Черната призма - Уийкс Брент (книга жизни txt) 📗
А после, също толкова рязко, колкото бе започнал, Гавин спря. Миг по-късно кристалът засия в ярко нефритенозелено, а после в по-слабо синьо.
Гавин въздъхна от облекчение.
— Какво беше това? — попита Лив.
— Тайна! — сопна се Гавин. Махна с ръка и Лив почувства полъх на студен вятър и чу как прозорците се спускат тежко в процепите си.
— Ела тук — заповяда Призмата. Тялото му се изпълни с всеки цвят на дъгата и отвъд нея. От ръката му се протегна въже от зелен луксин, увито около верига от син с вложен в него жълт.
— Веднага, момиче! Трябва да стигна там пръв, за да овладея положението, а той ще има нужда от теб.
Замаяна, Лив бързо отиде при Призмата. Дори не разбираше за какво говори той.
— Качи се на гърба ми — каза Гавин.
— Какво?
— На гърба ми, веднага! И се дръж здраво.
Тя скочи на гърба му. Тялото му бе неестествено горещо от подчервеното, което държеше заедно с всички други цветове. Какво правеше той? Тя погледна пак към веригата в ръцете му. После Гавин се обърна към пустотата зад прозореца. Лив изпищя и се вкопчи в него с мъртва хватка.
— Гне холхова илно — изгъгна Призмата.
— Какво? — попита Лив, като охлаби хватката си около врата му.
— Не толкова силно — изръмжа той.
Още докато тя се извиняваше, въжета от луксин се омотаха около тялото и? и я привързаха здраво към него. Гавин се затича към прозореца и скочи.
Отначало Лив виждаше само луксина, точещ се като паяжинна нишка от дланта на Гавин в идеален синхрон със скоростта на падането им. Осъзна, че няма представа колко точно трябва да падат, за да стигнат до етажа на Месомелачката, нито пък как Гавин ще разбере кога да ги спре. Впрочем, как смяташе да ги вкара обратно в кулата? Да не се надяваше, че някой е оставил отворен прозорец?
Милостиви Оролам!
Падаха ужасно дълго. Очите на Лив непокорно се откъснаха от луксина горе и погледнаха към земята долу. Тя се приближаваше с невероятна скорост.
А после Лив бе притисната силно към гърба на Гавин, когато той втвърди въжето. Натискът заплашваше да я откъсне от него и да я запрати към двора долу. Люшнаха се назад и тя видя въжето-верига, протегнато към далечния връх на Кулата на Призмата, а самата кула растеше пред очите и?, докато летяха към гладката и? стена.
Три резки тласъка ги побутнаха назад, но силата изобщо не бе достатъчна, за да ги забави. Лив зърна за миг три топки, които полетяха от протегнатата лява ръка на Гавин към кулата пред тях.
Не видя какво точно направиха те, защото когато Гавин ги изстреля от лявата си ръка, държейки с дясната въжето, пое отката с лявата част на тялото си. Така че докато топките излитаха от дланта му, Гавин и Лив се завъртяха бързо на другата страна.
Стъкло и камък се пръснаха около Лив. Плъзгаше се по някакъв под, внезапно отделена от Призмата. За част от секундата се носеше право и гладко. После подгъвът на роклята и? се закачи в нещо. Инерцията и триенето в пода го дръпнаха рязко нагоре и голата и? кожа зажули по камъка. Тя се извъртя странично и се претърколи няколко пъти. Когато спря до стената, единственото, за което можеше да си мисли, бе, че не е за вярване, че е още жива.
Във внезапно станалия ветровит коридор имаше неколцина притеглящи, които зяпаха невярващо нея и Призмата. Гавин вече се бе изправил и раздаваше отсечени заповеди.
„Защо ми е студено на задника?“ Лив проследи погледите на маговете надолу. Полата се бе усукала около кръста и?, разкривайки прелестите и? на целия свят. Тя изписка и я дръпна надолу, а после скочи на крака.
— Ти! Повикай лукслорд Черни. Кажи му, че искам това да бъде поправено. Днес. Тръгвай веднага. Ти! Запиши имената на всички в този коридор и на всички в стаята за изпитания — говореше Призмата. Щом видя, че цялото внимание е насочено към него, Лив размърда неловко бедра. Не го беше забелязала, преди да стане, но задните и? бузи бяха студени, защото бельото и? също бе дръпнато нагоре. Сега се беше впило силно в цепката. Тя продължи да се върти, опитвайки се да оправи бельото си, без да посяга да го издърпа с ръка.
