Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
Оказа се, че Приликла може да се храни с вилица. Конуей никога не бе виждал по-светкавично опразнена чиния със спагети.
От темата за храненето разговорът премина на други теми — за Диагностиците и Информационната касетъчна система, без чиято помощ тези височайши особи — и не само те, но и всички в Болницата — не можеха да си вършат работата.
Диагностиците заслужено се ползуваха с всеобщо уважение и симпатия, но понякога ги и съжаляваха. Защото Информационната касета не им даваше само знания. При нейното внушаване им се предаваше изцяло и личността на съществото, което е съхранило тези знания. В резултат на това Диагностиците съзнателно рискуваха да развият сложна шизофрения от най-драстичен вид. От всички тези толкова разнообразни внушения, с които мозъците им бяха буквално натъпкани, те много често се държаха като смахнати.
Но общият знаменател на техните усилия бе успешният изход от лечението на всеки пациент.
Сега на съседната маса седеше един Диагностик ГБГЖ, който пряко волята си се насилваше да изяде чудесния бифтек. Конуей случайно бе узнал, че в момента този човек се занимава с пациенти, чието лечение изисква огромни познания из областта на тралтската физиология. Те му бяха внушени от тралтската Информационна касета, но сега той бе принуден умствено да съжителствува с тралта, който бе съхранил тези познания, а тралтите изобщо не понасяха месо…
IV
След като се наобядваха, Конуей поведе Приликла към първото от отделенията, за които отговаряше. По пътя той продължи да въвежда асистента в работата — съобщаваше му статистически данни и му даваше необходимите обяснения. Болницата се състоеше от триста осемдесет и четири нива, в които точно се възпроизвеждаха околните среди на шестдесетте и осем различни форми на разумен живот, известни на Галактическата федерация. Конуей не се опитваше да порази Приликла с огромните мащаби на Галактическата болница, нито пък да се хвали, въпреки че беше неизказано горд, че работи в такова забележително здравно заведение. Той просто не бе уверен, че асистентът му ще успее да се защитава от трудностите, с които тепърва щеше да се сблъсква…
Той обаче нямаше основания да се тревожи. Приликла му демонстрира как лекият, почти прозрачен костюм, спасил живота му при Шести входен люк, може да се заякчи отвътре посредством едно приспособление от вида на силовите полета, употребявани при метеоритни заслони на междузвездните кораби. При необходимост асистентът можеше да свие така краката си, че те да останат вътре в защитния балон.
Докато се преобличаха, за да влязат в Детско отделение АФЖЛ, Конуей започна да разказва историята на заболяването на обитателите му.
Възрастните екземпляри от биологичния вид АФЖЛ достигаха на дължина до четиридесет фута, бяха яйценосни и подобно на рибите покрити с люспи. Обитаваха планетата Чалдърскол II. Съществата, които сега се намираха под наблюдение в отделението, излюпени само преди шест седмици, бяха дълги едва три фута. Двете предишни люпила на същата майка били нормални във всяко едно отношение. Малките изглеждали напълно здрави и въпреки това два месеца по-късно всички умрели. Протоколът от аутопсията, направена на родната им планета, посочва като причина за смъртта пълното калциране на ставните хрущяли във всички стави на тялото им, но не обяснява причината за това явление. Малките от последното, трето люпило бяха взети за наблюдение в Галактическата болница и Конуей се надяваше, че те ще оцелеят.
— За сега ги наобикалям всеки ден — продължи Конуей, — а на всеки три дни вземам касета АФЖЛ и им правя пълни изследвания. Сега, когато вие сте мой асистент, ще вършим това заедно. Но отсега ви съветвам да изличавате веднага след прегледа Информационната касета, освен ако не искате половината ви мозък да е убеден, че сте риба, и да ви кара да се държите като риба…
— От мен и от риба наистина би се получил един невероятен хибрид — отбеляза Приликла. Сега цялото му тяло бе плътно затворено в лекия защитен балон — навън се подаваха само два манипулатора. Като видя, че и Конуей е готов, Приликла включи отварящия люка механизъм и когато двамата влязоха в огромния басейн АФЖЛ, пълен с топла зеленикава вода, той попита:
— А има ли подобрение в състоянието на пациентите?
