Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
— Да, докторе — отвърна Приликла, — той разбира всичко, когато му говорите бавно и ясно.
Конуей включи отново транслатора и започна с тих глас:
— Ние се каним да ви помогнем. Първоначално искаме да ви позволим да възстановите естественото си положение, като освободим устата ви, а след това ще отстраним това злокачествено…
Внезапно мрежата се размърда и пет чифта пипала започнаха яростно да се размахват във всички посоки. Ругаейки, Конуей отскочи настрани. Той се сърдеше на пациента, но още повече се сърдеше на себе си, защото бе постъпил прибързано…
— Страх и ярост — докладва Приликла и добави: — Това същество… струва ми се, че то има причина за такава реакция.
— Но защо? Аз само искам да му помогна…!
Съпротивата на пациента достигна до невероятна ярост. Крехкото тяло на Приликла потрепваше под напора на емоционалната буря, бушуваща в мозъка на болния. Едно от пипалата на пациента, което се подаваше от покрит с кора участък, се заплете в мрежата и се откъсна.
Такава сляпа безпричинна паника, помисли си уморено Конуей. Но Приликла бе казал, че пациентът има основание за тази емоционална реакция. Конуей изруга. Дори мисловната дейност на пациента бе противоречива.
— А сега? — запита Манън, когато болният отново утихна.
— Страх, гняв и ненавист — докладва Приликла. — Мога съвсем определено да кажа, че той не желае нашата помощ.
— Очевидно попаднахме на много болен звяр — обади се мрачно O’Мара.
Тези думи прокънтяха като ехо в мозъка на Конуей.
Те имаха огромно значение. O’Мара, разбира се, бе имал предвид душевното състояние на пациента, но това нямаше значение. Много болен звяр — това беше ключът към ребуса и останалите му части започнаха да застават на местата си. Все още нещо липсваше, но и това, което вече знаеше, бе достатъчно, за да изпълни Конуей със страх — такъв ужасен страх, какъвто той никога през живота си не бе изпитвал.
Когато заговори, той едва разпозна собствения си глас:
— Благодаря ви, господа. Ще трябва да се спра на друг подход към пациента. Когато съм готов с решението си, ще ви уведомя…
Искаше му се всички да си отидат и да го оставят да обмисли въпроса. Изпитваше и желанието да избяга нанякъде и да се скрие, макар че едва ли в цялата Галактика можеше да се намери кътче, където би могъл да се скрие от това, което го плашеше.
Сега всички бяха втренчили поглед в него и лицата им изразяваха изненада, тревога и объркване. Много пациенти не желаеха да бъдат лекувани, но това не означаваше, че при първите признаци на съпротива от тяхна страна докторът ще прекъсне лечението. Очевидно те решиха, че Конуей се е уплашил от предстоящата крайно неприятна и технически сложна операция и всеки по свой път се опита да го окуражи. Дори Скемптън предлагаше, различни варианти.
— …Щом ви тревожи най-много въпросът с упойката — говореше Скемптън, — нима не е възможно патолозите да създадат наркоза въз основа на данните, получени от умряло или ранено същество? Непрекъснато си мисля за търсенето на другата половина от кораба, което предложихте преди малко. Струва ми се, че сега вие имате всички основания да настоявате за започването му. Искате ли да…
— Не!
Сега вече наистина всички погледи се втренчиха в него. У O’Мара се събуди професионален интерес. Конуей припряно заговори:
— Пропуснах да ви кажа, че разговарях със Съмърфийлд. Той заяви, че според последните изследвания намерената от Мониторите половина от кораба при катастрофата е пострадала повече от другата. Втората половина според него не се е разпаднала на парчета, а напротив, добрала се е до родната им планета на собствен ход. Следователно търсенето й би било безпредметно.
Конуей отчаяно се надяваше, че Скемптън няма да си направи труда да провери тази информация. Съмърфийлд наистина се беше обадил от кораба, но неговите изводи не бяха така категорични, както ги представи Конуей. Сега, когато имаше ключа към ребуса, Конуей се обля в студена пот само при мисълта, че корабите на Мониторите щяха да претърсят целия участък.
