Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
Глава четиринадесета
Изгнанието на шайените
1878 г.
10 януари. В Сената на САЩ е внесена за разглеждане резолюция по въпроса за избирателните права на жените. 4 юни. Великобритания отнема Кипър от Турция. 12 юли. В Ню Орлиънс избухва епидемия от жълта треска. 4500 души умират. 18 октомври. Едисън успява да подраздели електрическия ток и да го пригоди за битови нужди; в Нюйоркската борса спада курсът на акциите на газовите компании. Декември. В Санкт Петербург, Русия, студентите от университета се сражават срещу полицията и казаците. В Австрия Фердинанд Манлихер изобретява автоматичната пушка. Дейвид Хюз изобретява микрофона. Основава се Нюйоркският симфоничен оркестър. Гилбърт и Съливан 59 представят „Корабът на Нейно величество Пинафор.“
Ние бяхме на юг и много страдахме там. Много умрял ха от болести, за които нямаме имена. Сърцата им копнееха и тъгуваха за тази страна, където сме родени. Останахме само малцина и искахме само малко земя където да живеем. Оставихме вигвамите си цели и побягнахме през нощта. Войниците ни преследваха. Аа отидох и казах на войниците, че не искаме да се сражаваме. Искаме само да отидем на север и ако ни оставят на мира, няма да убием никого. Единственият отговор, който получихме, бе един залп. След това трябваше да си пробиваме път с бой, но не убихме никого, който не бе стрелял по нас първи. Моят брат Тъпия нож, взе половината от отряда и се предаде във форт Робинсън… Те предадоха пушките си, а после белите ги избиха, всичките.
Охкумгаше (Малкия вълк) от северните шайени
Единственото, което искахме, е да ни оставят да живеем, и то да живеем в мир… Ние се подчинихме на волята на Великия баща и отидохме на юг. Тогава разбрахме, че шайените не могат да живеят там. Затова се върнахме вкъщи. По-добре е, мислехме, да умрем в бой, отколкото да загинем от болест… Вие можете да ме убиете тук, но не можете да ме накарате да се върна обратно. Няма да отидем. Единственият начин да ни изпратите там е да дойдете тук с боздугани и да ни удряте по главите, да ни изтръгнете и да ни закарате там мъртви.
Тахмелапашме (Тъпия нож) от северните шайени
Смятам, че индианското племе шайени, след като опознах доста техни отряди, са най-добрите представители на тази раса, които някога съм срещал.
В Луната на зеленеещата трева през 1877 г., когато Лудия кон отведе своите сиукси оглала да се предадат във форт Робинсън, различните отряди шайени, които се присъединиха към него през зимата, също предадоха конете и оръжията си, като се оставиха на благоволението на войниците. Между вождовете на шайените бяха Малкия вълк, Тъпия нож, Спящия лос и Дивата свиня. Общо хората им наброяваха около хиляда. Две луни и 350 шайени, които се бяха отделили от останалите след сражението при река Литъл Бигхорн, тръгнаха надолу по река Тонг към форт Кю и се предадоха на Мечото палто Майлс.
Шайените, които се явиха във форт Робинсън, очакваха да ги оставят да живеят в един резерват със сиуксите в съответствие с договора от 1868 г., който Малкия вълк и Тъпия нож бяха подписали. Но агентите на Бюрото по индианските въпроси ги осведомиха, че договорът ги задължава да живеят или в сиукски резерват, или в резерват, заделен специално за южните шайени. Агентите препоръчаха да се изпратят северните шайени в Индианската територия, за да живеят с роднините си, южните шайени.
„Нашите хора не харесаха тези думи — каза Дървения крак. — Всички ние искахме да останем в тази страна, близо до Блак Хилс. Но имахме един голям вожд, Стоящия лос, който непрекъснато твърдеше, че трябва да отидем там. Аз мисля, че в цялото племе нямаше и десет шайени, които да са съгласни с него. Имахме чувството, че той говори така, само за да стане голям индианец между белите хора.“
Докато правителствените чиновници решаваха какво да правят със северните шайени, вождовете на сините куртки във форт Робинсън вербуваха някои от воините за разузнавачи, да помагат в откриването на разпръснатите отряди, които все още бяха на свободи и не искаха да признаят неизбежността на капитулацията.
Уилям Кларк, лейтенант от кавалерията, убеди Малкия вълк и няколко от воините му да работят за него. Докато бе навън, Кларк носеше бяла шапка и за това шайените му дадоха името Бялата шапка. Те скоро откриха, че Бялата шапка искрено обича индианците, интересува се от начина им на живот, от културата, езика, религията и обичаите им. (Кларк по-късно издаде един научен труд върху индианския знаков език и Малкия вълк би останал във форт Робинсън с Бялата шапка, но когато от Вашингтон пристигна заповед за прехвърляне на шайените в Индианската територия, той реши да отиде с народа си. Преди да заминат, изпълнените с тревога шайенски вождове поискаха да се свика последен съвет с Трите звезди Крук. Генералът се опита да ги успокои, като им каза да отидат на юг и да хвърлят поглед върху Индианската територия. Ако не я харесат, те могат да се върнат обратно на север. (Поне така преводачите предадоха думите на Крук.)
Шайените искаха Бялата шапка да пътува с тях на юг, но армията възложи задачите по охраната на лейтенант Хенри Лоутън. „Той беше добър човек — казва Дървения крак, — винаги благоразположен към индианците.“ Те нарекоха Лоутън Високия бял мъж и бяха доволни, че той разрешава на старите и болни хора да се возят във фургоните през деня и им предостави войнишки палатки за през нощта. Високия бял мъж освен това се грижеше всеки да получава достатъчно хляб, месо, кафе и захар.
По пътя си на юг те следваха познатите им ловни пътеки, като се държаха настрани от градовете, но забелязаха, че прериите са се променили — пълни с железопътни линии, огради и сгради навсякъде. Те срещнаха няколко малки стада бизони и антилопи и Високия бял мъж раздаде пушки на тридесет воини, избрали от вождовете, за да могат да отидат на лов.
972 шайени тръгнаха от форт Робинсън през Луната, когато мустангите линеят. След като пропътуваха почти сто съня 60, 937 от тях стигнаха в шайенско-арапахския резерват на форт Рино на 5 август 1877 г. Няколко старци умряха по пътя. Няколко младежи избягаха, за да се върнат на север.
Трите пръста Макензи беше във форт Рино, за да ги посрещне. Той взе конете и малкото оръжия, които имаха, но този път не застреля конете, а обеща, че агентът ще им ги върне, след като се заселят и започнат да обработват новата си земя. След това той предаде шайените на грижите на агента Джон Майлс.
След около ден южните шайени поканиха северните си роднини на обичайния племенен празник в чест на новодошлите и там Малкия вълк и Тъпия нож за първи път усетиха, че нещо не е наред. Угощението беше само чиния рядка супа — това бе всичко, което южняците можеха да предложат. В тази пуста земя нямаше достатъчно ядене — нямаше дивеч, нямаше чиста вода за пиене, а агентът нямаше достатъчно провизии, за да изхрани всички. На всичко отгоре лятната горещина бе непоносима, а въздухът — пълен с комари и прах.
Малкия вълк посети агента и му каза, че са дошли само да разгледат резервата. И сега, понеже не го харесват, те са готови да се върнат на север. Трите звезди Крук им казал, че могат да постъпят така. Агентът отговори, че само Великия баща във Вашингтон има право да решава кога северните шайени ще могат да се завърнат в земите на Блак Хилс. Той обеща да осигури повече храна — едно стадо говеда бе докарано от Тексас за тях.