Конуей поклати глава. След това съобрази, че жестът му едва ли говори нещо на Приликла, и каза:
— Все още сме на етапа на проучванията — лечението още не е започнало. Аз имам някои идеи, които бихме могли да обсъдим утре, като вземем и двамата касети АФЖЛ, но определено смятам, че двама от тримата пациенти ще оживеят. Третият ще ни послужи за опитно свинче, за да спасим другите двама
— Симптомите се появяват и развиват твърде бързо — продължи той — и това ме кара да мисля, че трябва да учестим наблюденията си. Сега, когато наближава опасният период за появата на болестта, смятам, че трябва да ги посещаваме на всеки три часа. Ще направя график, за да не бъде ощетен в почивката си никой от двама ни. Колкото по-рано открием първите симптоми, толкова повече време ще имаме, за да се борим за спасяването и на тримата. Много ми се иска да направим този хет-трик.
Най-вероятно бе Приликла да не знае какво е това хек-трик — помисли си Конуей, но се успокои, че скоро асистентът му щеше да се научи да тълкува израженията, жестовете и сравненията му. Самият Конуей се бе сблъскал със същата трудност в началото на лекарската си практика, когато трябваше да разгадава смисъла на казаното от чуждопланетните си началници. И винаги се бе учудвал защо някой не се залови да направи касета с най-трудно разбираемите думи в Галактиката за улеснение на младшите ординатори. Но това той си мислеше така, между другото. А някъде навътре в съзнанието му една упорита и натрапчива мисъл не му даваше покой — мисълта за стокостни плочки, които се движеха свободно в ставите си и така осигуряваха не само подвижността и дишането на едно съвсем невръстно същество, но изграждаха и неговия скелет. Същият скелет, който много скоро щеше да се превърне във вкаменена затворническа килия…
— С какво мога да ви помогна в момента?
Въпросът на Приликла рязко върна мислите на Конуей от близкото бъдеще към настоящето. Асистентът наблюдаваше как трите тънки фигурки с аеродинамична форма се стрелкат из огромния басейн и очевидно недоумяваше как може да спре някоя от тях, за да я прегледа.
— Много са игриви, нали? — добави той.
— Да, и освен това са много крехки — рече Конуей. — Плашат се лесно и всеки опит да се приближиш до тях ги изпълва с такъв ужас, че започват да плуват ожесточено, докато се изтощят или наранят в стените на басейна. Ето какво трябва да направим…
Конуей набързо обясни и показа как трябваше да се разположат разтворимите във вода капсули с упойка и как след това да се насочат внимателно пациентите към тях. По-късно, когато преглеждаха трите малки упоени същества и Конуей видя как нежно, точно и бързо действуваха умът и манипулаторите на Приликла, той отново започна да се надява, че и трите малки ще бъдат спасени.
След това те напуснаха топлия и приятен басейн АФЖЛ и се отправиха към „горещото“ отделение на сектора. Тук извършиха прегледа и изследванията на пациентите с помощта надистанционно-управляеми уреди. В това отделение нямаше тежко болни и преди да го напуснат, Конуей посочи на Приликла сложната плетеница на тръбната инсталация, която опасваше стените му. Той обясни, че отдел „Поддържане“ използва „горещото“ отделение като авариен генератор на Болницата.
През това време стенните говорители непрекъснато съобщаваха за хода на издирването на посетителя ТСУУ. Той все още не бе открит, но продължаваше да се увеличава броят на задържаните по погрешка и на онези, на които се бе сторило, че са видели беглеца. Откакто бяха напуснали кабинета на O’Мара, Конуей бе почти забравил за изчезналия ТСУУ. Но сега при мисълта какво можеше да направи беглецът в детското отделение, да не говорим за това, какво можеха да направят някои от невръстните пациенти с него, Конуей започна сериозно да се безпокои. Само ако знаеше малко повече за посетителя или поне да имаше представа какво му е противопоказано! Той реши да се обади на O’Мара.
