Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
Лаудърбек спря моментално, но Смит продължи да се движи напред към кавалеристите. „Застреляйте проклетия стар кучи син! — извика от редиците един войник. — Той не е по-добър от индианците.“
При първите безпорядъчни изстрели Смит и Лаудърбек се обърнаха и побягнаха към палатките си. Метисът Джак, син на Смит, и Чарли Бент вече се бяха укрили там.
По това време стотици шайенски жени и деца се събираха около знамето на Черния котел. Други идваха откъм лагера на Бялата антилопа по сухото корито на рекичката… Та нали полковник Грийнууд уверяваше Черния котел, че докато знамето на Съединените щати се развява над главата му, никой войник няма да стреля срещу него! Бялата антилопа, седемдесет и пет годишен старец, невъоръжен, с набръчкано от слънцето и стихиите тъмно лице, тръгна към войниците. Той все още беше уверен, че те ще спрат огъня, щом видят американското знаме и белия флаг, който сега Черния котел бе издигнал.
Жреческото теле Бекуърт, който яздеше до полковник Чивингтън, видя Бялата антилопа да приближава. „Той бягаше да посрещне командирите — свидетелствува впоследствие Бекуърт — с вдигнати ръце и викаше: «Спрете! Спрете!». Той казваше това на такъв чист английски, на какъвто и аз бих го казал. След това спря и остана със скръстени ръце, докато не го застреляха.“ Шанепи, останали жива, казват, че преди да умре, Бялата антилопа изпял предсмъртната си песен:
Откъм лагера на арапахите Лявата ръка и неговите хора също се опитаха да стигнат до знамето на Черния котел. Когато Лявата ръка видя войската, той спря и скръсти ръце, като казваше, че няма да се сражава срещу белите, понеже са му приятели. Той бе застрелян.
Робърт Бент, който против волята си яздеше заедно с полковник Чивингтън, разказва как приближили до лагера. „Видях да се развява американското знаме и чух Черния котел да казва на индианците да бъдат около знамето и те се скупчваха там — мъже, жени и деца. Така беше, когато се намирахме на около петдесет ярда от индианците. Видях също така и издигнато бяло знаме. Знамената бяха на такова място, че се забелязваха отдалеч. Когато войниците откриха огън, индианците побягнаха, някои от мъжете към колибите си, вероятно за оръжията си… Мисля, че имаше общо около шестстотин индианци. Мисля, че имаше тридесет и пет воини и няколко старци, общо около шестдесет… Останалите мъже бяха на лов извън лагера. След началото на стрелбата воините събраха жените и децата заедно и ги обкръжиха, за да ги пазят. Видях пет жени, прикрити зад един насип. Когато войската ги наближи, те излязоха и се показаха, за да могат войниците да видят, че са жени, като молеха за милост, но всички бяха убити. Видях една жена със счупен от граната крак да лежи на снега. Един войник се приближи до нея с извадена сабя. Тя вдигна ръка, за да се предпази, но той я удари и й счупи ръката. Тя се търкулна на другата страна и вдигна другата си ръка. Той я удари отново, счупи и нея и остави жената, без да я убие. Клането на мъже, жени и деца беше безразборно. Тридесет или четиридесет жени се бяха скрили в един ров. Те изпратиха навън едно момиченце, около шестгодишно, с бяло знаме, закачено на пръчка. Не бе направило и няколко крачки, когато стреляха по него и го убиха. След това всички жени в рова бяха убити, както и четирима или петима мъже отвън. Жените не се съпротивляваха. Всички мъртви бяха скалпирани. Видях една жена, чието тяло беше разрязано, а детето й, струва ми се неродено, лежеше до нея. Капитан Соул ми каза впоследствие, че случаят е точно такъв. Видях тялото на Бялата антилопа с отрязани полови органи и чух един войник да казва, че ще си направи от тях кесия за тютюн.
Видях една жена също с изрязани полови органи… Видях едно малко, около петгодишно момиченце, скрито в пясъка. Двама войници го откриха, извадиха пистолетите си и го убиха; след това го измъкнаха от пясъка, като го влачеха за ръцете. Видях много кърмачета, убити заедно с майките им.“
(В публична реч, произнесена в Денвър малко преди клането, полковник Чивингтън бе препоръчал убиването и скалпирането на всички индианци, дори и на децата. „Гнидите стават въшки!“ — заяви той.)
