Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди (читать книги онлайн полные версии TXT) 📗
— Не знам да има разлика между теб и другите индианци от тази агенция.
— Тук съм по волята на Великия дух и по негова воля съм вожд. Сърцето ми е червено и сладко, а знам, че е сладко, защото, който минава край мен, си изважда езика, и вие, дето сте дошли тук да говорите с нас, казвате, че не знаете кой съм. Искам да ти кажа, че ако Великия дух е избрал някого да бъде вожд на тази страна, това съм аз.
— Какъвто и да си тук днес, ако желаеш да кажеш нещо, ние ще те изслушаме. В противен случай ще прекратим съвета.
— Да, добре — каза Седящия бик. — Дойдох тук, за да ви дам съвет, а вие се държахте като хора, които са пили уиски.
Той направи широко движение с ръка и всички индианци в стаята на съвета станаха и излязоха след него.
Нищо не би могло да разтревожи комисарите повече от мисълта, че сиуксите са обединени около силен водач като Седящия бик. Такова развитие на нещата би поставило в опасност цялата индианска политика на правителството, която имаше за цел да премахне всичко индианско в племената и да ги превърне в бели хора. За по-малко от две минути, право пред очите им, те разрешиха на Седящия бик да покаже как може да разсипе тази политика.
По-късно през деня другите водачи на хънкпапа разговаряха със Седящия бик. Те го увериха във верността си, но изтъкнаха, че не е трябвало да обижда комисарите. Тези хора не приличаха на крадците на земя, които идваха тук предната година. Тези представители на Великия баща бяха дошли да им помогнат да запазят земята си, а не да им я отнемат.
Седящия бик не бе сигурен доколко може да се вярва на който и да е бял човек, но призна, че е направил грешка и каза, че е готов да поиска прошка. Той изпрати съобщение до комисарите, че би желал да има нов съвет.
— Тук съм, за да поискам прошка за лошото си държане — започна той — и си вземам обратно думите. Вземам ги обратно, защото разбирам, че озлобих сърцата ви… Вземам си обратно само думите, които накараха хората да напуснат съвета, и искам извинение, загдето го напуснах и аз… Сега ще ви кажа какво мисля и ще го кажа искрено. Зная, че Великия дух ме гледа отгоре и че ще чуе какво казвам и следователно ще направя всичко възможно, за да говоря справедливо. Надявам се, че някой ще чуе желанията ми и ще помогне да ги осъществим.
След това той направи преглед на историята на сиуксите по време на своя живот, като изброи нарушените задължения на правителството, но каза, че е обещал да върви по пътя на белия човек и ще изпълни това си обещание:
— Ако човек загуби нещо и се върне и го търси внимателно, той ще го намери — това е, което индианците правят сега, като искат да им дадете нещата, които са им били обещани в миналото, и не смятам, че трябва да се отнасяте към тях като към диви животни — затова у мен се развиха такива чувства. Великия баща ми изпрати вест, че ако в миналото е имал нещо против мен, то е забравено и е простено и че в бъдеще той няма да има нищо против мен, а аз приех обещанията му и дойдох. Той ми каза да вървя по пътя на белия човек и аз отговорих, че ще вървя, и сега правя всичко възможно да вървя по този път. Усещам, че страната ми има лошо име, а искам тя да има добро име — тя имаше добро име и аз понякога седя и се чудя, кой е този, който й даде лошо име?
