Мусон - Смит Уилбур (читать книги онлайн без сокращений .txt) 📗
Отиде до руля и вдигна поглед към мачтата. Алф Уилсън бе привел всичко в пълна готовност.
— Ще ни поведете ли по течението, мастър Уилсън, ако обичате? — нареди Том и се огледа за Аболи. — Конете ще ни трябват за теглене на кораба през плитчините. Изкарай ги на отсрещния бряг. Няма да ти е трудно да се движиш успоредно с нас.
Аболи викна двамата си сина, Зама и Тула.
— Имам мъжка работа за вас. Елате с мен! — Те скочиха през борда, за да помогнат при събиране на конете.
Том усети как корабът оживява под краката му и тръгва по течението. Бреговете започнаха да се точат от двете страни. Погледна южния и видя, че Аболи и синовете му бяха събрали хергелето и го водеха в тръс покрай реката.
Обърна поглед към другия бряг, за да види как челото на главната колона преваля хребета и се спуска надолу в широк поток бляскави брони, копия и мускетни цеви. Том грабна далекогледа от ръцете на Алф Уилсън и го насочи към първите редици на колоната. Различи облия шлем на Абубакър и жълтата чалма на Ал Синд до него.
— Мисля, че през целия път до морето ще си имаме почетен ескорт — каза мрачно Том. — До плитчините няма да ни създават кой знае какви главоболия.
Преди да стигнат океана, трябваше да преодолеят плитчини, където реката се разлива широко и укротява устрема си към откритата водна шир. Там пясъчните коси непрестанно меняха разположението си. При сегашното равнище на реката, над тях щеше да има твърде малко вода. Очакваше Абубакър и Ал Синд да ги следват и притесняват през целия път.
Оставаха само няколко часа до предателския разлив и Том мобилизира всички за подготовка на кораба. Той трябваше да бъде прехвърлен през плиткото и в същото време отбраняван срещу вражески атаки, когато щеше да е най-уязвим.
Издебна един момент и се спусна в каютата, където Сара бе настанила Дориан и Ясмини. Видя с облекчение, че брат му лежи спокойно отпуснат на койката. Сара бе сменила превръзката му и с кимване даде да се разбере, че всичко е наред. Ясмини се бе съвзела достатъчно, за да й помага и хранеше Дориан със супа. Остана там само миг и пак изскочи на палубата.
Първото нещо, което видя щом излезе горе, бе дългата колона оманска кавалерия, която ги следваше по северния бряг.
— Повече от петстотин — прецени той и Алф Уилсън се съгласи.
— Достатъчно, за да ни направят някоя поразия в открит бой, капитане.
— По-добре да не оставяме нещата да стигнат дотам — отвърна Том с усмивка, в която имаше повече самоувереност, отколкото изпитваше. — Кога ще стигнем плитчините?
— При тая скорост, след два часа.
— Добре тогава, ще трябва да олекотим кораба. Да се изхвърли всичко, което не е от жизнено значение за плаването — нареди Том. После понижи глас, за да не го чуе Сара отдолу. — Може да се започне с проклетия клавесин.
Един след друг се разнасяха плясъци. Товарът политаше към водата и подскачаше в килватера на устремения към плитчините кораб. След клавесина поеха денковете с търговски стоки, по-голямата част от буретата с барут, както и всички гюлета. Том запази само толкова барут и шрапнел, колкото ще им е нужен за едночасова тежка битка.
— Излейте половината вода! Оставете само колкото да стигнем Добра Надежда при намалени дажби — извика Том. Това щеше да докара неописуеми страдания за жените и децата, но един плен в ръцете на оманците не бе за предпочитане, успокои се Том.
Докато екипажът работеше, Том не изпускаше от око кавалерията. Когато течението се засилваше в теснините, „Кентавър“ се изплъзваше от преследвачите си, но в широките места и по пладне, когато вятърът стана променлив, а платната провиснаха мързеливо, арабите наваксаха цялата спечелена преднина.
Том напълни едно кърмово оръдие с двоен заряд барут и цяла шапка шрапнел. Когато челото на колоната наближи, той стреля.
Щетите бяха нищожни, но конете заиграха и се изправиха на задни крака, а ездачите им започнаха да поддържат почтителна дистанция.
