Когато лъвът се храни - Смит Уилбур (книги полностью бесплатно TXT) 📗
— Вие сте лекарят — съгласи се Шон. — Но преди да тръгнем, ще прегледате ли ръцете на слугата ми? Станали са на каша. Едва ли е останало месо по тях.
Доктор Саймъндс не вдигна погледа си от това, което вършеше:
— Не лекувам туземци, г-н Кортни. Сигурен съм, че като се върнем в града, ще намерите друг лекар, към когото да се обърнете.
Шон се изправи бавно, одеялото се смъкна от раменете му. Приближи се до доктор Саймъндс, хвана го за гърлото и го притисна до стената. Докторът имаше хубави, дълги мустаци, Шон хвана единия от тях със свободната си ръка и го отскубна като перушина от трупа на птица. Доктор Саймъндс изпищя.
— Отсега нататък, докторе, ще лекуваш туземци — каза му той. Измъкна носната кърпичка от малкото джобче на Саймъндс и я притисна към капките кръв по голата горна устна на доктора. — Бъди така добър, прегледай слугата ми.
21
Когато на следващата сутрин Шон се събуди, стрелките на големия часовник в другия край на спалнята показваха дванадесет. Кенди беше там и дърпаше пердетата. В стаята имаше и двама сервитьори, всеки от тях държеше пълен поднос.
— Добро утро! Как е героят тази сутрин? — Тя се приближи до леглото му, а сервитьорите оставиха подносите и излязоха от стаята.
Шон примигна, за да прогони съня от очите си.
— Чувствувам гърлото си така, като че ли току-що съм привършил блюдо от натрошено стъкло.
— Това е от праха — каза Кенди и постави ръка на челото му. Ръката на Шон пропълзя зад нея и тя изписка, когато я ощипа. Застанала достатъчно далеч от леглото му, тя се разтри отзад и направи гримаса.
— Нищо ти няма!
— Добре тогава, ще ставам. — Той започна да отхвърля завивките.
— Не и преди да те е видял докторът.
— Кенди, ако този подлец прекрачи прага на стаята, така ще го ударя, че ще си събира зъбите по пода.
Кенди се обърна към подносите със закуска, за да скрие усмивката си.
— Така не се говори пред дама. Но не се безпокой, няма да бъде Саймъндс.
— Къде е Даф? — попита Шон.
— Къпе се и след това ще дойде да закуси с теб.
— Ще го изчакам, но моля те, скъпа, дай ми едно кафе.
Тя му донесе кафе.
— Твоят дивак върви след мен цяла сутрин, иска да те види. Тъкмо щях да поставя въоръжен пазач пред вратата, за да не го пуска в стаята.
Шон се засмя:
— Пусни го, Кенди.
Тя отиде до вратата и спря с ръка на резето.
— Хубаво е, че се върна, Шон. Няма да правиш повече такива глупости, нали?
— Обещавам.
Мбиджейн влезе бързо и застана до вратата:
— Nkosii, добре ли си?
Шон погледна мълчаливо петната от йод по превръзките на ръцете му и златистокафявата ливрея. Сетне се отпусна по гръб и се втренчи в тавана.
— Повиках слугата си, а вместо него пристига някаква маймуна на верига.
Зулусът стоеше неподвижно, с безизразно лице, само в очите му имаше болка.
— Отивай, намери слугата ми! Ще го познаеш по облеклото, което е на воин от Зулуленд.
Изминаха няколко секунди, преди Мбиджейн да се разтресе от смях. Той затвори внимателно вратата и когато се върна обратно с набедрената си превръзка, Шон му се ухили.
— А! Добре дошъл, Мбиджейн.
— Добре заварил.
Той застана до леглото и двамата се заприказваха. Поговориха малко за срутването, без да споменават участието на Мбиджейн в спасителната операция. Между тях съществуваше негласно разбиране, думите само щяха да го развалят. Може би щяха да поговорят за това по-късно, но не сега.
— Утре ще ти трябва ли каретата? — попита накрая слугата.
— Да, а сега си върви. Нахрани се и спи. — Шон посегна и докосна ръката му. Само този кратък физически допир, едно почти виновно докосване, и Мбиджейн си излезе.
Сетне влезе Даф, облечен в копринен халат. Двамата закусиха яйца с пържола. Даф поръча бутилка вино само за да изплакнат отново гърлата си от праха.
— Чувам, че Франсоа е все още в „Светлите ангели“. Непрекъснато бил пиян, откакто излязъл от шахтата. Като изтрезнее, може да дойде в кантората и да си вземе изработеното.
Шон се изправи.
— Ще го изриташ ли?
— Ще го изритам толкова нависоко, че ще докосне земята едва когато стигне Кейптаун.
— За какво, по дяволите? — настоя Шон.
