Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
Съветът се състоя в Кемп Уелд, близо до Денвър. В него участваха вождовете, Евънс, Чивингтън, Уинкуп, няколко други армейски офицери и Саймън Уитли, който бе тук по заповед на губернатора, за да записва всяка казана от присъстващите дума. Губернаторът Евънс откри заседанието с рязък тон, като запита вождовете какво имат да кажат. Черния котел отговори на шайенски, а старият приятел на племето Джон Смит превеждаше:
— Щом видях твоето циркулярно писмо от 27 юли 1864 г., аз се запалих от тази работа и сега съм дошъл да разговарям с теб за това… Майор Уинкуп предложи да дойдем и да се срещнем с теб. Ние дойдохме със затворени очи, като следвахме шепата негови хора, като че минавахме през огън. Единственото, за което молим, е да има мир с белите. Ние искаме да те хванем за ръка. Ти си нашият баща. Ние пътувахме през облак. От започването на войната небето е все тъмно. Воините с мен са готови да правят това, което им кажа. Искаме да донесем добри вести на нашите хора вкъщи, за да могат те да спят спокойно. Искам да накараш всички тези войнишки вождове тук да разберат, че ние сме за мир, че ние сключихме мир и не бива погрешно да ни считат за врагове. Аз не съм дошъл тук да лая като вълче, а съм дошъл да разговарям открито. Ние трябва да живеем близо до бизоните, иначе ще гладуваме. Когато дойдохме тук, направихме това свободно, без никакво безпокойство, за да се срещнем с тебе и когато аз се върна вкъщи и разкажа на хората си, че съм поел ръката ти и ръцете на всички вождове тук, в Денвър, те ще се почувствуват добре. Така ще се чувствуват и другите индиански племена в прериите, след като ние ядем и пием с тях.
— Съжалявам, че не отговорихте веднага на моя призив — отговори Евънс. — Вие се съюзихте със сиуксите, които са във война с нас.
Черния котел бе изненадан:
— Не зная кой може да ти е казал това.
— Няма значение кой го е казал — парира Евънс, — защото вашето поведение доказа, че случаят е именно такъв и аз съм убеден в това.
Тогава няколко от вождовете се обадиха едновременно: „Това е грешка. Ние не сме се съюзявали нито със сиуксите, нито с когото и да било.“
Евънс смени темата на разговора и заяви, че не е в настроение да сключва мирен договор.
— Научих, че вие смятате, че след като белите са във война помежду си — продължи той, — ще можете да ги прогоните от тази страна, но сметките ви са грешни. Великия баща във Вашингтон има достатъчно хора, за да прогони всички индианци от прериите и в същото време да победи бунтовниците… Моят съвет към вас е да застанете на страната на правителството и да покажете с дела приятелското отношение, което заявявате, че изпитвате. Не може да става и дума за мир между нас, докато продължавате да живеете заедно с враговете ни и да поддържате с тях дружески отношения.
Тогава най-старият вожд, Бялата антилопа, взе думата:
— Разбрах всяка твоя дума и ще се придържам към чутото… Очите на всички шайени са насочени насам — нашите воини ще разберат това, което казваш. Бялата антилопа е горд, че се е срещал с вожда на всички бели в тази страна. Той ще каже на народа си. Откакто бях във Вашингтон и получих този медал, аз наричам всички бели мои братя. Но и други индианци са били във Вашингтон и са получили медали и сега войниците не стискат ръката ми, а се стараят да ме убият… Страхувам се, че тези нови войници, които излязоха навън, могат да убият някой от моите хора, докато аз съм тук.
Евънс отговори направо: „Има голяма вероятност.“
— Когато изпратихме писмото си до майор Уинкуп — продължи Бялата антилопа, — за хората му идването в нашия лагер бе като преминаване през буен огън или силен вятър. Същото беше с нас, когато идвахме насам, за да се срещнем с теб.
Губернаторът Евънс започна да разпитва вождовете за конкретни инциденти по Плат, като се опитваше с различни уловки да накара някой от тях да признае участието си в набези: „Кой задигна добитъка от Фремонтс Орчард? — запита той. — И кой участвува в първото сражение с войниците тази пролет по на север?“
— Преди да отговоря на този въпрос — рече смело Бялата антилопа, — бих желал да знаете, че така започна войната, а аз бих искал да знам защо започна тя. Един войник стреля пръв.