Аболи и двете момчета на южния бряг се справяха добре с конете. Хергелето им бе отпочинало и свежо, докато животните на арабите бяха изтощени от дългите преходи и не можеха да се мерят с тях.
Спуснаха се през последната теснина, като внимателно насочваха кораба по бързото течение между застрашително издадени черни скали, а после цялата бързина и мощ напуснаха течението и „Кентавър“ стигна мястото, където плитчините почти изпиваха реката, а тук-там се подаваха жълтите гърбици чакъл.
— Качете жените и децата в лодките — нареди Том. — Сега всеки фунт е от значение.
Дориан беше много слаб, за да слезе в лодка, а Ясмини остана да се грижи за него. Сара хвана руля, за да освободи още две здрави мъжки ръце за прехвърлянето. Всички пътници бяха закарани с лодките на южния бряг и оставени под опеката на Аболи. После лодките се върнаха, готови да дърпат коритото, ако заседне.
Том стоеше изправен до руля и над „Кентавър“ увисна напрегната тишина, докато корпусът му навлизаше в първата извивка и всички можеха да видят плиткото дъно през прозрачния слой зелена вода. Арабската кавалерия изглежда съзря своя шанс, защото започна бързо да приближава. Том погледна към тях, но макар сега да бяха вече в обсега на малките оръдия, той беше твърде зает с кораба и ги остави да напредват безпрепятствено.
„Кентавър“ се промъкна с лекота през завоя и Том изпусна въздишка на облекчение, но тя се оказа преждевременна. Изведнъж корпусът се препъна, нещо рязко го дръпна, явно опрял дъното, после се разлюля и продължи нататък.
— На косъм — промълви останалият без дъх Том и се обърна към Сара: — Дръж го точно по средата на зеления канал!
Наближаваха бавно втори завой. Арабите бяха на половин мускетен изстрел и напредваха в лек галоп по равния и песъчлив северен бряг, с развети краища на чалмите и блеснали върхове на копията.
„Кентавър“ вряза кил в пясъчното дъно така внезапно и неочаквано, че хората щяха да изпопадат. Том се хвана за компасната будка, за да остане на крака. Корпусът бе затънал здравата.
— В лодките! — ревна Том и всички се втурнаха към тях. След това викна към Сара: — Дръж руля в средно положение! — После я остави сама и също скочи в едната лодка.
Кормчиите хванаха предварително приготвените буксирни въжета и ги завързаха за лодките. След това гребците напрегнаха всички сили и лодките се стрелнаха пред носа на „Кентавър“, докато буксирите се изпъната като тетиви. Напънаха мишци и опитаха да извлекат корпуса от пясъчната коса.
Аболи пристигна с коня си откъм южния бряг и хвана края на дълго въже, хвърлено му от Сара. Кон и ездач заплуваха обратно и когато излязоха на брега, Аболи завърза края на въжето за подготвения конски впряг.
— Дий! — Той изплющя с камшик над гърбовете им и животните напънаха с цялата тежест на туловищата си.
„Кентавър“ зачегърта дъно по пясъка, после отново замръзна. Арабите поеха в галоп, като същевременно се разгръщаха ветрилообразно. Изравнила се с кораба, първата редица спря и вирна копия. След това навлезе в реката сред облаци пръски и се насочи право към хората в лодките.
Водата стигна коремите на животните, а после ги заля до шия. Първите коне вече плуваха, а ездачите им вдигнаха копия и наобиколиха първата лодка като стадо акули мъртъв кит.
Моряците изпразниха пистолетите си от упор, а после се изправиха, за да отблъснат нападателите с помощта на дългите весла. Лодката се люлееше много силно и скоро щеше да се преобърне от теглото на атакуващите.
На северния бряг следваща редица араби се подравняваше, готова за атака. По средата й блестяха ризницата и островърхия шлем на Абубакър. Той размаха ятаган и поведе конницата си отначало в тръс, а после в галоп.
Сара не можеше да остави руля. Видя над носа, че лодките са обкръжени от вряща маса хора и коне. Том се бе изправил на кърмата със синята сабя в ръка и сечеше главите на арабите във водата. Някои от тях се опитваха да прережат с ятагани буксирното въже. Други стоварваха цялата си тежест заедно с тая на коня върху борда на лодката. Тя се залюля странично и глътна вода. Скоро щеше да се напълни.
