Галактическа болница - Уайт Джеймс (читаемые книги читать онлайн бесплатно .txt) 📗
Огромната глава рязко се подаде над водната повърхност и чудовищното тяло се измъкна на брега. Бавно и тромаво задните крака се прегънаха на две и дългата заострена шия се изпъна нагоре. Бронтозавърът отново искаше да си играе.
Нещо заседна в гърлото на Конуей. Погледът му обгърна десетките снопове сочна зеленина, разхвърляни за примамка. Той махна с ръка и извика:
— Дайте му ги всичките, той си ги заслужи…
— Така че когато Аритапек видял условията на планетата на пациента — каза Конуей с леко надут тон — и неговата способност да вижда в бъдещето му подсказала каква най-вероятно ще бъде съдбата на бронтозавъра, той просто решил, че трябва да се опита да я промени.
Конуей се намираше в кабинета на Главния психолог на предварителен устен доклад в обкръжението на O’Мара, Хардин, Скемптън и Главния лекар на Болницата, които го слушаха внимателно. Това го караше да се чувствува неловко. Той се поокашля и продължи:
— Но Аритапек принадлежи към древна и горделива раса и освен че е много чувствителен, той е и телепат, а телепатите наистина усещат какво си мислят околните за тях. Това, което Аритапек бе решил да направи, бе толкова смело, че в случай на неуспех той рискуваше да изложи на открит присмех не само себе си, но и цялата си раса. Ето защо всичко трябваше да остане в тайна. Условията на планетата на бронтозавъра показват, че след като изчезнат гигантските влечуги, там никога няма да възникнат форми на разумен живот, а от геологична гледна точка тяхното изчезване няма да се забави много. Събратята на пациента са съществували вече твърде дълго време — благодарение на тази бронирана опашка и природата си на земноводни те са надживели много по-хищни и устойчиви свои съвременници, — но климатичните промени са неминуеми. Те не могат да се придвижат към по-топлите райони към екватора, защото планетата им е покрита от безброй много островни континенти. Един бронтозавър не може да прекоси океан. Ако гигантските влечуги обаче могат да развият у себе си свръхестествената способност за телепортиране, океанът ще отпадне като препятствие, а заедно с това и опасността от нахлуването на студа и недостига от храна. Ето това успя да постигне д-р Аритапек.
На това място се намеси O’Мара.
— Щом Аритапек е успял да внуши телепортна способност на бронтозавъра посредством пряко въздействие върху мозъка му, защо не може да направи същото и за нас?
— Вероятно защото ние се справяме добре и без нея — отвърна Конуей. — На пациента, от друга страна му бе показано и обяснено, че тази способност е необходима за неговото оцеляване. Щом веднъж се осъзнае това, способността ще бъде използвана и предавана и в следващите поколения, защото тя е залегнала в почти всички животински видове. Сега, когато Аритапек доказа, че идеята му е осъществима, всички от неговата раса ще пожелаят да се заловят с внедряването й. Насърчаването на развитието на разум у обитателите на една планета, която иначе би се превърнала в мъртъв свят, е наистина грандиозен проект, който приляга на тези горди същества…
Конуей си мислеше за онзи мигновен поглед, който бе хвърлил в мислите на Аритапек, за цивилизацията, която щеше да се развие на планетата на бронтозаврите, и за чудовищните, но по своему грациозни летящи същества, които щяха да я обитават в някой далечен бъдещ ден. Но той не изрази гласно тези си мисли. Задоволи се само да каже:
— Като повечето телепати Аритапек бе не само придирчив, но и склонен към подценяване на чисто физическите методи на изследване. Отношението му се промени едва когато му представих кучето на д-р Манън и му доказах, че един отличен начин да накараш дадено животно да използува някаква нова способност е да го учиш на най-обикновени номера, свързани с нея. Показах му онзи номер, при който замерям кучето с възглавници и след като то се боричка с тях известно време, ги подрежда в една купчинка и ми позволява да го хвърля върху нея. По този начин му демонстрирах, че умствено недоразвитите същества приемат в известни граници и по-груби закачки…
— Ето какво значи сте правели — започна да разсъждава на глас O’Мара с поглед, впит в тавана — през свободното си време…
Полковник Скемптън се окашля.
