Когато лъвът се храни - Смит Уилбур (книги полностью бесплатно TXT) 📗

— Уреди ли лъжесвещеник? — попита Даф.

— Да, настанен е в един хотел в Претория. Сега репетира. Когато му дойде времето, ще си изпее урока.

— Нали не мислиш, че измамата е също толкова лоша, колкото ако го направим както трябва? — поколеба се Даф.

— Моментът е неподходящ да мислиш за това.

— Да, предполагам, че е така.

— Къде ще прекарате медения си месец? — полюбопитствува Шон.

— Ще отидем с дилижанса до Кейптаун, ще се качим на пощенския параход до Лондон, след това месец или нещо подобно на континента. Ще се върнем през юни.

— Би трябвало да прекарате добре.

— Защо и ти не се ожениш?

— От къде на къде? — изненада се Шон.

— Не чувствуваш ли, че мамиш старото си приятелче? Да ме изоставиш сам?

— Не. И все пак, за коя мога да се оженя?

— Какво ще кажеш за момата, с която беше на конните състезания миналата събота — тя е чудесно парче.

— Чу ли я как се кикоти?

— Да — съгласи се Даф. — Такова нещо не може да се пропусне.

— Представяш ли си този кикот да долита до теб на масата, когато закусваш? — попита Шон.

Даф сви рамене.

— Да, разбирам те. Но веднага след завръщането си ще накарам Кенди да започне да ти търси подходяща съпруга.

— Имам по-добра идея. Остави Кенди да управлява твоя живот, а аз ще управлявам своя.

— Точно това се опасявам, че ще се случи, синко.

Храдски се съгласи неохотно дейността на мините, работилниците, транспортните компании да бъде преустановена на двадесети, за да могат служителите да присъствуват на сватбата на Даф. Това означаваше, че половината от службите в Уитуотърсранд ще бъдат затворени през целия ден. Впоследствие повечето от независимите компании също решиха да не работят. На осемнадесети, каруци превозващи храна и напитки, се проточиха по хълма към Ксанаду. Същата нощ в изблик на великодушие, Шон покани цялата компания от Опера Хауз на сватбата. На следващата сутрин си спомняше смътно за това и отиде да отмени поканата, но Тъжната Беси му каза, че повечето от момичетата са отишли в града да купуват нови рокли.

— По дяволите, в такъв случай нека дойдат. Единствената ми надежда е, че Кенди няма да разбере кои са те.

В нощта на деветнадесети Кенди им разреши да използуват трапезарията и всички зали на първия етаж в хотела за ергенска вечер на Даф. Франсоа пристигна с шедьовър, създаден в работилниците на мините — огромен топуз и верига. Завързаха ги тържествено около крака на Даф и празненството започна.

Впоследствие се утвърди мнението, че строителният предприемач, извършил ремонта на хотела, е бандит, и представената от него сметка за малко под хиляда лири не е нищо друго, освен пладнешки грабеж. Въпреки това никой не можеше да отрече, че играта бок-бок, играна от сто мъже в трапезарията, е нанесла известни щети, че полилеят не е могъл да понесе тежестта на г-н Кортни и на третото залюляване се е откъснал от тавана и е пробил дупка в пода. Също така никой не оспори факта, че безрезултатните половинчасови опити на Джок Хейнс да свали стъклената чаша от главата на брат си с тапи от шампанско и езерото от вино с дълбочина до коляното, образувало се в резултат на обстрела в един от салоните, са наложили подмяна на пода. Въпреки всичко те решиха, че хиляда лири са твърде много. Все пак бяха единодушни в едно — че това е било паметно празненство.

В началото Шон се безпокоеше, че Даф не е в настроение, защото той стоеше намръщен до бара с металния топуз в едната си ръка, заслушан в неприличните разговори. След седем или осем чаши престана да се тревожи за него и се зае с полилея. Към полунощ Даф помоли Франсоа да го освободи от оковите и се измъкна от стаята. Никой не го забеляза да напуска.

Шон изобщо не можа да си спомни как е стигнал до леглото си тази нощ, но на следващата сутрин бе внимателно събуден от един келнер с поднос за кафе и бележка.

