Черната призма - Уийкс Брент (книга жизни txt) 📗
Лявата му ръка замахна напред, отдясно наляво, ниско долу. Червен луксин полепна по пода, за да я забави. Тя го очакваше и прескочи лепкавите петна. Дясната му ръка се стрелна три пъти напред в бърза последователност. Към нея полетяха три топки, всяка с големина на юмрук. Карис избегна първата и втората, но третата я улучи, когато и? се наложи да спре рязко, за да не стъпи в друго лепкаво петно на пода. Заби се силно в ребрата и? отляво и се пръсна. Тя се претърколи, хвърли се към мъжа и когато той се озова в обсега на ятагана и?, замахна.
Червеният притеглящ посрещна спускащото се острие със слой подир слой червен луксин. Суровият луксин, дори и червеният, можеше да придобие известна твърдост благодарение на волята на притеглящия и още по-голяма от заплитането, но специално червеният луксин никога не би могъл да спре стомана. Все едно да се опитваш да спреш меч с вода.
Само че това не бе просто малко суров червен луксин. Не беше като да удряш с меч по неподвижна вода. Беше като да стоиш под бент, когато отворят шлюзовете. Дори да става дума само за вода, скоростта и количеството и? могат да пометат човек. По същия начин и червеният луксин, който връхлиташе Карис, я забавяше все повече и повече, докато не я спря напълно.
Лицето на червения притеглящ пребледня, когато луксинът се оттече от него. После шията и гърдите му също си върнаха нормалния оттенък, докато пороят продължаваше. След тях и мускулестите му плещи. Луксинът постепенно напускаше тялото му от очите към крайниците. И двамата едновременно осъзнаха, че луксинът му свършва.
Карис започна следващата си атака едновременно с него. Направи финт надясно, очаквайки да срещне още червен луксин, и се приготви за смъртоносен удар. Вместо това ятаганът и? издрънча в нещо твърдо. Тя обаче не виждаше никакъв меч. Мъжът не би могъл да притегли оръжие, без тя да го види, дори и в този мрак.
Без да се поколебае нито за миг, тя вдигна ятагана и замахна към главата му. Острието издрънча и спря, когато той вдигна ръце, отблъсна я силно назад и я последва. Лъчът светлина, прорязващ сумрака на стаята, озари ръцете му и онова, което държеше в тях, точно когато той извика:
— Стига! Проклета да си, спри само за секунда!
Държеше два пистолета. Беше ги кръстосал и бе приклещил с дулата им ятагана на Карис. Десният пистолет сочеше дясното и? око, а левият — лявото. Естествено, Карис разполагаше с другите си ножове и бич’хвата, но нямаше начин да извади някой от тях, преди мъжът да дръпне спусъка.
Насочените срещу нея пистолети бяха илитийска изработка. Отхвърлянето на магията от страна на илитийците по правило означаваше, че обикновените им инструменти са най-добрите. При пистолетите обаче нещата бяха рисковани. Този притеглящ имаше пистолети с колесен механизъм. Това премахваше нуждата от горящ фитил, но пък кремъците не успяваха да възпламенят барута поне в един от четири случая.
За нещастие и двата пистолета бяха двуцевни и всичките четири ударника бяха вдигнати. Карис се опита да пресметне какъв е, шансът да засекат и четирите изстрела — дали беше едно на шестнайсет или едно на двеста петдесет и шест? Отчая се. При такива вероятности нямаше да рискува, та дори да беше едно на шестнайсет.
Значи… оставаше да поговорят.
— Какво притегляш? — попита мъжът с напрегнат глас.
— Не разбирам за какво гово…
— Какво притегляш?! — изкрещя той. Отхвърли ятагана и? настрани и опря единия пистолет в челото и?. Беше прекалено тъмно да види ирисите и?, но така или иначе скоро щеше да разбере, затова Карис каза:
— Зелено. Зелено и червено.
— Тогава притегли стълба и се махай. Веднага!
При други обстоятелства Карис може би щеше да се подразни колко бързо се подчини, но само след миг очилата бяха на лицето и? и тя се обърна към светлината. Всичко в стаята бе покрито или със суров червен луксин, или с почернял и обгорял червен. Накрая тя откри една греда горе в църквата, която отразяваше достатъчно чиста бяла светлина, за да може да притегли хубаво, здраво зелено.
