Черната призма - Уийкс Брент (книга жизни txt) 📗
Помнеше обаче, че плака по време на акта. Един джентълмен би спрял, но Гавин беше пиян, млад и възбуден. В него нямаше деликатност. Тя не бе готова и той и? причиняваше болка, но пренебрегна протестите и? и продължи да я мушка с нуждата на един младеж.
Съвсем не я държа будна цяла нощ, както се бе фукал. Скоро свърши и и? каза да си върви. От тази небрежна жестокост и? секна дъхът. Но го бе приела. А трябваше да му издере очите.
Той всъщност не я искаше. Искаше да покаже, че Дазен не може да вземе онова, което по право принадлежи нему. Все едно Карис беше дърво, което той да препикае след предишното куче, за да маркира територията си.
Тя бе вървяла залитайки по коридорите в онази красива рокля, полуразкопчана — нуждаеше се от помощта на слуги, за да закопчае проклетото нещо. Разбира се, я видяха. Някак си стигна до дома — не до дома им на Големи Яспис, който бе изгорял до основи, а квартирата им наблизо. Баща и? беше буден и я чакаше, но не каза нито дума, само се втренчи в нея. Робинята и? я съблече с треперещи пръсти и когато Карис най-сетне се строполи на леглото, на вратата изникна тъмният силует на баща и?. Той се олюля и се подпря на рамката.
— Можех да го извикам на дуел — каза. — Но той щеше да ме убие, Карис, и тогава щеше да бъдеш съсипана. Без никаква надежда. Щяхме да загубим всичко, за което са се борили дедите ни в продължение на петдесет поколения. Може би утре всичко ще ти изглежда по-хубаво.
Два дена я мъчи махмурлук и когато най-после излезе от стаята си, Гавин я целуна пред всички, сложи я да седне от дясната му страна и се отнасяше с нея като с кралица. Все едно онази нощ изобщо не се бе случвала. Или пък бе прекрасна.
По-късно Карис реши, че той го прави, защото всички говорят за тях двамата като за идеалната двойка и колко е красива тя, и Гавин е решил, че пасва на имиджа му. И затова вместо да я отблъсне е решил да продължи с брака. Но после той замина и малко по-късно води последната битка при Разцепената скала.
Когато се върна, изглеждаше друг човек. Отнасяше се с нея с неподправена топлота и уважение, беше толкова различен от мъжа, който я бе изхвърлил от спалнята си, след като си направи удоволствието. Това накара Карис да се усъмни дали онази нощ изобщо някога се е случвала. Вероятно би успяла да се убеди, че е била само кошмар… докато не откри, че е бременна. В деня, когато го разбра, още преди да успее да му каже, Гавин развали годежа им.
Беше на шестнайсет, бременна и без никакви перспективи за брак. С други думи, съвършеният кошмар на баща и?. Веднага щом се убеди, че няма да пометне, му съобщи. Той настоя Карис да отиде при лекарите и да се погрижи за това.
За първи път през живота си тя му отказа. Да върви по дяволите. Той понечи да я удари. Тя извади пистолет. Каза му, че ще му пръсне черепа, ако посмее да я докосне. Каза му, че е страхливец. Тя щеше да износи копелето на Гавин и да обяви публично, че е негово. Да вървят по дяволите и той, и баща и?, и всички. Износването на това дете щеше да е първото и? свободно деяние и нейното отмъщение.
Баща и? падна на колене и започна да я умолява. Буквално. „Моля те, спаси семейството ни, не може ние да сме тези, които ще провалят всички поколения на рода Белодъб, пожертвали всичко, за да ни докарат дотук.“ Казваше „ние“, но имаше предвид „аз“. Той бе унищожил семейството и го знаеше. Изглеждаше толкова дребен и слаб, със студена пот, лъщяща по плешивата му глава. Изведнъж тя почувства презрение към него. Досега той бе неин пълен господар, а беше противен. Карис отхвърли молбите му и изпита удоволствие от безсилното отчаяние в очите му.