— За какво? — повтори Даф. — За какво? За малодушие, ето за какво.
— Даф, той е бил в срутването при Кимбърли, нали?
— Да.
— Счупил си е краката, ти ли го каза?
— Да.
— Искаш ли да ти кажа нещо? Ако на мен ми се случи втори път, аз също ще избягам.
Даф напълни чашата си, без да отговори.
— Отивай в „Светлите ангели“, кажи му, че алкохолът вреди на черния дроб — това ще го отрезви, кажи му, че ако утре сутрин не е на работа, ще му удържим от заплатата — каза Шон и Даф го погледна озадачено.
— Това пък какво е?
— Докато бях долу в онази дупка, имах време да помисля. Реших, че за да стигнеш до върха, не трябва да мачкаш всеки, когото срещнеш.
— О, разбирам! — усмихна се криво Даф. — Добри намерения, Нова година през август. Е, добре, всичко е наред, бях започнал да се безпокоя за теб. Помислих, че камък е паднал върху главата ти. Аз също имам добри намерения.
— Даф, не искам Франсоа да бъде изритан.
— Добре, добре. Той остава. Ако искаш, можем да открием безплатна кухня за бедни в кантората и да превърнем Ксанаду в приют за старци.
— О, престани! Просто не смятам, че е необходимо да изхвърлим Франсоа. Това е всичко.
— Кой спори? Съгласих се с теб, нали? Дълбоко уважавам добрите намерения и винаги съм преизпълнен с такива.
Даф придърпа стола си до леглото.
— Съвсем случайно имам тесте карти в себе си. — Извади ги от джоба на халата. — Какво ще кажеш за една игра?
Шон загуби петдесет лири, преди да бъде спасен, от пристигането на новия лекар. Докторът го почука по гърдите и подсвирна, погледна в гърлото и подсвирна, написа рецепта и му нареди да пази леглото целия ден. Тъкмо си бе тръгнал, когато дойдоха Джок и Тревър Хейнс. Джок носеше букет цветя и смутено го подаде на Шон.
Сетне стаята започна да се пълни непрекъснато: дойдоха останалите от групата им в борсата. В единия ъгъл започна игра на покер, а в другия — политическо събрание.
— За кого се мисли този Крюгер? За Господ или за някой друг? Знаете ли какво каза последния път, когато отидохме при него? „Протестирам, протестирам! Аз държа козовете, не вие.“
— … три попа печелят, вие само държите картите!
— … почакайте и ще видите. До края на месеца „Консолидейтид Уитс“ ще достигнат тридесет шилинга.
— … таксите, добавят нови двадесет процента върху динамита.
— … ново парче в операта. Джок се е абонирал за нея.
— Още никой не я е видял.
— Ей, вие двамата, спрете! Ако искате да се биете, излизайте навън! Това е стая на болен.
— Бутилката свърши. Даф, отвори нова!
Шон загуби още сто лири, преди Кенди да влезе в стаята малко след пет часа. Тя се ужаси.
— Вън, всички вън!
Стаята се опразни така бързо, както се бе напълнила. Кенди се разшета, прибирайки угарки от пури и празни чаши.
— Ах, тези вандали! Някой е прогорил дупка в килима. Погледнете тук! Върху масата е разляно шампанско.
Даф се изкашля и започна да си налива нова чаша.
— Не смяташ ли, че си пил достатъчно, Дафърд?
Той остави чашата.
— И вече е време да отидеш и се преоблечеш за вечеря.
Даф примигна глуповато към Шон, но все пак тръгна.
Двамата с Кенди се върнаха отново след вечеря и тримата пиха ликьор.
— А сега в леглата! — изкомандува Кенди и пресече стаята, за да спусне пердетата.
— Още е рано! — протестира безуспешно Даф. Тя загаси лампата.
Шон не бе изморен. Бе лежал цял ден и сега мозъкът му бе съвсем буден. Запали пура и запуши, вслушвайки се в шумовете, които долитаха от улицата. Едва след полунощ се унесе. Събуди се стенейки, защото тъмнината отново го бе обгърнала, а одеялата го притискаха и душаха. Отхвърли ги от себе си и се запрепъва слепешком из стаята. Трябваха му въздух и светлина. Омота се в дебелите кадифени пердета. Освободи се и удари с рамо двойната стъклена врата, която се отвори и той излезе на верандата в студения въздух. Тежкото му дишане постепенно се успокои. Върна се, запали лампата и влезе в празната стая на Даф. На нощната масичка намери „Дванадесета нощ“ и я взе в стаята си. Чете, докато в отворения прозорец започна да сивее зората, и след това остави книгата. Обръсна се, облече се и през задното стълбище слезе в двора на хотела. Откри Мбиджейн в конюшнята.
