Речният бог (Книга втора) - Смит Уилбур (читать книги онлайн регистрации TXT) 📗
Срещу великия владетел се изправи и последният от пленените главатари. Той беше висок, строен мъж, със стегнати мускули, почернял от слънцето. Личеше си, че във вените му тече кръв на бедуин, защото очите му бяха черни като въглен, а носът — крив като орлов клюн. Носеше дълга брада, а в погледа му се четеше гордост и надменност.
— Името ми е Басти — гласът му звучеше по-ясно от тези на събратята му преди него. — Наричат ме Басти Жестокия, макар да не знам защо — усмихна се той на зловещото си чувство за хумор. — Бях един от главатарите на Свраките, докато Ах-Хор не изби хората ми. Мой повелител беше господарят Интеф.
За разлика от другите той не беше отведен веднага настрана. Танус имаше да го пита още нещо.
— Кажи на царя познаваше ли ти Пианки, господаря Хараб, който навремето беше един от знатните люде в Тива?
— Познавах го, и то добре, защото съм си имал вземане-даване с него.
— И в какво се изразяваше то? — попита го младежът.
— Разграбвах керваните му. Изгарях реколтата му. Нападнах мините му в Сестра и след като се забавлявах до смърт с миньорите му, никой повече не посмя да си покаже носа там. Изгорих му къщите. Пращах хората си в градовете да говорят лошо за него, така че да опетня името му пред народа и владетеля. Помогнах на други, които искаха смъртта му, докато накрая той сам не посегна към чашата с отрова.
Докато фараонът слушаше всичко това, камшикът в ръката му затрепери, а едната му вежда заигра в нервен тик, какъвто съм забелязвал и преди у него като израз на дълбока мъка.
— Кой ти заповяда всичко това?
— Всичко това вършех по нареждане на господаря Интеф, който ме възнагради за услугите ми с цял тах чисто злато.
— Какво се надяваше да спечели господарят Интеф от разоряването на господаря Хараб?
Басти се усмихна и сви рамене.
— Господарят Интеф сега е велик владетел, а Пианки, господарят Хараб е мъртъв. Според мен господарят Интеф получи точно каквото искаше.
— Ще потвърдиш ли, че никога не съм ти обещавал помилване или каквото и да било друго в замяна на признанията ти? Ясно ли ти е, че при всички случаи те чака само смърт?
— Смърт ли? — засмя се Басти. — Никога не съм се страхувал от нея. Тя е брашното на хляба, който цял живот съм месил. След като съм нахранил толкова други, защо да не опитам и аз от него?
Дали беше смел човек, или просто е бил глупак, така и не разбрах. Но аз не му се възхищавах, нито почувствах някакво съчувствие към него. Именно към хора като Пианки, господаря Хараб, и сина му Танус винаги е тегнело сърцето ми и само тях можех истински да уважавам.
В очите на моя приятел също нямаше и капчица милост. Знаех, че и той изпитва към разбойника същите чувства като мен, а видях как ръката му побелява, докато стиска дръжката на меча.
— Отведете го! Нека царят реши каква да бъде съдбата му.
Беше му трудно, но все пак успя да се овладее и да коленичи пред фараона.
— Направих всичко, което ти искаше от мен, божествени Мамос, владетелю на цял Кемит. Сега очаквам новите ти заповеди.
Порази ме достойнството, с което Танус се държеше пред лицето на смъртта.
В храма продължаваше да цари пълна тишина. Господарката ми дишаше тежко до мен. В един момент грабна ръката ми и силно я стисна.
Най-накрая фараонът заговори. Какво беше учудването ми обаче, когато усетих нерешителността в гласа му. На него просто му се искаше обвиненията срещу господаря Интеф да не се окажат верни. Нали толкова години му се беше доверявал за всичко.
— Господарю Интеф, ти чу обвиненията, отправени към теб. Как ще се защитиш?
— Божествени фараоне, можем ли да ги наречем обвинения? За мен това са просто фантазиите на младеж, разяждан от завист и амбиция. Да не забравяме, че баща му е престъпник и предател. Мотивите на господаря Танус са повече от ясни. По една или друга причина той е решил, че предателят Пианки е могъл да стане велик владетел на мое място, и желае да припише на мен вината за разорението му.