Описанието на Робърт Бент на жестокостите на войниците бе потвърдено и от лейтенант Джеймс Конър: „На следващия ден обиколих бойното поле и не видях нито един труп на мъж, жена или дете, който да не е скалпиран, а в много случаи телата бяха обезобразени по най-ужасен начин — половите органи на мъжете, жените и децата изрязани и т.н. и т.н. Чух един човек да казва, че е изрязал половите органи на една жена и ги е изложил на показ на пръчка. Чух друг да твърди, че е отрязал пръстите на един индианец, за да му вземе пръстените. Доколкото разбрах, тези жестокости бяха извършени със знанието на полковник Чивингтън и не зная той да е вземал някакви мерки за предотвратяването им. Чух за един случай с неколкомесечно бебе, хвърлено в корито за фураж на един фургон. След като го покарали известно време, го изоставили на земята да загине. Чух също така за много случаи, при които мъжете са изрязвали половите органи на жени и са ги простирали върху предната част на седлата си или са ги носили на шапките си, докато са яздили в редиците.“
Един добре обучен полк войници без съмнение би унищожил почти всички беззащитни индианци в Сенд Крийк. Липсата на дисциплина, съчетана с обилната консумация на уиски по време на нощния поход, страхливостта и неточната стрелба на колорадската войска дадоха възможност на много индианци да се измъкнат. Известен брой шайени изкопаха стрелкови окопи под високия бряг на сухата рекичка и се задържаха там до падането на нощта. Други избягаха поединично или на малки групи през равнината. Когато стрелбата затихна, 105 индиански жени и деца и 28 мъже бяха мъртви. В официалния си доклад Чивингтън твърдеше, че убитите воини са между четиристотин и петстотин. Той загуби 9 убити и 38 ранени — повечето от невнимателна стрелба на войниците едни срещу други. Между мъртвите вождове бяха Бялата антилопа, Едноокия и Бойния накит. Черния котел се спаси по чудо, като избяга в един дол, но жена му бе тежко ранена. Лявата ръка, макар и прострелян, успя да остане жив.
В края на сражението пленниците бяха седем — шайенската съпруга на Джон Смит, съпругата на друг бял цивилен от форт Лайън с трите и деца и двете момчета-метиси — Джак Смит и Чарли Бент. Войниците искаха да убият момчетата, защото бяха облечени в индиански дрехи. Старият Жреческото теле Бекуърт спаси Чарли Бент, като го скри в един фургон при ранен офицер и го предаде по-късно на брат му Робърт. Бекуърт обаче не можа да запази живота на Джак Смит — един войник уби сина на търговеца, като стреля по него през дупка в палатката, където държаха момчето. Третият син на Бент, Джордж, бе разделен от Чарли в началото на сражението. Той се присъедини към шайените, които изкопаха стрелкови окопи под високия бряг на сухата рекичка. „Тъкмо когато нашата група достигна това място — казва той, — аз бях улучен от куршум в бедрото и паднах, но успях да се свлека в една от дупките, където лежах между воините, жените и децата.
След падането на нощта останалите живи изпълзяха от дупките. Студът беше силен и кръвта замръзваше в раните, но никой не смееше да пали огън. Единствената им мисъл беше да избягат на изток, към Смоуки Хил и да се опитат да се присъединят към воините. Това бе ужасен преход — припомня си Джордж Бент — Повечето от нас се движеха пеша, без храна, зле облечени и с жени и деца.“
Цели петдесет мили те изтърпяха ледените ветрове, глада, болката от раните и накрая достигнаха лагера на ловците. „Когато влязохме в лагера, сцената бе потресаваща. Всички плачеха, дори воините, а жените и децата пищяха и виеха. Почти всеки тук беше загубил близки или приятели и много от тях в скръбта си се самонараняваха с ножовете си и кръвта им течеше на потоци.“
Щом раната му заздравя, Джордж се върна обратно в ранчото на баща си. Там научи от брат си Чарли повече подробности за зверствата на войниците в Сенд Крийк — ужасните скалпирания и обезобразявания, клането на деца и бебета. След няколко дни братята решиха, че като метиси не искат да имат нищо общо с цивилизацията на белите. Те се отказаха от баща си и безшумно напуснаха ранчото му. Заедно с тях тръгна и майката на Чарли, Жълтата жена, която се закле, че никога вече няма да живее с бял човек. Те заминаха на север, за да се присъединят към шайените.
