Окото на тигъра - Смит Уилбур (читаем книги бесплатно txt) 📗

На носа й имаше халка за буксирното въже, с което щях да я тегля в килватера на „Танцуващата“. Джими щеше да легне по корем зад прозрачния щит, дишайки от въздуха под налягане в двата резервоара, вградени към шасито на шейната. Върху командното табло имаше уреди, показващи дълбочината и налягането, както и компас с хронометър. С лоста за управление Джими можеше да контролира дълбочината на потапяне на шейната и да завива наляво и надясно край кърмата на „Танцуващата“.

— Прекрасна изработка — забелязах аз и се изчервих от удоволствие.

— Благодаря, капитане, сам съм си я правил — отвърна той, навличайки непромокаемия костюм от плътна черна неопренова гума, и докато оправяше качулката си, аз се наведох да прочета името на производителя върху шасито на шейната, запаметявайки написаното:

Изправих се, щом главата му се промуши през отвора на качулката.

— Пет възела е подходящата скорост за буксира, капитане. Ако поддържате разстояние петстотин ярда от рифа, аз ще мога да се отклонявам встрани и да следвам очертанията на корала.

— Чудесно, Джим.

— Ако подам жълт сигнал, не му обръщайте внимание, просто означава, че съм намерил нещо и по-късно ще се върнем отново на същото място — но ако подам червен, значи съм в опасност, опитайте се да ме отдалечите от рифа и да ме измъкнете на борда.

Кимнах с глава.

— Имаш три часа — предупредих го аз. — После ще започне отливът и ще трябва да се махаме от пролома.

— Времето е напълно достатъчно — съгласи се той.

Гътри и аз прехвърлихме шейната през борда и тя потъна във водата. Джими се спусна след нея и се настани зад щита, проверявайки уредите, намествайки маската за очите и продухвайки маркуча на дихателния апарат. Задиша шумно и ми даде знак с повдигнат палец.

Покачих се бързо на мостика и дадох пълен напред. „Танцуващата“ набра скорост, а Гътри отпускаше зад кърмата дебелото найлоново въже, докато шейната се отдалечаваше назад. Въжето се опъна на цели сто и петдесет ярда и чак тогава шейната подскочи и тръгна на буксир.

Джими махна с ръка, а аз подкарах с постоянна скорост от пет възела. Направих широк кръг, а после свих към рифа, пресичайки напряко вълните така, че „Танцуващата“ затрепери ужасно.

Джими махна отново с ръка и видях, че натиска напред лоста за управление. Около страничните перки на шейната забълбука бяла пяна и носът й внезапно се гмурна надолу, след което изчезна под повърхността. Ъгълът на найлоновото въже рязко се промени, щом шейната тръгна надолу, а после пое встрани по посока на рифа.

Напънът върху въжето го накара да затрепери, като забила се в целта стрела, а от нишките му захвърчаха струйки вода.

Плавахме бавно, успоредно на рифа, обикаляйки пролома. Следях предпазливо корала, избягвайки всякакви рискове, и си представях как Джими се носи безшумно под повърхността далеч надолу към дъното, криволичейки наляво-надясно, за да избегне високата стена от подводен корал. Сигурно усещането беше вълнуващо и аз му завидях, решавайки да направя едно кръгче с шейната, когато ми се удаде възможност.

Приближихме се точно срещу пролома, задминахме го и точно тогава Гътри се развика. Погледнах бързо зад кърмата и видях, че в дирята на яхтата подскача голям жълт балон.

— Намерил е нещо — викна Гътри.

Джими бе изхвърлил тънка корда с тежест, а прикрепената към нея лампичка бе осветила автоматично жълтия балон с въглероден двуокис за отбелязване на мястото.

Продължавах да напредвам неотклонно покрай рифа и след четвърт миля ъгълът на буксирното въже се изправи, а шейната изскочи на повърхността сред разплискалата се вода.

Отдалечих се на безопасно разстояние от рифа и слязох долу, за да помогна на Гътри да изтегли шейната.

