Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
Накрая Командира с големия нос (лейтенант Чарлз Гейтууд) и двама апачи разузнавачи, Мартин и Кайата, откриха Херонимо и Найче в един каньон в Сиера Мадре. Херонимо остави пушката си на земята и се ръкува с Командира с големия нос, като го запита спокойно за здравето му. След това той прояви интерес към събитията в Съединените щати. Какво става с чирикахуаите? Гейтууд му отговори, че чирикахуаите, които са се предали, вече са изпратени във Флорида. Ако Херонимо се предаде на генерал Майлс, той вероятно ще бъде изпратен във Флорида.
Херонимо искаше да знае всичко за Мечото палто Майлс. Дали гласът му е суров или приятен за ухото? Дали е жесток или е с добро сърце? Когато говори, гледа ли човека в очите или надолу към земята? Ще изпълни ли обещанията си? След това той каза на Гейтууд:
— Ние искаме съвета ти. Смятай, че си един от нас, а не бял човек. Спомни си всичко, което се каза днес, и като апач какво би ни посъветвал при тези обстоятелства?
— Аз бих се доверил на генерал Майлс и бих по вярвал на думите му — отговори Гейтууд.
И тъй, Херонимо се предаде за последен път. Великия баща във Вашингтон (Гроувър Кливлънд), който вярваше на всички потресаващи вестникарски измислици за злодействата на Херонимо, препоръча да го обесят. Надделя мнението на хората, които знаеха истината, и Херонимо и останалите живи негови воини бяха откарани във форт Марион, Флорида. Той намери повечето от приятелите си умиращи там, в тази топла и влажна земя, толкова различна от високата и суха страна, където се бяха родили. Повече от сто умряха от една болест, наречена туберкулоза. Правителството им бе отнело всички деца и ги бе пратило в индианското училище в Карлайл, Пенсилвания. Над петдесет деца бяха умрели там.
Не само „враждебните“ бяха изпратени във Флорида, но и много от „дружеските“, включително и разузнавачи, които бяха служили при Крук. Мартин и Кайата, които заведоха лейтенант Гейтууд до скривалището на Херонимо, не получиха обещаните им за мисията десет мустанга. Вместо това ги изпратиха в затвора във Флорида. Чато, който се бе опитал да убеди Херонимо да не напуска резервата и след това бе помогнал на Крук да го открие, бе внезапно вдигнат от лагера му и изпратен във Флорида. Той загуби отредената му земя и добитъка си. Две от децата му бяха отведени в Карлайл — и двете умряха там. Чирикахуаите бяха белязани за унищожение — те се биха прекалено упорито за свободата си.
Но те не бяха единствените. Ескиминсин от аравайпите, който имаше икономическа независимост в селото си на Хила, бе арестуван по обвинение, че е поддържал връзки с един престъпник, известен като Козлето апач. Ескиминсин и останалите живи четиридесет аравайпи бяха изпратени да живеят с чирикахуаите във Флорида.
По-късно прехвърлиха изгнаниците в казармите в Маунт Вернон, Алабама.
Ако не бяха усилията на неколцина техни бели приятели като Джордж Крук, Джон Клъм и Хю Скот, апачите скоро щяха да отидат в гроба от нездравословния климат в поста на река Моубил. Въпреки възраженията на Мечото палто Майлс и на Министерството на войната те успяха да извоюват връщането на Ескиминсин и аравайпите в Сан Карлос. Гражданите на Аризона обаче отказаха да допуснат чирикахуаите на Херонимо в границите на щата. Когато кайовите и команчите научиха от лейтенант Хю Скот за окаяното състояние на чирикахуаите, те предложиха на старите си врагове част от резервата си. През 1894 г. Херонимо доведе останалите живи заточеници във форт Сил. Той умря там през 1909 г. като военнопленник и го погребаха в апаческото гробище. Още е жива легендата, че скоро след това костите му били тайно изровени и пренесени някъде в Югозапада — може би в Могольоните или в планините Чирикахуа, или дълбоко в Сиера Мадре в Мексико. Той бе последният от апаческите вождове.