Седящия бик продължи, като описа положението на индианците. Те нямат това, което имат белите хора. Ако трябва да станат като белите, те трябва да имат сечива, добитък и фургони, „защото по този начин белите хора изкарват прехраната си.“
Вместо да приемат благосклонно извиненията на Седящия бик и да изслушат какво има да им каже, комисарите се нахвърлиха с обвинения. Сенаторът Джон Логан го упрекна за преждевременното разпускане на съвета и за намека, че комисарите били пияни. „Освен това искам да ти кажа, че ти не си велик вожд на тази страна — продължи Логан — че нямаш последователи, власт, контрол и право на какъвто и да е контрол. Ти се намираш в индиански резерват на издръжка на правителството. Тебе те храни правителството, облича те правителството, децата ти се учат благодарение на правителството и всичко, което притежаващ и си днес, е от правителството. Ако не беше правителството, ти щеше да мръзнеш и да гладуващ в планините. Казвам тези неща само, за да те предупредя, че не можеш да оскърбяваш народа на Съединените американски щати и неговите комитети… Днес правителството храни, облича и дава образование на децата ви и желае да ви научи да станете фермери, да ви цивилизова и да ви направи като белите хора.“
За да ускори процеса на превръщане на индианците в бели хора, Бюрото по индианските въпроси назначи Джеймс Маклафлин за началник на агенцията в Стендинг Рок. Маклафлин, или Бялата коса, както го наричаха индианците, беше ветеран на Бюрото, жена му бе наполовина от сантиите и началниците му бяха уверени, че той ще сполучи да унищожи културата на сиуксите и да я смени с цивилизацията на белите хора. След заминаването на комисията на Донс Бялата коса Маклафлин се опита да ограничи влиянието на Седящия бик, като се обръщаше към Гал по въпросите, засягащи хънкпапа, и към Джон Грас за чернокраките сиукси. Бялата коса бе намислил с действията си да държи Седящия бик в сянка, да покаже на сиуксите от Стендинг Рок, че техният стар герой е безсилен да ги води или да им помогне.
Интригите на Бялата коса нямаха абсолютно никакъв ефект върху популярността на Седящия бик сред сиуксите. Всички посетители в резервата, индианци или бели, искаха да се срещнат със Седящия бик. През лятото на 1883 г., когато линията Нордърн Пасифик празнуваше забиването на последния клин в пресичащите континента релси, един от чиновниците, натоварени с организирането на церемонията, реши, че ще е подходящо да присъствува някой индиански вожд и да произнесе реч, с която да приветствува Великия баща и другите официални лица. Изборът падна върху Седящия бик (друг дори не предложиха), а един млад офицер, който разбираше сиукски, получи задачата да работи с вожда за подготовката на речта му. Трябваше да я произнесе на сиукски, а офицерът след това да я преведе.
На 8 септември Седящия бик и младият офицер в синя куртка пристигнаха в Бисмарк за голямото тържество. Те яздеха начело на парада и след това седнаха на трибуната. Когато Седящия бик бе представен, той се изправи и започна да произнася речта си на сиукски. Младият офицер го слушаше изумен — Седящия бик бе променил цветистия текст на приветствието: „Мразя всички бели хора. Вие сте крадци и лъжци. Отнеха земята ни и ни превърнаха в изгнаници“.
Като знаеше, че само офицерът може да го разбере, Седящия бик от време на време се спираше, за да му ръкопляскат, кланяше се, усмихваше се, а после произнасяше още няколко оскърбления. Накрая той си седна и обърканият преводач зае мястото му. Офицерът имаше написан само един кратък превод, няколко приветствени изречения, но като добави известен брой изтъркани индиански метафори, той вдигна слушателите си на крака за бурни овации на Седящия бик. Вождът на хънкпапа бе толкова популярен, че ръководството на линията го отведе в Сейнт Пол за друга церемония.
През следващото лято министърът на вътрешните работи разреши на Седящия бик да обиколи петнадесет американски града и появяването му предизвика такава сензация, че Уилям Коди (Бъфало Бил) реши, че трябва да включи прочутия вожд в своето представление за Дивия Запад. Бюрото по индианските въпроси отначало се противопостави на предложението, но когато запитаха Бялата коса Маклафлин, той се запали. На всяка цена, каза той, оставете Седящия бик в това представление за Дивия Запад. В Стендинг Рок Седящия бик бе постоянен символ на индианската съпротива, решителен защитник на индианската култура, която Маклафлин бе решен да унищожи. На Бялата коса му се искаше Седящия бик да замине на турне завинаги.
И тъй през лятото на 1885 г. Седящия бик се присъедини към представлението за Дивия Запад на Бъфало Бил и започна да пътува по Съединените щати и Канада. Посрещнаха го огромни тълпи. Понякога имаше освирквания и дюдюкания за „убиеца на Къстър“, но след всяко представление същите тези хора му предлагаха монети срещу негови снимки с автограф. Седящия бик даваше повечето от парите си на групите окъсани, гладни момчета, които го обграждаха където и да отидеше. Веднъж той каза на Ани Оукли, друга звезда на представлението за Дивия Запад, че не разбира как белите хора могат да бъдат толкова безчувствени към собствените си бедни. „Белият човек знае как да направи всичко — каза той, но не знае как да го разпредели.“
