Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
Глава тринадесета
Бягството на не персе
1877 г.
1 януари. Кралица Виктория е провъзгласена за императрица на Индия. 25 януари. Конгресът на САЩ приема Закон за изборните комисии, в който се предвижда повторно преброяване на гласовете на избирателите; спорът между Хейс и Тилдън остава нерешен. 12 февруари. Работниците от железниците започват стачка против намаляването на заплатите. 26 февруари. Южните демократи се срещат тайно с републиканците — представители на Хейс, и сключват Компромиса от 1877 г., съгласно който южните демократи се съгласяват да поддържат републиканците в замяна на оттеглянето на войските на Севера от Юга и слагане край на Реконструкцията 56. 27 февруари. Изборната комисия обявява, че повторното преброяване дава предимство на Хейс. 2 март. Конгресът потвърждава избора на Хейс. 5 март. Хейс встъпва в длъжност като президент. 10 април. Президентът Хейс започва изтеглянето на северняшките войски от южните щати, с което се слага край на Реконструкцията. 15 април. Първият служебен телефон е инсталиран между Бостън и Самървил, Масачузетс. 14 юли. Обща стачка спира движението на влаковете. 20 юли. Стачната вълна се разпространява из целите Съединени щати. 21–27 юли. Войски се сражават с работниците от железниците и слагат кран на общонационалната стачка. 17 октомври. Договорът между Пенсилвания Рейлроуд и Стандарт Ойл Къмпъни засилва монопола в превоза на нефт. Декември. Едисън изобретява грамофона. Излиза „Ана Каренина“ на Толстой.
Белите разказаха само едната страна. Разказаха я, както им е угодно. Казаха много, което не е вярно. Само собствените си най-добри дела, само най-лошите дела на индианците — това разказва белият мъж.
Жълтия Вълк от не персе
Земята бе създадена с помощта на слънцето и трябва да си остане каквато е била… Страната бе създадеш без демаркационни линии и не е работа на човека да я раздели… Аз виждам белите навсякъде по страната да печелят богатства и виждам желанието им да ми дадат земи, които са негодни… Земята и аз самият мислим еднакво. Мярката на земята и мярката на телата ни е една и съща. Кажете ни, ако можете да ни кажете това, че сте изпратени от Съзидателната сила, за до говорите с нас. Може би мислите, че Създателят ви изпратил тук, да разполагате с нас, както намерите за добре? Ако смятах, че сте изпратени от Създателя, щях да съм принуден да мисля, че имате право да разполагате с мен. Не ме разбирайте криво, а ме разберете добре, като знаете как обичам земята. Никога не съм твърдял, че земята е моя, за да постъпвам с нея както си искам. С нея има право да разполага този, който е създал. Аз претендирам за правото да живея в моята страна и ви признавам привилегията да живеете във вашата.
Когато през септември 1805 г. Луис и Кларк слязоха от Скалистите планини по време на пътешествието си западна посока, цялата изследователска група беше полугладна и болна от дизентерия — прекалено слаба, за да се защитава. Те бяха в страната на не персе 57, наречени така от френски трапери, които бяха забелязали, че някои от тези индианци носят черупки на носовете си. Ако искаха, не персе биха могли да сложат край на експедицията на Луис и Кларк тук, на бреговете на река Клиъруотър, и да заграбят конете й. Вместо това те посрещнаха белите американци, дадоха им храна и се грижиха за конете на изследователите в продължение на няколко месеца, докато белите пътуваха с лодки към брега на Тихия океан.
Така започна дълготрайното приятелство между не персе и белите американци. В продължение на седемдесет години племето се хвалеше, че никога не персе не е убивал бял човек. Но алчността на белите хора за земя и злато в крайна сметка разби това приятелство.
През 1855 г. губернаторът на територията Уошингтън Айзък Стивънс покани не персе на мирен съвет. Той каза, че в страната има множество бели хора и ще дойдат още повече, че той иска земята да бъде отбелязана по такъв начин, че индианците и белите хора да бъдат разделени. Ако индианците искат да живеят в мир каза той, ще бъде необходимо да имат страна, заделена за тях, и да не я напускат.
Туекакас, вожд, известен на белите мъже като Стария Джоузеф, каза на губернатора Стивънс, че никой човек не е собственик на каквато и да е част от земята и той не може да продава това, което не притежава.
Губернаторът не можеше да разбере подобно схващане. Той настоя Стария Джоузеф да подпише договора и да получи одеяла като подарък.
— Махнете оттук хартията си! — отговори вождът. — Аз няма да я докосна с ръка.
Алейла, който бе наречен от белите мъже Адвоката, подписа договора заедно с няколко други не персе, но Стария Джоузеф отведе хората си обратно по домовете им в долината Уолоуа — зелена страна с лъкатушещи реки, обширни ливади, планински гори и езеро със светлосини води. Отрядът не персе на Стария Джоузеф отглеждаше чудесни коне и добитък, живееше в хубави колиби и когато им бе необходимо нещо от белите хора, те го разменяха срещу добитъка си.
Само няколко години след подписването на първия договор правителствените чиновници се нахвърлиха отново върху не персе, като искаха още земя. Старият Джоузеф предупреди хората си да не вземат подаръци, дори и едно одеяло: „После — каза той — те ще твърдят, че са пи платили за страната.“
През 1865 г. представиха нов договор на не персе. Той отнемаше долината Уолоуа и три четвърти от останалата им земя, като им оставяше един малък резерват там, където днес е Айдахо. Стария Джоузеф отказа да присъствува на подписването на договора, но Адвоката и няколко други вождове, които никога не бяха живели в Долината на лъкатушещите води, подписаха отказа от чуждата земя. Стария Джоузеф го нарече „Договора на крадците“ и бе толкова оскърбен, че разкъса библията, която един бял мисионер му даде, за да го покръсти. Вождът заби колове по границата на земята, където живееха хората му, за да знаят белите мъже, че той продължава да претендира за долината Уолоуа.
Скоро след това Стария Джоузеф умря (1871 г.) и ръководството на отряда премина върху сина му Хенмот Туайалакет (Младия Джоузеф), който по това време бе около тридесетгодишен. Когато правителствените чиновници дойдоха, за да заповядат на не персе да напуснат долината Уолоуа и да отидат в резервата Лапуай, Младия Джоузеф отказа да ги слуша. „Нито Адвоката, нито който и да е друг вожд имат власт да продават тази земя — каза той. — Тя винаги е принадлежала на народа ми. Тя дойде безоблачна при нас от предците ни и ние ще защитаваме земята до последната капка кръв, стопляща сърцата на нашите мъже.“
Той отправи молба до Великия баща Юлисис Грант да разреши на народа му да остане там, където винаги е живял, и на 16 юни 1873 г. президентът издаде заповед на изпълнителната власт, с която закри долината Уолоуа за заселване от бели хора.
Малко след това пристигна група комисари за организирането на нова индианска агенция в долината. Един от тях спомена, че хората на Джоузеф ще могат да се възползуват от предимствата на училищата. Джоузеф отговори, че не персе не искат училищата на белите хора.