Само едно махване с ръка беше достатъчно на господаря Интеф да унищожи всичко, което Танус бе подготвял повече от година. Думите му прозвучаха точно на място и явно съмненията на царя само се подсилиха. Дори не му беше и минавало през ума, че господарят Интеф може да го лъже, и сега отново бе готов да му повярва.
— Ами какво ще кажеш за свидетелството на разбойническите главатари? — най-сетне попита фараонът. — Как ще им отговориш на тях?
— На разбойническите главатари ли? — зачуди се господарят Интеф. — Та те не са ли просто едни жалки престъпници? Не признават ли сами, че цял живот са крали, убивали, изнасилвали жени и деца? Да търсим истина в словата им, е все едно да търсим чест и достойнство у животните на полето. — Господарят Интеф посочи с пръст пленниците, които наистина бяха полуголи и навързани като добитък. — Погледни ги само. Велики Мамос! Не са ли точно това хората, които ще се продадат за шепа злато или пък ще кажат това, което им се нареди, само и само да отърват кожата си? Нима ще повярваш на тях, а не на човека, който цял живот ти е служил вярно?
При тези думи царят неволно кимна. Той винаги беше чувствал великия владетел за свой приятел, беше го удостоявал с почести и подаръци; можеше ли сега да не се вслуша в гласа му?
— Това, което казваш, е истина. Ти винаги си ми служил честно и безкористно. А за тези хора честта и достойнството са непознати. Възможно е наистина да говорят каквото им е било казано.
Господарят Интеф усети, че везните се накланят в негова полза, и бързо се възползва от това.
— Досега слушахме само думи и нищо друго. Но такива тежки обвинения трябва да бъдат подкрепени с доказателства. Има ли в цял Египет поне един човек, който да изложи истински доказателства против мен? Ако има, нека излезе отпред. Аз ще отговоря на всичко, в което ме обвини. Но ако никой не притежава нищо срещу мен, тогава на кого да отговарям?
Виждаше се, че думите му съвсем объркват фараона.
Той обходи с поглед присъстващите в храма, сякаш се надяваше да открие с очите си доказателствата, за които говореше господарят Интеф. Най-накрая се обърна към Танус:
— Господарю Танус, с какво, освен с показанията на тези престъпници, можеш да подкрепиш обвиненията си?
— Звярът добре е прикрил следите си — призна младежът — и се е прибрал в леговището си, което никой не може да открие. Аз нямам никакви веществени доказателства срещу господаря Интеф, но може би някой друг ще ни каже нещо по въпроса. Някой, който ще добие повече смелост след това, което се чу днес. Молбата ми е, Велики Египте, попитай народа си няма ли да се намери кой да ни помогне с нещо, за да разрешим въпроса.
— Фараоне, това е подло — изведнъж се разгорещи господарят Интеф. — Така всички мои врагове могат да се възползват от случая, за да ме оклеветят пред теб и пред народа.
Но фараонът му даде знак да замълчи.
— Който даде лъжливи показания, ще го заплати с главата си — увери той владетеля и се обърна към тълпата: — Поданици! Граждани на Тива! Всички чухте обвиненията, които бяха отправени срещу моя верен и обичан владетел. Има ли сред вас някой, който да притежава доказателства в подкрепа на господаря Танус? Може ли някой от вас да свидетелства срещу господаря Интеф? Ако е така, то призовавам ви да говорите.
Преди да се осъзная какво върша, вече бях скочил на крака и извиках толкова силно, че сам се стреснах от гласа си:
— Аз съм Таита и навремето бях роб на господаря Интеф. Аз имам да покажа нещо на Ваше Величество.
Фараонът ме изгледа от трона си и леко се намръщи:
— Да, знам те кой си, лекарю Таита. Можеш да излезеш отпред.
Докато слизах от дървените трибуни, за да застана пред царя, за миг погледът ми срещна този на господаря Интеф и едва не се спънах. Сякаш омразата, която той изпитваше към мен, беше приела плът и искаше на всяка цена да ми прегради пътя.
— Божествени фараоне, това е просто някакъв си роб — хладно отбеляза господарят Интеф. — Нима може да се вярва на думата на един роб, когато свидетелства срещу висш държавен служител и при това благородник!
