Mybrary.info
mybrary.info » Книги » Фантастика и фэнтези » Фэнтези » Черната призма - Уийкс Брент (книга жизни txt) 📗

Черната призма - Уийкс Брент (книга жизни txt) 📗

Тут можно читать бесплатно Черната призма - Уийкс Брент (книга жизни txt) 📗. Жанр: Фэнтези. Так же Вы можете читать полную версию (весь текст) онлайн без регистрации и SMS на сайте mybrary.info (MYBRARY) или прочесть краткое содержание, предисловие (аннотацию), описание и ознакомиться с отзывами (комментариями) о произведении.
Перейти на страницу:

— Можеш да дойдеш с мен — каза Кип. — Ако онова, което каза, е вярно…

— Колко близо до селото ти мислиш, че ще стигна, преди да дотича някой с мускет? Освен това изгрее ли слънцето… Готов съм за края. — Цветният бяс си пое дълбоко дъх и се взря в хоризонта. — Кажи ми, Кип, ако цял живот си вършил злини, но умреш, като правиш нещо добро, мислиш ли, че това компенсира злините?

— Не — отговори честно Кип.

— И аз.

— Но е по-добре от нищо — добави Кип. — Оролам е милостив.

— Чудя се дали ще казваш същото, когато изгорят селото ти.

Имаше и други въпроси, които Кип искаше да зададе, но всичко стана толкова бързо, че той чак се стресна.

Защото в разпукващата се зора видя какво бяха скривали мъглата и мракът. Стотици палатки, подредени с военна прецизност. Войници. Много войници. И докато Кип стоеше вцепенен на няма и двеста крачки от най-близката палатка, равнината заблещука. Натрошеният луксин заискри като пръснати по земята звезди, които отвръщат на своите сестрици на небето.

Ето за това беше дошъл. Обикновено когато някой притеглящ освобождаваше луксина, той просто се разпадаше, независимо какъв цвят е. Но в битката бе царял такъв хаос, с толкова много притеглящи, че частици магия бяха останали заровени и предпазени от слънчевата светлина, която ги разрушаваше. Скорошният дъжд бе разкрил още от тях.

Очите на Кип обаче се откъснаха от блещукащия луксин и се насочиха към четирима войници и мъж с яркочервен плащ и червени очила, които крачеха от лагера право към тях.

— Между другото, аз се казвам Гаспар. Гаспар Елос. — Цветният бяс изобщо не погледна към Кип.

— Какво?

— Не съм просто някакъв си притеглящ. Баща ми ме обичаше. Имах планове. Момиче. Живот.

— Не разби…

— Ще разбереш. — Цветният бяс си сложи зелените очила; те прилепнаха идеално към лицето му и покриха изцяло очите, така че накъдето и да погледне, да вижда всичко през зелен филтър. — А сега се махай оттук.

Слънцето се подаде над хоризонта и Гаспар си пое дъх. Кип го гледаше и все едно виждаше как майка му прави първото си дълбоко дръпване от ганджата. Между искрящите ивици по-тъмно зелено-бялото на Гаспаровите очи се завихри като капки зелена кръв, които падат във водата, за да се разтворят, а после да я обагрят цялата. Изумруденото зелено на луксина се надигна през очите му, сгъсти се до твърдо вещество и плъзна по лицето му. По бузите, нагоре до косата, после надолу по врата, по ръцете — изпълни светлите му нокти така, че заприличаха на боядисани в ярко нефритено.

Гаспар се засмя. Нисък безразсъден кикот. Кикот на луд. Този път не беше преструвка.

Кип побягна.

Стигна до погребалния хълм, където бе стоял стражът, като гледаше да се държи от обратната на армията страна. Трябваше да отиде при майстор Данавис. Той винаги знаеше какво да се направи.

Сега на хълма нямаше страж. Кип се обърна и видя как Гаспар се променя, преобразява се. Зелен луксин се изля от ръцете върху тялото му и покри всяка негова част като черупка, като гигантска броня. Кип не можеше да види войниците и червения притеглящ, които се приближаваха към Гаспар, но видя как огнено кълбо, голямо колкото главата му, се понесе към цветния бяс, удари го в гърдите и се пръсна. Разлетяха се пламъци.

Гаспар мина през тях. По зелената му броня бе полепнал пламтящ червен луксин. Изглеждаше величествен, страховит, могъщ. Втурна се към войниците, като крещеше предизвикателно, и изчезна от погледа на Кип.

Кип побягна.

Аленото слънце окъпваше мъглата в огън.

2.

Гавин Гайл хвърли сънен поглед към листовете, пъхнати под вратата му, и се зачуди за какво ли го наказва Карис този път. Стаята му заемаше половината от най-горния етаж на Хромария, но панорамните прозорци бяха затъмнени, така че ако изобщо спи, да може да спи до късно. Печатът на писмата пулсираше толкова слабо, че Гавин не успя да разпознае какъв цвят е притеглен в него. Надигна се в леглото, за да го огледа по-добре, и разшири зениците си, за да поеме максимално количество светлина.

Надвиолетово. Ах, мама му…

От всички страни високите от пода до тавана почернени прозорци потънаха в пода и стаята се изпълни с пълния спектър светлина на утринното слънце, което се издигаше над двата острова. При така разширените зеници на Гавин магията го изпълни. Беше прекалено много, за да я удържи.

