании.
Шон се облегна и започна тихичко да си подсвирква. Даф вдигна чашата си отново и отпи.
— Е, добре, господа, какви са вашите виждания по въпроса? — попита Макс.
— Имаш ли готово предложение, Макс? Нещо определено, върху което да помислим?
— Да, г-н Кортни, имам. — Отиде до бюрото, което заемаше единия ъгъл на стаята и взе куп листове. Пресече стаята и ги подаде на Шон. Той ги пое и ги разгледа.
— Доста работа си свършил, Макс. Ще ни трябват ден-два, за да разберем какво точно ни предлагаш.
— Съгласен съм, г-н Кортни. Разполагате с време, колкото пожелаете. Работихме цял месец, за да изготвим този план, и се надявам, че трудът ни не е отишъл напразно. Мисля, че ще намерите предложението ни за много щедро.
Шон се изправи.
— Ще ви се обадим през следващите няколко дни, Макс. Тръгваме ли, Даф?
Даф изпразни чашата си.
— Лека нощ, Макс. Грижи се за Норман. Той ни е твърде скъп, нали знаеш?
Отидоха в сградата на „Илъф стрийт“. Влязоха през една от страничните врати, запалиха лампите в кабинета на Шон. Даф примъкна един допълнителен стол до бюрото. До два часа на следващата сутрин те успяха да разберат същественото от предложението на Храдски. Шон стана и отиде да отвори един от прозорците, защото стаята бе изпълнена с гъст тютюнев дим. Върна се обратно, строполи се на кушетката, нагласи една възглавница под главата си и погледна Даф.
— Да чуем, какво имаш да кажеш.
Даф почукваше с молив по зъбите, докато обмисляше думите си.
— Първо трябва да решим дали да се присъединим към него.
— Ако това ще ни донесе изгода, ще го направим — отговори Шон.
— Съгласен, но само ако ще е изгодно за нас. — Даф се облегна на стола. — Сега, следващият въпрос. Кажи ми, синко, кое е първото нещо, което ти идва наум от плана на Норман?
— Ние получаваме благозвучни титли и тлъсто възнаграждение в брой, а Храдски — контрол — отвърна Шон.
— Ти сложи пръста си в раната. Норман иска контрол. Това струва повече от парите. Той иска контрол, така че да седи на върха, да гледа отвисоко всички останали и да казва: „Е, добре, копелета, какво ще кажете, ако наистина запелтеча?“.
Даф стана, заобиколи бюрото и спря пред кушетката на Шон.
— А сега, следващият въпрос. Ще му дадем ли контрол?
— Ако ни плати, да — отговори Шон.
Съдружникът му се обърна, пресече стаята и застана до отворения прозорец.
— Знаеш ли, като че ли предпочитам аз самият да съм на върха — каза той замислено.
— Слушай, Даф. Дойдохме тук, за да направим пари. Ако вървим заедно с Храдски, ще направим повече — каза Шон.
— Синко, сега имаме толкова много, че можем да напълним тази стая със златни монети. Имаме повече, отколкото някога бихме могли да похарчим, и на мен ми харесва да бъда на върха.
— Да си признаем, Храдски е по-силен от нас. Той има своите диамантени дялове, така че и сега не сме на върха. Ако се присъединим към него, ти пак няма да си най-отгоре, но ще бъдеш много по-богат.
— Желязна логика! — кимна Даф. — В такъв случай съм съгласен с теб. Храдски получава контрола, но трябва да плати за него. Ще го прекарваме през центрофугата, докато го изцедим напълно.
Шон седна.
— Съгласен, а сега да хванем плана му за гърлото, да го раздробим на парчета и отново да го съставим, но така, както ще се нрави на нас.
Даф погледна часовника си.
— Минава два часът. Да спрем дотук и да се заловим отново сутринта на свежи глави.
На следващия ден поръчаха обядът да им бъде донесен в кабинета и го изядоха на бюрото. Джонсън, когото изпратиха на фондовата борса, за да следи цените и да ги повика незабавно, ако се случи нещо извънредно, се върна да докладва.
— Цял ден беше тихо като в гробище, сър. Носеха се всякакви слухове. Изглежда, някой е видял лампите в кабинета да светят в два часа тази сутрин. И когато не дойдохте в борсата, а вместо това изпратихте мен, казвам ви, сър, зададоха ми много въпроси. — Джонсън се подвоуми, но сетне любопитството му надделя.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — започна да се приближава към бюрото им той.
— Мисля, че можем сами да се оправим, Джонсън. Моля те, затвори вратата, като излезеш.
В седем и половина решиха, че са работили достатъчно, и се върнаха в хотела. Влизайки във фоайето, Шон видя Тревър Хейнс да изчезва в салона и чу гласа му:
— Ето ги!
Почти веднага Тревър се появи отново заедно с брат си.
— Здравейте, момчета! — Джок се правеше на изненадан, че ги вижда. — Какво правите тук?
— Живеем тук — отговори Даф.
— О, да. Разбира се. Добре, елате да пийнем нещо. — Той широко се усмихна.
— А сетне ще ни подпитате умело, за да разберете какво сме правили цял ден — изказа предположение Даф.
Джок се притесни.
— Не разбирам какво искаш да кажеш. Само исках да пийнем заедно, това е всичко.
— Все пак благодаря, Джок. Имахме тежък ден. Мисля, че ще се качим горе, за да си легнем. Те пресякоха половината фоайе, преди Даф да се обърне и погледне към мястото, където стояха двамата братя.
— Момчета, ще ви кажа нещо — прошепна високо Даф. — Това е нещо наистина голямо, толкова голямо, че на ума ми му трябва време да го смели. Когато вие двамата разберете, че през всичкото време то е било под носовете ви, ще се ухапете.
Оставиха братята Хайнс във фоайето да се взират след тях и се заизкачваха по стълбите.
— Не беше много любезно — засмя се Шон. — Няма да спят цяла седмица.
23
Когато на следващата сутрин нито Шон, нито Даф се появиха във фондовата борса, слуховете плъзнаха из салона на членовете и цените побесняха. Достоверни слухове, че Шон и Даф са открили нова златна жила оттатък планините, изстреляха цените нагоре, двадесет минути по-късно дойде опровержението и клъцна по петнадесет шилинга на акция от фондовете на Кортни — Чарлиууд. Джонсън цяла сутрин тича напред-назад между кабинета им и борсата. Към единадесет часа се беше уморил дотолкова, че едва можеше да говори.
— Стига толкова, Джонсън — каза му Шон. — Ето ти една гвинея, иди до „Гранд Нешънъл“ и си купи едно питие. Доста се потруди тази сутрин.
Един от хората на Джок Хейнс, изпратен да наблюдава кантората на Кортни — Чарлиууд, последва Джонсън до хотел „Гранд Нешънъл“ и го чу да прави поръчката си на бармана. Отърча обратно в борсата и докладва на Джок.
— Старшият им чиновник току-що отиде и си поръча бутилка френско шампанско — задъхваше се той.
— Боже господи! — Джок подскочи от стола си, а до него Тревър отчаяно викаше своя служител.
— Купувай! — прошепна той в ухото му. — Купувай всяко късче хартия с техния подпис, върху което можеш да сложиш ръка.
От другата страна на салона Храдски потъна още по-дълбоко в стола си, скръсти доволно ръце върху корема си и почти се усмихна.