— Аливиана, какво правиш? — попита Призмата.
Лив се вцепени.
— Няма значение, остани тук. Ще те извикам след минутка. — Гавин отвори вратата на стаята за изпитания и се шмугна вътре. Всички притеглящи в коридора, включително един от най-хубавите млади магистри в целия Хромарий, Паям Навид, се обърнаха да погледнат Лив, явно чудейки се защо е толкова важна — и по този начин разбиха шансовете и? да дръпне бързо бельото си надолу. Без да има никаква представа какво и? предстои да открие или какво ще очаква Призмата от нея, тя се усмихна нервно на младия магистър.
45.
Старата наставница тъкмо казваше на Кип:
— Готов ли си да видиш цветовете си?
— Аз поне съм готов! — рече Гавин от прага. — Наставнице Варидос, може ли? — В стаята за изпитания не се допускаха роднини на кандидатите от страх, че това може да доведе до измами. Правилото, поне на теория, се отнасяше дори до Призмата. Но си има причина „теория“ и „практика“ да са две различни думи.
— Дори не знаех, че изпитанието ти е започнало. Колко дълго казаха, че си изкарал? — попита Гавин.
— Май четири минути — отвърна Кип.
— Четири и дванайсет секунди — уточни старата наставница.
Гавин се закова на място. Вярно, че му изглеждаше дълго време там горе в стаята му, но бе предположил, че само така му се струва. Четири минути беше изумителен резултат. За самия него преминаването през цялото изпитание бе продължило пет.
Наставница Варидос се приближи до Гавин и прошепна:
— Имаше известна нередност, за която мисля, че трябва да знаете.
Гавин се усмихна на Кип.
— Добре си се справил. Изчакай ме за минутка. — Дръпна се настрани, оставяйки Кип с мъжете и жените, които го разпитваха коя част му се е сторила най-трудна, как е успял да издържи толкова дълго и общо взето се отнасяха с него, сякаш е центърът на света. Това бе доста опияняващо за един млад притеглящ — и трябваше да е така.
Гавин отиде с наставница Варидос до каменната маса на изпитващите. В средата и? имаше дупка, покрита с парче черен брокат. Там трябваше да се намира пробният камък. Гавин се опита да си спомни как точно е разположен. Щеше да има само една възможност.
— За каква нередност става дума? — попита. Брокатът спираше всякаква външна светлина, която би могла да повлияе на пробния камък.
Старицата издиша бавно.
— Той захвърли въжето някъде на третата минута и трийсетата секунда. Но преди да успея да я спра, една от жените го постави обратно в ръката му.
— Шегувате ли се? — попита Гавин.
— Пращат за изпитанието по-красивите. На половината едва им стига умът, за да запомнят репликите си, а камо ли някои от по-неизвестните правила, засягащи ситуации, които не са възниквали, откакто се помним. Дори Дазен не захвърли въжето.
— Коя го направи?
— Зелената.
Разбира се, че ще е зелената. Буйна, непредвидима, дразнеща се и от най-малкото ограничение.
— Повикай я!
Зелената изпитваща видя знака на наставницата и се приближи. Всички изпитващи бяха красиви и макар че светлата кожа представляваше пречка на бойното поле, бе предпочитана за тази и някои други церемонии. Зрителният ефект от мъж или жена, чиято кожа е зелена, синя или червена, се притъпяваше при по-тъмен цвят на кожата. Дори парийците избираха свои съотечественици от крайбрежието, от низините или със смесена кръв, за да ги представят в тази церемония. В случая жената бе рутгарка и прекалено светлокожа дори за тях. Движеше се с леката грация на танцьорка. Тънката зелена роба, която бе наметнала за церемонията, за да бъдат всички изпитващи облечени в своя цвят, когато кандидатът се покаже от дупката — което можеше да стане само десет или петнайсет секунди след началото на изпитанието, — в нейния случай бе с дълбоко деколте, разкриващо големите и? гърди. Тя се приближи с енергична крачка, отметнала косата си назад, с изправен гръб, и спря от другата страна на масата.