— Излиза, че в цялата тази работа сте преследвали собствени цели — рече той. — И хрумването ви да натъпчем онова старо корито с лъчеви влекачи и преси…
— Има само едно нещо, което трябва да изясня, преди да се разделя с Аритапек — прекъсна го припряно Конуей. — Той чул, че някои от техниците наричат пациента Емили. Би искал да знае защо.
— Виж го ти! — каза възмутено O’Мара. Той присви устни и продължи: — Очевидно някой от техниците, който изпитва влечение към старинна художествена проза — сестри Бронте — Шарлот, Емили и Ан, за да бъдем по-точни, — е нарекъл нашия пациент Емили Бронтозавър. Държа да съобщя, че изпитвам патологичен интерес към един мозък, който може да мисли по този начин… — O’Мара сбърчи нос, като че ли в стаята нахлу някаква воня.
Конуей въздъхна с облекчение. Като се обърнала да си тръгне, той си помисли, че последната му и най-трудна задача ще бъде да обясни този каламбур на високомерния д-р Аритапек.
На следващия ден Аритапек и динозавърът си заминаха. Мониторът, който отговаряше за доставките на Болницата, отрони гръмка въздишка на облекчение, а Конуей се озова отново включен в дежурства по отделение. Сега обаче той се чувствуваше нещо повече от обикновен техник. Направиха го завеждащ сектор в детско отделение и макар че му се налагаше да взема сведения, лекарства и анамнези от Торнстър, Главния диагностик на патологията, той нямаше пряк началник. Сега можеше да обхожда сектора си и да казва, че това са неговите отделения. А O’Мара дори му бе обещал асистент…!
— Още от самото ви идване тук стана ясно — бе казал майорът, — че общувате с много по-голяма охота с извънземни същества, отколкото с представители на собствената си раса. Възложената ви задача с д-р Аритапек бе първият ви изпит, който издържахте с чест, а асистентът, който ще ви дам след няколко дни, може да се окаже вторият.
O’Мара бе замълчал, после бе поклатил учудено глава и бе продължил:
— Вие не само че се сработвате изключително добре с чуждопланетни същества, но до мен все още не е стигнал по „агенция партенка“ нито един слух, че преследвате дамите от собствената си раса…
— Нямам време за такива работи — бе рекъл сериозно Конуей. — И се съмнявам дали някога ще имам…
— Да, точно така, женомразството е поносима невроза — бе отвърнал O’Мара, след което бе започнал да разисква въпроса за новия асистент. Впоследствие Конуей се бе върнал в отделението си и бе започнал да работи много по-упорито, отколкото ако бе имал за началник дори старши терапевт.
Той бе твърде зает, за да даде ухо на плъзналите слухове за приемането на някакъв странен пациент за наблюдение в Трети сектор.
Глава четвърта
Специалният посетител
I
Въпреки широкия спектър от терапевтични и хирургични възможности, получили признание във всяко кътче на цивилизованата Галактика, понякога в Болницата пристигаше случай, за който абсолютно нищо не можеше да се направи. Такъв особен пациент бе съществото с класификация ТСУУ — биологичен вид, който никога дотогава не бе попадал в Болницата. Той бе амебоид, притежаваше способността да си създава всякакви крайници, сетивни органи или защитна обвивка, необходими за околната среда, в която попадаше, и имаше такава съвършена приспособяемост, че преди всичко бе трудно да си представи човек как подобно същество е могло да се разболее.
Липсата на симптоми бе най-загадъчната страна на случая. Нямаше данни нито за видими обезпокоителни признаци на функционални смущения, към които повечето от извънземните видове бяха предразположени, нито пък за наличието на някакви бактерии в по-значителни, считани за вредни количества. И въпреки това съществото просто се топеше — тихо и кротко, без да нервничи или да се притесняват като бучка лед, оставена в топла стая, тялото му буквално се превръщаше във вода. Никое от приложените средства не бе повлияло на този процес. И докато продължаваха с още по-голямо настървение да търсят изход. Диагностиците и младшите лекари, водещи случая, бяха започнали да осъзнават с известна доза печал, че митът за чудесата, които се вършеха с такава еднообразна последователност в Галактическата болница в Сектор дванадесети, бе на път да рухне.