— Колко е часът? — попита Шон, разгръщайки бележката.

— Осем, господине.

— Не е необходимо да викаш — промърмори той. Трудно фокусира погледа си, защото болката в главата му бе непоносима.

От алкохола в устата си имаше вкус на хлороформ. Опита се да го премахне с кафе, запали пура и се закашля. От кашлицата изпитваше ужасна болка в тила. Угаси пурата и влезе в банята. Половин час по-късно се почувствува достатъчно силен, за да събуди Даф. Отвори вратата на стаята му. Пердетата бяха все още спуснати. Дръпна ги и почти ослепя от нахлулата слънчева светлина. Обърна се към леглото и застина. Бавно пресече стаята и седна на ръба му.

— Трябва да е спал в стаята на Кенди — промърмори Шон, загледан в неизмачканите възглавници и грижливо сгънатите одеяла. След няколко секунди се сети, че това е невъзможно.

— Тогава защо тя ще пише тази бележка? — Изправи се и усети, че го обзема тревога. Представи си Даф, лежащ на двора пиян и беззащитен или ударен по главата от някой йоханесбургски апаш. Прекоси тичешком стаята и нахълта във всекидневната. Видя плика върху полицата на камината и го взе.

— Какво е това? Покана за събрание на съюза на писателите? — промърмори той. — Тук се е задръстило от писма.

Разгърна листа и позна обратно наклонения почерк на Даф:

Шон седна в един от фотьойлите и прочете писмото още два пъти. Сетне избухна.

— Да те вземат дяволите, Чарлиууд — „поднеси извиненията ми“. Подло копеле! Изчезваш и ме оставяш да ти оправям бъркотиите. — Втурна се през стаята с халат, мятащ се яростно около краката му. — Сам ще поднесеш извиненията си, дори ако се наложи да те довлека вързан с въже.

Изтича по задното стълбище. Мбиджейн беше в конюшнята заедно с трима от конярите.

— Къде е господарят Даф? — изрева Шон.

Те се втренчиха в него.

— Къде е? — Брадата му се наежи.

— Господарят взе коня си и отиде да поязди — отговори нервно един от конярите.

— Кога? — прогърмя Шон.

— Нощес. Може би преди седем или осем часа. Трябва да се върне вече.

Шон изгледа коняря, дишайки тежко:

— Накъде отиде?

— Господарю, той не каза.

Преди осем часа — би могъл да е вече на седемдесет километра оттук. Обърна се и се върна в стаята си. Хвърли се в леглото и си наля още една чаша кафе.

— Това ще я съкруши… — Той си представи мъката и сълзите й.

— Ох, по дяволите! Бъди проклет, Чарлиууд! — Засърба кафето и реши също да замине, да вземе кон и да се махне, колкото е възможно по-надалече.

— Тази каша не съм я забъркал аз и нямам нищо общо с нея.

Изпи кафето и започна да се облича. Докато сресваше косата си пред огледалото, си представи Кенди сама в параклиса, стояща в очакване, докато тишината се превръща в шушукане, а шушукането в смях.

— Чарлиууд, свиня такава! — свъси вежди Шон. — Не мога да я оставя да отиде там. И без това ще бъде достатъчно лошо. Трябва да й кажа.

Взе часовника си от тоалетната масичка — беше девет и половина.

— Проклет да си, Чарлиууд!

Тръгна по коридора и спря пред вратата на Кенди, а отвътре се чуваха женски гласове и той почука, преди да влезе. В стаята бяха две от приятелките на Кенди и цветнокожото момиче Марта. Те се втренчиха в него.

— Къде е Кенди?

— В спалнята, но не трябва да влизаш. Нямаш късмет.

— Вярно, това е най-скапаният късмет на света — съгласи се Шон и почука на вратата на спалнята.

— Кой е?

— Шон.

— Не можеш да влезеш. Какво искаш?

— Облечена ли си?

— Да, но не трябва да влизаш.

Той отвори вратата и погледна към разпищелите се жени.

— Изчезвайте оттук! — заповяда им с прегракнал глас. — Трябва да говоря насаме с Кенди.