Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
Навън монтажните работи бяха към своя край. Огромният мозаечен ребус в три измерения бе вече подреден — оставаха само няколко незначителни петна по краищата. От Мониторния корпус бе пристигнал следовател и задаваше въпроси на всички освен, разбира се, на O’Мара.
Измъчваше го въпросът дали Уеринг е вече разпитан и ако е, какво ли бе казал лъчевият оператор. За разлика от обикновените инженери Монитори, които бяха на строежа, следователят бе психолог и по всяка вероятност не бе глупак. O’Мара си помисли, че и той самият не е глупак. Той бе изчислил нещата и по правило не трябваше да се безпокои за изхода от разследването на Монитора. O’Мара бе преценил случая и хората, замесени в него, и би могъл да предскаже реакциите на всеки един от тях. Всичко обаче зависеше от това какво Уеринг ще каже на този Монитор.
Хваща те шубето! — помисли си ядно O’Мара, изпълнен с отвращение към себе си. — Сега, когато любимите ти теорийки се поставят на изпитание, ти се изплаши, глупако, че ще се окажат несъстоятелни. Май ти се прииска да легнеш по корем пред Уеринг и да му ближеш подметките!
O’Мара знаеше, че поведението на Уеринг може да обърне всичко с краката нагоре дори в едно, така да се каже, изчислено положение и почти сигурно да изпрати всичко по дяволите. И все пак — изкушението бе голямо.
Беше в началото на шестата седмица от наложеното му принудително опекунство над малкото. Той тъкмо четеше за някои съдбоносни и необикновени заболявания, към които бяха предразположени бебетата ЕСОВ, когато сигналният апарат в херметическата му камера съобщи, че има посетител. Бързо скочи от дивана и като застана с лице към отварящия се люк, се помъчи да си придаде вид на човек, чийто работи са напълно в ред. Посетителят се оказа не друг, а Какстън.
— Очаквах, че ще е Монитора — каза O’Мара.
Какстън изсумтя:
— Още ли не те е викал? Може да е преценил, че само ще си загуби времето. След всичко, което му казахме, той вероятно смята, че случаят е изяснен и приключен. Тук той ще дойде направо с белезници.
O’Мара само го изгледа. Изкушаваше се да попита Какстън дали представителят на Корпуса е разпитал вече Уеринг, но се овладя.
— Причината за идването ми тук — започна Какстън с дрезгав глас — е да разбере какво става с водата. От „Снабдяване“ се обадиха, че си дал заявка за тройно по-голямо количество от това, което нормално изразходваш. Да не би да си направил аквариум или друга някоя глупост?
O’Мара нарочно не му даде пряк отговор. Задоволи се да каже:
— Време е да къпя бебето — ще искате ли да погледате?
Той се наведе, отмахна ловко една ивица от подовата настилка и бръкна в отвора.
— Какво правиш? — избухна Какстън. — Та това са гравитационните решетки, ти нямаш право да пипаш…
Изведнъж подът се наклони с тридесет градуса. Проклинайки, Какстън се облегна на една стена. O’Мара се изправи, отвори вътрешния люк на херметическата камера и тръгна нагоре към спалнята по образувалия се стръмен наклон. Като повтаряше гръмогласно, че O’Мара няма нито право, нито ценз да пипа инсталацията за изкуствена гравитация, Какстън го последва. Вътре O’Мара каза:
— Това е резервната пръскачка за храна, чиято дюза е пригодена да изхвърля водна струя под силно налягане.
Той взе инструмента и започна да показва нагледно действието му, като насочи струята към един малък участък от кожата на малкото. Обектът на тази демонстрация усърдно блъскаше останките от един стол, като старателно му придаваше още по-причудливи форми и не обръщаше никакво внимание на двамата мъже.