Джими се покатери на палубата и когато свали защитната си маска, устните му трепереха, а сивите му очи блестяха от възбуда. Сграбчи ръката на Матерсън и го повлече към каютата, пръскайки морска вода на всички страни по любимата палуба на Чъби.

Гътри и аз навихме въжето и изтеглихме шейната на палубата. Качих се отново на мостика и подкарах бавно „Танцуващата“ към входа на Топовния пролом.

Преди да сме го стигнали, Матерсън и Джими се качиха на мостика. Вълнението на Джими беше се предало и на Матерсън.

— Хлапето иска да се опита да извади нещо — много добре знаех, че не трябва да питам какво ще вади.

— Колко е голямо? — попитах наместо това аз и погледнах часовника си. Разполагахме с час и половина до началото на насрещното течение, което щеше да се понесе през пролома.

— Не е много голямо… — успокои ме Джими. — Не повече от петдесет фунта.

— Сигурен ли си, Джеймс? Не е по-голямо, нали? — не му вярвах заради въодушевлението след всичките положени усилия.

— Кълна се.

— Искаш ли да поставим въздушен балон?

— Да, ще го издигна с въздушен балон и после ще го изтеглим надалече от рифа.

Насочих предпазливо „Танцуващата“ на заден ход към жълтия балон, който се клатушкаше игриво сред застрашителните коралови дълбини на пролома.

— Повече не мога да се приближавам — извиках надолу към палубата, а Джими ми махна с ръка, че ме е разбрал.

Той се затътри като патица назад към кърмата и заоправя екипировката си. Взел беше два въздушни балона, както и брезентовото покривало за шейната, омотано цялото с найлоново въже.

Видях, че проверява местоположението на жълтия балон с компаса на ръката си, после погледна отново нагоре към мен, преди да скочи заднешком зад кърмата, и изчезна.

Под кърмата се появи бяла ивица от равномерно издишвания въздух, която започна да се отдалечава по посока на рифа. Гътри отпускаше завързаното за тялото му въже.

Задържах „Танцуващата“ на място, подавайки на преден и на заден ход и запазвайки разстоянието от сто ярда до южния край на пролома.

Изпусканите от Джими мехурчета бавно се приближаваха към жълтия балон, а после силно забълбукаха до него. Той работеше под балона и аз си представих как закрепва празните въздушни балони към предмета с найлоновите връзки. Сигурно му беше доста трудно да закрепи обемистите балони заради течението, което засмукваше и влачеше встрани. След като веднъж закрепеше връзките, той можеше да започне да пълни балоните с въздух от кислородните бутилки.

Ако Джими бе точен в преценката си за размера на мистериозния предмет, нямаше да е необходимо да вкарва много въздух, за да го повдигне от дъното, а след като го избуташе нагоре, ние можехме да го изтеглим на безопасно място и да го качим на борда.

Успях да задържа „Танцуващата“ на място в продължение на пет-десет минути, а после съвсем внезапно на повърхността изскочиха туловищата на две лъскави зелени кълбета. Въздушните балони бяха изплували — значи Джими беше повдигнал плячката си.

Веднага щом изплуваха напълнените балони, до тях се появи обвитата му с качулка глава и той вдигна право нагоре дясната си ръка. Даваше ни знак да започнем да теглим на буксир.

— Готови? — извиках към палубата на Гътри.

— Готови!

Той бе затегнал въжето и аз потеглих предпазливо от рифа, пълзейки съвсем бавно, за да не закача балоните и да ни ги пробия.

На петстотин ярда от рифа изключих от скорост и тръгнах да помогна да изтеглим плувеца и огромните му въздушни балони.

— Стой на мястото си — изръмжа ми Матерсън, щом се приближих към стълбата, а аз свих рамене и се върнах зад щурвала.

„Да вървят по дяволите“, рекох си аз и запалих пурата си, но не можех да се отърва от глождещото ме любопитство, докато те се трудеха с въздушните балони и ги изтегляха към носа на яхтата.

Помогнаха на Джими да се покачи на борда, а той свали от раменете си тежките кислородни бутилки, отпускайки ги върху палубата, след което свали от лицето си предпазните очила.

Възбуденият му писклив глас се разнесе чак до мостика, където бях се надвесил над перилата.