Но Скемптън само кимна и смени темата. Конуей си отдъхна и бързо каза:
— Д-р Приликла, бих искал да поговоря с вас относно емоционалното състояние на пациента през последните няколко минути. Не, не сега — малко по-късно. Искам да ви благодаря още веднъж, господа, за вашите съвети и помощ…
Той направо ги гонеше от стаята и по израженията на лицата им се досети, че те разбраха това — навярно щеше да му се наложи да отговаря на цял куп неприятни въпроси, които O’Мара щеше да му зададе във връзка със сегашното му поведение. Но в този миг Конуей не мислеше за това. Когато всички си отидоха, той помоли Кърсед да наглежда пациента на всеки половин час и да му се обади, ако има промяна в състоянието му. След това се отправи към стаята си.
V
Конуей често се бе оплаквал от теснотата на стаята, в която спеше, държеше малкото си лични вещи и нарядко канеше на гости колегите си. Но сега именно тази теснота му действуваше успокоително. Той седна, защото нямаше как да се поразходи из малката стая. Опита се да сглоби и запълни белите петна в картината, която само за миг се бе мернала в съзнанието му там, в отделението.
Всичко е било така поразително ясно още от самото начало. На първо място решетките за изкуствена гравитация — той лекомислено бе пренебрегнал това, че не е задължително те да работят с пълния си капацитет, а можеха да се настройват на всяка степен от нула до пет g. На второ място въздушната инсталация изглеждаше противоречива, защото той не бе приел, че може да е предназначена за няколко различни форми на живот, а не само за една. Накрая трябваше да се прибави и физическото състояние на пациента, както и цветът на корпуса — наситено яркооранжев. Земните кораби от този тип по традиция се боядисват в бяло.
Катастрофиралият кораб беше космическа линейка.
Но междузвездните кораби са продукти на напреднала в техническо отношение цивилизация, която обхваща или се готви да обхване множество слънчеви системи. А когато една цивилизация достигне такава степен на развитие, при която корабите се строят със специално предназначение, тогава тя наистина е много напреднала. В Галактическата федерация такава степен на развитие са достигнали единствено цивилизациите на Иленса, Тралтън и Земята. Как тогава е могла тази толкова напреднала цивилизация да остане неизвестна?
Конуей имаше отговор и на този въпрос.
Съмърфийлд бе казал, че намерената половина е била по-зле пострадалата при катастрофата, а вероятно другата бе продължила на собствен ход до най-близката ремонтна база. В такъв случай секцията с пациента се е откъснала и е продължила в пространството по същия курс, по който е летял корабът преди възникването на катастрофата.
Следователно корабът е идвал от планета, която е регистрирана като необитаема. Но за сто години някой е могъл да основе на нея база или дори колония. А космическата линейка е излетяла от тази планета по посока на междугалактическото пространство…
Ако една цивилизация може да преодолее междугалактическото пространство и да основе колония в периферията на друга галактика, то към нея трябва да се отнасят с уважение. И с предпазливост. Особено като се има предвид, че единственият й представител, въпреки всичките им усилия, не можеше да се причисли към сговорчивите същества. А на неговите сънародници, които сигурно са напреднали значително в областта на медицината, никак не би им харесало това, че някой лекува през пръсти техния болен събрат. И изобщо при това положение те едва ли биха се отнесли добре към каквото и да било или когото и да било.
Конуей знаеше, че времето на междузвездните завоевателни войни е безвъзвратно отминало. Но все още на места, между отделни войнствени раси избухваха унищожителни войни, които сееха разруха и превръщаха планетите във вечни пустини, в които никога не можеше отново да възникне живот. Припомняйки си своя последен контакт с пациента, Конуей започна да се безпокои, че той може би принадлежи именно към една от тези свирепи и войнствени раси.