Индианците откраднаха около четиридесет коня — обвини Евънс. — Войниците отидоха да ги вземат обратно и индианците стреляха срещу редиците им, Бялата антилопа отрече това:
— Те са слизали надолу по Бижу и са намерили един кон и едно муле. Върнали коня на един човек, преди да достигнат Гери, след което отишли в Гери, като очаквали, че ще върнат мулето на някого. Там те научили, че войниците и индианците се сражават надолу по Плат, уплашили се и избягали всички.
— Кой извърши грабежите в Котън Ууд? — запита Евънс.
— Сиуксите. Не знаем от кой отряд.
— И какво смятат да правят сиуксите сега? Мечока отговори на въпроса:
— Планът им е да прочистят цялата страна. Те са разярени и ще вредят на белите както могат. Аз ще бъда с теб и с войските, за да се бия срещу всички, които нямат уши да чуят това, което казваш… Никога не съм навредил на бял човек. Стремя се към нещо добро, винаги ще бъда приятел на белите. Те могат да ми направят добро… Брат ми, Мършавата мечка, загина, като се опитваше да запази мира с белите. Готов съм да умра по същия начин и очаквам това да се случи.
Тъй като нямаше какво повече да се обсъжда, губернаторът запита полковник Чивингтън дали има да каже нещо повече на вождовете. Чивингтън стана. Той беше много висок мъж, с масивен гръден кош и дебел врат, бивш методистки 27 проповедник, който беше посветил голяма част от времето си на организирането на неделни училища в миньорските лагери. На индианците той приличаше на голям, брадат бизон мъжкар, в очите на който блести свирепа лудост. „Аз не съм голям боен вожд — каза Чивингтън, — но всички войници по тези земи са под моя команда. Моето правило в сраженията срещу бели или индианци е да се бия, докато противникът не сложи оръжие и не се подчини на военните власти. Те (индианците) са най-близо до майор Уинкуп и могат да отидат при него, когато бъдат готови за това.“
И така, съветът завърши, а вождовете тъй и не разбраха дали са сключили мир или не. Те бяха сигурни само в едно — Високия вожд Уинкуп бе единственият истински приятел измежду войниците, на когото можеха да разчитат. Орловия вожд Чивингтън с блестящите очи каза, че те трябва да отидат при Уинкуп във форт Лайън и те решиха да го сторят.
„Така ние вдигнахме лагера си при Смоуки Хил и се преместихме надолу по река Сенд Крийк, на около четиридесет мили североизточно от форт Лайън — казва Джордж Бент. — От новия си лагер индианците отидоха на посещение при майор Уинкуп и хората от форта изглеждаха толкова приятелски настроени, че малко по-късно арапахите преместиха лагера си точно до самия форт, където се установиха и получаваха редовни дажби.“
Уинкуп отпусна дажбите, след като Малкия гарван и Лявата ръка му съобщиха, че арапахите не могат да намерят в резервата си бизони или друг дивеч и се страхуват да изпратят групи на лов при стадата в Канзас. Те вероятно бяха чули за издадената напоследък заповед на Чивингтън до войниците му: „Убивайте всички индианци, които срещнете!“
Заради приятелските си отношения с индианците Уинкуп скоро изпадна в немилост пред военните власти в Колорадо и Канзас.
Той получи порицание за това, че е довел вождовете в Денвър без разрешение и бе обвинен, „че оставя индианците да командват във форт Лайън“. На 5 ноември майор Скот Антъни, офицер от колорадските доброволци на Чивингтън, пристигна във форт Лайън със заповед да смени Уинкуп като командир на този военен пост.
С една от първите си заповеди Антъни спря дажбите на арапахите и поиска от тях да предадат оръжието си. Те му дадоха три пушки, един пистолет и шестдесет лъка със стрели. Когато няколко дни по-късно група невъоръжени арапахи се приближи до форта, за да замени бизонски кожи срещу храна, Антъни заповяда на стражите си да стрелят по тях. Той се засмя, когато индианците се обърнаха и побягнаха, и каза на един войник, че „те са му досаждали достатъчно и това е единственият начин да се отърве от тях“.