Още докато то изпълваше тялото и?, тя видя защо притеглящият е толкова припрян. Цялата стая бе пълна с червен луксин. Не биваше да схваща толкова бавно. Имаше два входа, а мъртвите войници бяха опърлени, но не и изпечени — червеният луксин бе останал и покриваше всичко, вместо да изгори, както би трябвало.
Сега стаята бе пълна с червен луксин, стар и нов. Намираха се в барутен погреб.
Горе някаква горяща скамейка се катурна и разпиля тлеещи главни към дупката. Една от тях се заклати на ръба, обещавайки смърт.
Карис се втурна напред, като изстрелваше от пръстите си зелен луксин, достатъчно гъст, за да стъпи на него. Притегли невъзможно тясно стълбище, със стъпала, широки само колкото да поберат краката и? и здрави само колкото да издържат тежестта и?, и то ако напрегне воля. Но стълбището трябваше да просъществува само две секунди, докато тя изхвръкне навън — и успя. Карис се втурна нагоре, бърза като кошута, преметна се и се приземи на пода на църквата. Усети как той леко поддава, заплашвайки да се продъни пак, затова се претърколи и продължи да тича към отворената врата. Толкова червен луксин в мазето означаваше, че всичко това може да…
Бууум!
От експлозията подът под нозете на Карис подскочи. Това стана точно докато се оттласкваше от едно стъпало и я отхвърли като пружина. Зейналите врати на църквата зейнаха още по-широко и тя бе вдигната и запокитена напред. За миг и? се стори, че ще успее да мине през тях и ще се приземи невредима отвън, но експлозията я бе изхвърлила нависоко — прекалено нависоко. Големият дървен трегер над портата връхлетя насреща и?, горната част на тялото и? се удари в него и го проби. Обгорялото отслабено дърво поддаде само след миг, но този миг бе достатъчен, за да я завърти с такава скорост, че дори не знаеше колко пъти се е преметнала.
После усети, че се пързаля по павета и чакъл. Не беше сигурна дали не е загубила съзнание за момент, нито пък знаеше как точно се е озовала на земята.
Обърна се, пренебрегвайки стоновете на цялото си тяло, и погледна към вратата на църквата.
А през нея се подаде гигантска алена змия, обвита в пламъци. Не, не змия, тръба от горящ чист червен луксин, широка колкото човешки рамене. После змията повърна и точно преди огънят да сгърчи горливото червено вещество, притеглящият бе изстрелян от църквата, огъня и луксина.
Приземи се недалеч от Карис, при това много по-ловко — претърколи се да убие скоростта и веднага се изправи. Огледа улиците във всички посоки и едва след като не видя никого, си позволи да се поотпусне. Но щом го направи, Карис забеляза налегналото го изтощение. Притеглянето на такова количество магия го бе оставило кажи-речи толкова пребит, колкото се чувстваше тя, смъртно блед и олюляващ се.
— Хайде — каза мъжът. — Мисля, че войниците на Гарадул са си отишли, но ако не са, ще се появят скоро, след това, което направи току-що. Трябва да се махаме.
Карис се изправи, залитна и щеше да падне, ако той не я беше хванал.
— Кой си ти?
— Корван Данавис — отвърна притеглящият. — А ти, ако си спомням правилно, си Карис Белодъб, нали?
— Данавис ли? — попита тя. Оролам, колко я болеше. — Ти беше на страната на Дазен. Бунтовник. Мога да се оправя и сама, благодаря. — Отърси се от ръката му, люшна се на едната страна, после на другата и накрая се строполи. Той я гледаше със скръстени ръце и не я подхвана. Рамото и? се удари в земята и светът се завъртя.
Карис видя как ботушите на Корван се приближават. Вероятно щеше да я остави тук за войниците. Заслужаваше си го. Проклето вироглаво момиче!
28.
Рибарската лодка, която Гавин притегли, докато бяха още на пет левги от Малки Яспис, бе моделирана по подобие на една, която бе видял да използва някакъв аборнейски маг, с високи бордове и плоско дъно, заострен нос и плоска кърма. Беше по-безопасна и много по-неефективна от скуловете, които Гавин предпочиташе, но точно това беше целта. Малко притеглящи дръзваха да използват скул в океана, защото в такъв случай трябваше да си готов да паднеш във водата. Това означаваше, че си уверен, че можеш да се измъкнеш от нея само с притегляне, а малцина магове имаха уменията или волята едновременно да плуват в бурното море и да притеглят.