— Можете да видите — продължи O’Мара — местата по кожата, където се е втвърдила хранителната смес. Те трябва да се измиват периодически, защото иначе се задръства поглъщателният механизъм на малкото в тези участъци и това затруднява всмукването на храната. А от това невръстният хъдлърит става тъжен, и, хм, шумен…
O’Мара замълча. Той видя, че Какстън не гледа към малкото, а наблюдава водата, която отскачаше от кожата му и се стичаше през стръмно наклонената врата на спалнята, прекосяваше всекидневната и се събираше в херметическата камера. Това бе добре дошло за него, тъй като пръскачката му бе разкрила едно петно върху кожата на ЕСОВ с вид и цвят, каквито той никога не бе виждал преди. Може би нямаше основание за тревога, но по-добре, че Какстън не го забеляза и не започна да задава въпроси.
— Какво е онова там горе? — попита Какстън, сочейки към тавана на спалнята.
С цел да осигури на малкото полагаемите му се ласки, O’Мара бе изработил набързо една система от макари и балансирани тежести и бе провесил от тавана цялото това примитивно съоръжение. Той ужасно се гордееше с уреда, който му даваше възможност да положи някоя и друга хубава солидна милувка — с удар, който би убил моментално всяко човешко същество — на всяко местенце по това половинтонно чудовище. Ала той се съмняваше, че Какстън ще хареса уреда. Вероятно началник-секторът щеше да се закълне, че той изтезава бебето, и щеше да забрани употребата му.
Като излизаше от спалнята, O’Мара отговори през рамо:
— Обикновен повдигащ механизъм.
Той избърса мокрите петна от пода с един парцал, който захвърли в понапълнилата се с вода херметическа камера. Сандалите и работният му комбинезон бяха мокри, ето защо той ги свали и ги хвърли и тях там, после затвори вътрешния люк и отвори външния. Докато водата възвираше и се изпаряваше навън в космическото пространство, той нагласи отново гравитационните решетки, така че подът стана пак хоризонтален, а стените вертикални, и прибра сандалите, комбинезона и парцала, които бяха вече съвсем сухи.
— Струва ми се, че всичко е добре организирано — неохотно отбеляза Какстън, като затягаше шлема си. — Поне за малкото се грижиш по-добре, отколкото се грижеше за родителите му. Гледай да поддържаш темпото. Мониторът ще те посети утре в девет часа — добави той и си отиде.
О’Мара се върна бързо в спалнята, за да прегледа по-внимателно странното петно. То имаше бледосинкавосив цвят и на това място гладката, твърда като стомана повърхност на кожата бе хванала напукана кора. O’Мара разтри леко петното. Бебето ЕСОВ се разшава и нададе рев.
— И двамата не ни бива за нищо — каза разсеяно O’Мара. Не можеше да си спомни дали е срещал в книгата нещо подобно, но той все още не беше я прочел докрая. Колкото по-скоро я свършеше, толкова по-добре.
Главният начин за общуване между две същества от различни видове бе посредством транслатора, който електронно отделяше и подреждаше всички разумни звуци и ги възпроизвеждаше на родния език на приемащия. Друг начин, ползван при предаването на обемисти количества точни сведения от по-описателно естество, бе Информационната касетъчна система. Тя изпращаше чрез внушение всички сетивни възприятия, познания и черти от характера на едно същество в ума на друго. Далеч зад тях, на трето място по популярност и точност се нареждаше писменият език, на който бе дадено екстравагантното име Универсален.
Универсалната писменост можеше да се ползва само от същества, чийто мозък бе свързан с оптически рецептори, способни да извличат информация от писмени знаци, изобразени върху плоскост — накратко от печатна страница. Докато много от съществуващите видове притежаваха тази способност, то начините, по които те възприемаха цветовете, много рядко съвпадаха. Това, което за O’Мара бе синкавосиво петно, можеше спокойно да изглежда от жълтосиво до мръсно мораво на някое друго същество, а бедата бе там, че именно това същество можеше да се окаже авторът на книгата. В едно от приложенията бе дадена сравнителна таблица за цветовете, но да сверява по нея би било досадно занимание, което само щеше да отнеме много време, а и познанията му по Универсалния език не бяха дотам съвършени.
Пет часа по-късно той не бе постигнал никакъв напредък в установяването на диагнозата на бебето ЕСОВ, а единичното синкавосиво петно върху кожата му стана двойно по-голямо и към него се прибавиха още три. Докато хранеше малкото, той се питаше загрижено дали в такива случаи обливането с храна не е вредно, а след това бързо се залови отново с четенето.