Светлина бликна от него във всички посоки, премина на последователни вълни през тялото му, от надвиолетово надолу. Подчервеното беше последно и пробяга по кожата му като пламък. Той скочи от леглото, моментално изпотен. Но тъй като всички прозорци бяха отворени, студените ветрове на лятната утрин, веещи през покоите му, го смразиха. Гавин изквича и се мушна обратно под завивките.

Квиченето явно бе достатъчно силно, та Карис да го чуе и да разбере, че грубото събуждане е било успешно, защото той чу смеха и?. Тя не беше надвиолетова, така че явно бе накарала някой приятел да и? помогне за тази малка лудория. Гавин прати бърза струйка надвиолетов луксин, за да затвори прозорците и да нагласи филтрите на средно положение. После протегна ръка да отвори вратата с мощен тласък, но се спря. Нямаше да достави на Карис това удоволствие. Назначаването и? за момиче за всичко на Бялата уж трябваше да я научи на смирение и сдържаност. Засега идеята се оказваше грандиозен провал, макар че Бялата винаги играеше някаква по-дълбока игра. Все пак Гавин неволно се ухили, докато ставаше, за да вземе сгънатите листове.

На малката масичка отвън бе подносът със закуската му. Беше една и съща всяка сутрин: две сплескани хлебчета и светло вино в стъклена чаша. Хлябът бе от пшеница, ечемик, боб, леща и просо, без мая. Човек можеше да живее само с него. Всъщност един човек живееше на него. Но не Гавин. Всъщност само като го видеше и стомахът му се преобръщаше. Разбира се, би могъл да си поръча друга закуска, но никога не го правеше.

Внесе я вътре и остави писмата на масата до нея. Едното беше странно, проста бележка, която не приличаше на личната хартия на Бялата, нито на официалната твърда бяла хартия, използвана от Хромария. Той я обърна. Вестителската служба на Хромария я беше белязала като получена от „Ректън, СТ“: Ректън, Сатрапия Тирея. Звучеше му познато, може би беше някое от онези селца около Разцепената скала. Но пък едно време там имаше много села. Може би някой молеше за аудиенция, макар че писма от този тип би трябвало да бъдат отсявани и разглеждани отделно.

И все пак, всичко по реда си. Той разкъса хлебчетата, за да се увери, че в тях няма скрито нищо. Щом остана доволен, извади шише от синята боя, която държеше в едно чекмедже, и капна малко във виното. Разклати чашата, за да го смеси, и я вдигна към гранитносиньото небе на една картина, която държеше на стената за сравнение.

Разбира се, цветът бе станал идеален. Правеше го вече почти шест хиляди сутрини. Почти шестнайсет години. Дълго време за мъж, който е само на трийсет и три. Изля виното върху разчупения хляб, за да го оцвети в синьо — и да го направи безопасен. Веднъж седмично приготвяше синьо сирене или син плод, но това отнемаше повече време.

После взе писмото от Тирея.

Умирам, Гавин. Време е да се запознаеш със сина си Кип.

Лина.

Син ли? Аз нямам…

Изведнъж гърлото го стегна и сърцето му сякаш прескочи няколко удара, макар лекарите да го уверяваха, че е съвсем наред. „Просто се отпуснете — казваха те. — Млад сте и сте силен като боен кон.“ Не му казваха: „Я се стегни! Имаш много приятели, враговете ти се страхуват от теб и нямаш никакви съперници. Ти си Призмата. От какво се боиш?“ Никой не бе говорил така с него от години. Понякога му се искаше да го правят.

Оролам, писмото дори не бе запечатано!

Излезе на стъкления балкон и подсъзнателно провери притеглянето си, както правеше всяка сутрин. Взря се в ръката си, разложи слънчевата светлина на съставните и? цветове, както само той можеше, и изпълни всеки пръст поред с цвят, като започна под видимия спектър и свърши над него: подчервено, червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, надвиолетово. Да не би да усети затруднение, докато притегляше синьото? Провери наново, като хвърли бърз поглед към слънцето.

Перейти на страницу:

Уийкс Брент читать все книги автора по порядку

Уийкс Брент - все книги автора в одном месте читать по порядку полные версии на сайте онлайн библиотеки mybrary.info.


Черната призма отзывы

Отзывы читателей о книге Черната призма, автор: Уийкс Брент. Читайте комментарии и мнения людей о произведении.


Уважаемые читатели и просто посетители нашей библиотеки! Просим Вас придерживаться определенных правил при комментировании литературных произведений.

  • 1. Просьба отказаться от дискриминационных высказываний. Мы защищаем право наших читателей свободно выражать свою точку зрения. Вместе с тем мы не терпим агрессии. На сайте запрещено оставлять комментарий, который содержит унизительные высказывания или призывы к насилию по отношению к отдельным лицам или группам людей на основании их расы, этнического происхождения, вероисповедания, недееспособности, пола, возраста, статуса ветерана, касты или сексуальной ориентации.
  • 2. Просьба отказаться от оскорблений, угроз и запугиваний.
  • 3. Просьба отказаться от нецензурной лексики.
  • 4. Просьба вести себя максимально корректно как по отношению к авторам, так и по отношению к другим читателям и их комментариям.

Надеемся на Ваше понимание и благоразумие. С уважением, администратор mybrary.info.


Прокомментировать
Подтвердите что вы не робот:*