Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
Преди края на зимата половината нещастни галванизирани янки умряха или бяха на път да умрат от скорбут, недохранване и пневмония. Отегчени от затворническия живот, много от тях се измъкнаха и дезертираха, готови да рискуват, макар да знаеха, че индианците са наоколо.
Що се отнася до индианците, всички с изключение на малките отряди воини, необходими за наблюдение на форта, се прехвърлиха в Блак Хилс, където многобройни стада антилопи и бизони ги засищаха в топлите им вигвами. През дългите зимни вечери вождовете преразказваха събитията около нашествието на Звездния вожд Конър. Тъй като арапахите се бяха показали прекалено самоуверени и небрежни, те бяха загубили едно село, няколко души и част от голямото си стадо мустанги. Другите племена бяха загубили няколко души, но никакви коне или вигвами. Те плениха много коне и мулета, носещи клеймото на американската армия, отнеха от войниците голям брой карабини, седла, и друго снаряжение. И най-вече те придобиха увереност в способността си да прогонят войниците със сини куртки от страната си.
„Ако белите дойдат отново в страната ми, аз пак ще ги накажа“ — казваше Червения облак, но той знаеше, че ако не съумеят да се снабдят с много нови пушки като тези, които отнеха от войниците, и с достатъчно муниции за тях, индианците нямаше да могат да наказват белите в бъдеще.
Глава шеста
Войната на Червения облак
1866 г.
27 март. Президентът Джонсън упражнява правото си на вето по законопроекта за гражданските права. 1 април. Конгресът отменя ветото на президента по законопроекта за гражданските права и дава равни права на всички лица, родени в Съединените щати (с изключение на индианците). Президентът бива упълномощен да използува армията за принудително прилагане на закона. 13 юни. Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ, с която негрите получават право на гражданство, е представена за ратифициране. 21 юли. Няколкостотин души умират в Лондон от холерна епидемия. 30 юли. Расови бунтове в Ню Орлиънс. Вернер фон Сименс изобретява динамото. Излизат „Престъпление и наказание“ на Достоевски и „Блокиран в снеговете“ на Уитпър.
1867 г.
9 февруари. Небраска приета в САЩ като тридесет и седми щат. 17 февруари. Първият кораб преминава през Суецкия канал. 12 март. Последните френски войски напускат Мексико. 30 март. САЩ купуват Аляска от Русия за 7 200 000 долара. 20 май. В Лондон Парламентът отхвърля законопроекта на Джон Стюарт Мил за даване право на глас на жените. 19 юни. Мексиканците екзекутират император Максимилиан. 1 юли. Канада получава статут на доминион. 27 октомври. Гарибалди напредва към Рим. 25 ноември. Комисията на Конгреса решава президентът Джонсън „да бъде обвинен в държавни престъпления и противозаконни простъпки“. Алфред Нобел изобретява динамита. Кристофър Шолс конструира първата приложима на практика пишеща машина. Иохан Щраус написва „Синия Дунав“. Карл Маркс издава първия том на „Капитала“.
Тази воина не избухна тук, на наша земя. Тази война ни навлякоха децата на Великия баща, които дойдоха;, за да вземат нашата земя, без да плащат, и които извършиха в нашата земя страшно много лоши дела. Великия баща и децата му са виновни за тези беди… Нашето желание беше да живеем тук в страната си в мир и да вършим такива дела, които да са за благоденствието и доброто на нашия народ, ала Великия баща я напълни с войници, които мислят само за нашата смърт. Някои от нашите хора, които си бяха заминали оттук за промяна, и други, които бяха отишли да ловуват на север, бяха нападнати от войниците от тази посока, а като отидоха на север, бяха нападнати от войниците от другата посока и сега, когато искат да се върнат обратно, войниците са застанали между тях и не им разрешават да си дойдат у дома. Струва ми се, че има по-добър начин от този. Когато хората стигнат до размирици, по-добре е двете страни да се съберат без оръжия, да обсъдят положението и да намерят някакъв мирен начин за оправянето му.
В края на лятото и през есента на 1865 г., когато индианците от земите край река Паудър показваха военната си сила, една комисия, на Съединените щати за сключване на договори пътуваше по горното течение на Мисури. Комисарите спираха във всяко сиукско село близо до реката, за да преговарят с вождовете, които можеха да открият. Новоназначеният губернатор на територията Дакота Нютън Едмъндс беше главната движеща сила в комисията. Друг неин член бе Дългия търговец Хенри Сибли, който три години преди това бе прогонил сиуксите сантии от щат Минесота, Едмъндс и Сибли раздаваха одеяла, меласа, бисквити и други подаръци на посещаваните от тях индианци и лесно убеждаваха домакините си да подпишат нови договори. Те изпратиха вестоносци към Блак Хилс и земите край река Паудър с покани до военните вождове да се явят и подпишат, но индианците бяха твърде заети със сраженията срещу нашествието на генерал Конър и никой не се отзова.
През пролетта на същата година Гражданската война на белите беше завършила и тънката струйка на бялата емиграция към Запада заплашваше да се превърне в потоп. Комисарите по договорите искаха право за прокарване на пътеки, пътища и железопътни линии през индианската територия.
Преди края на есента комисарите сключиха девет договора със сиуксите, включително и с брюле, хънкпапа, оглала и минеконжу, но повечето от военните вождове на тези племена бяха далеч от селищата на Мисури. Държавната власт във Вашингтон приветствува договорите като край на стълкновенията с индианците.
Говореше се, че най-сетне прерийните индианци са умиротворени, че вече няма да има нужда от скъпи кампании като похода на Конър по река Паудър, организиран за убиване на индианци. „… С разходи повече от един милион долара на човек стотици от нашите войници изгубиха живота си, много от заселниците по границите бяха изклани, а ценни имущества — унищожени.“
Губернаторът Едмъндс и другите членове на комисията много добре знаеха, че договорите са невалидни, защото нито един военен вожд не беше ги подписал. Макар че изпратиха във Вашингтон екземпляри за ратифициране от Конгреса, комисарите продължиха усилията си да убедят Червения облак и другите вождове от река Паудър да се срещнат с тях на подходящо място за допълнително подписване на договорите. Понеже Боузмън Трайъл беше главната пътна артерия от форт Ларами до Монтана, офицерите от форта бяха подложени на силен натиск да убедят Червения облак и другите военни вождове да изоставят блокадата на пътя и да се явят в Ларами колкото е възможно по-скоро.
Полковник Хенри Мейнейдиър, назначен за командир: на един от полковете галванизирани янки, се опита да убеди някои доверени хора от граничната област, като Одеялото Джим Бриджър и Жреческото теле Бекуърт, да станат посредници между него и Червения облак, но никой не искаше да отиде в земите край река Паудър толкова скоро след нашествието, с което Конър бе разгневил племената. Накрая Мейнейдиър реши да използува като пратеници петима сиукси, които прекарваха повечето от времето си около форта — Голямата уста, Големите ребра, Орловия крак, Вихрушката и Малката врана. Наричани с презрение „готованците от Ларами“, тези индиански търговци всъщност бяха хитри предприемачи. Ако бял човек искаше първокласно бизонско наметало на ниска цена или на индианец от горното течение на Тонг бяха необходими стоки от военния магазин на форта, „готованците от Ларами“ уреждаха размяната. Те щяха да играят важна роля като доставчици на муниции на индианците по време на войната на Червения облак.