Глава осемнадесета
Танцът на духовете
1887 г.
4 февруари. Конгресът създава междущатска комисия за регулиране на жп линиите. 21 юни. Великобритания празнува 50-годишнината от царуването на кралица Виктория. 2–4 юли. Съюзът на ветераните от Конфедерацията провежда събрание в Гетисбърг.
1888 г.
14 май. В Бразилия отменят робството. 6 ноември. Гроувър Кливлънд получава повече гласове от Бенджамин Харисън, по Харисън печели президентството по гласове от избирателните колегии.
1889 г.
4 март. Бенджамин Харисън встъпва в длъжност като президент. 23 март. Президентът Харисън открива Оклахома (бившата Индианска територия) за заселване на белите. 31 март. В Париж е открита Айфеловата кула. 31 май. Пет хиляди души загиват от наводнението в Джонстаун. 2–11 ноември. Северна и Южна Дакота, Монтана и Вашингтон стават щати на Съюза.
1890 г.
25 януари. „Пели Блай“ печели надбягването около света с време 72 дни, 6 часа и 11 минути. 1 юли. Населението на Съединените щати достига 62 622 250 души. З–10 юли. Айдахо и Уайоминг стават четиридесет и третият и четиридесет и четвъртият щат на Съюза.
Ако човек загуби нещо и се върне и го търси внимателно, той ще го намери — това е, което индианците правят сега, като искат да им дадете нещата, които са им били обещани в миналото; и не смятам, че трябва да се отнасяте към тях като към диви животни — затова у мен се развиха такива чувства… Усещам, че страната ми има лошо име, а искам тя да има добро име — тя имаше добро име и аз понякога седя и се чудя кой е този, който й даде лошо име?
Татанка Йотанка (Седящия бик)
Земята ни тук е най-скъпото нещо, което имаме на света. Хората вземат земята и забогатяват от нея и за нас, индианците, е много важно да я задържим.
Бялата гръмотевица
Всички индианци трябва да танцуват навсякъде и да продължат да танцуват. Много скоро, през следващата пролет, Великия дух ще дойде. Той ще ни върне дивеча от всички видове. Дивечът ще бъде много навсякъде. Всички мъртви индианци ще се върнат и ще заживеят отново. Всички те ще бъдат силни като младежи, ще станат отново млади. Старите слепи индианци ще прогледнат и ще бъдат пак млади и ще живеят щастливо. Когато Великия дух дойде (по този начин), всички индианци ще отидат в планините, високо и далеч от белите. Тогава белите не ще навредят на индианците. И докато индианците са нависоко, ще има наводнение като море и всички бели хора ще умрат, ще се удавят. След това водата ще си отиде и навсякъде ще останат само индианците и много дивеч от всякакъв вид. После заклинателят ще каже на индианците да съобщят на всички индианци да продължат да танцуват и доброто време ще дойде. Индианците, които не танцуват и не вярват на тези думи, ще се смалят, ще станат един фут високи и ще си останат такива. Някои от тях ще бъдат превърнати в дървета и ще изгорят в огъня.
Когато племената на сиуксите тетони капитулираха след войните от 1876–77 г., те загубиха земите по река Паудър и Блак Хилс (Черните хълмове). Следващото действие на правителството бе да се премести западната граница на големия сиукски резерват от 104-ия на 103-ия меридиан, като по този начин бе отрязано ново парче от петдесет мили близо до Блак Хилс и бе отнет още един триъгълник ценна земя между разклоненията на река Шайен. През 1877 г., след като правителството прогони сиуксите от Небраска, всичко, което им остана, бе една територия с форма на наковалня между 103-ия меридиан и река Мисури (в Дакота) — 35 000 квадратни мили земя. Топографите, които маркираха границите, я смятаха за безполезна.