Два дни по-късно баща и? налапа дулото на един двуцевен пистолет и си пръсна мозъка. Счетоводните му книги бяха в ред. Ето на какво бе посветил тези два дни. Цялото семейно имущество бе продадено, за да покрие дълговете им, оставяйки на Карис достатъчно, за да живее скромно до края на дните си и да издържа незаконното си дете. Баща и? се бе погрижил за всичко. В предсмъртната си бележка просто обясняваше къде са останалите пари и казваше на Карис къде да отиде, ако иска да износи детето си тайно. Не я молеше да го направи. Всъщност в бележката нямаше никакви чувства. Нито проклятия, нито прошка, нито съжаление. Беше празна като черепа му, след като куршумът бе минал през него. Само кръв и барутен нагар. Лайна и смърт. Пустота и мръсотия.
Тя не можеше да остане на Ясписите, да търпи съжалението и неловките погледи. Затова си тръгна, отиде в дома на една далечна братовчедка дълбоко в Кървавата гора. Роди детето и моментално се отказа от него, без дори да го гушне, без дори да попита за пола му и само благодарение на недискретността на домакините си разбра, че е момче. Семейството, което осинови отрочето на Гавин, живееше наблизо и Карис не можеше да понесе това, така че се върна в Хромария. Бързо бе загубила теглото, наддадено по време на бременността, и по младата и? кожа почти не личаха белези от разтягане. Сякаш не се бе случило нищо, освен спомените, вкопчени в нея като адски камък, разяждащ душата и?.
„Значи новата ми рокля съвсем уместно е черна, а? Малко късче полунощ, като това, което е в мен.
Мислех, че си обърнала гръб на мелодрамата, Карис.
Върви се надупи на някоя ограда.
Май кралят точно на това се надява.
Ще бъде удоволствие и за двама ни. Надявам се да харесва кръв.
Е, и какво? Да не би пък сега да трябва да съм благодарна, че ми тече? Никакъв шанс…“
Един спазъм я връхлетя по средата на мисълта. Карис се преви. Нямаше за какво да е благодарна.
Докато стоеше превита, някой пъхна под вратата късче хартия. Карис го вдигна. Беше не по-голямо от пръста и?.
„Заповеди: убий КГ. Тъмно. Не мога да помогна.“ Най-долу имаше стара дайрическа руна. Това бе уговореният знак, който показваше, че е от агента, с когото Карис трябваше да се срещне. Не беше нарисувана добре, но все пак бе правилна.
Шифърът не бе кой знае какъв, но пък никога не бяха мислили, че Карис ще има нужда от шифър. Тя трябваше да се срещне с агента лично. Той трябваше да се идентифицира, като небрежно очертае част от руната на някаква повърхност: на масата, на земята, където и да е. Заповедите на Карис бяха да убие крал Гарадул. Тайно. А свръзката и? не можеше да помогне.
Страхотно. Нямаше как дори да изгори бележката, а макар и малка, тя бе доста мръсна. Карис с гримаса я сдъвка и я глътна.
Свръзката и? не можеше да помогне. „Проклета да си, Карис, толкова мислеше за миналото, че изобщо не се замисли за настоящето.“ Корван само за миг бе разбрал, че някой я иска мъртва. От всички агенти на Бялата Карис сигурно бе най-неподходящата за пращане тук. Или Бялата искаше смъртта и?, или…
Друга възможност нямаше. Да се е надявала, че ще я пленят и изнасилят? Нелепица.
Карис знаеше, че понякога дразни Бялата, но мислеше, че опърничавата старица я харесва. Но пък, от друга страна, Бялата винаги водеше сложна игра. Може би е решила, че ще успее да използва смъртта на Карис, за да постигне нещо друго.
Карис усети, че и? се гади. Беше възможно. Досега не и? бе хрумвало, но клетвата и? гласеше, че ще даде живота си за Бялата, ако е нужно. И може би Бялата беше решила, че е нужно.
На вратата се почука. Процедурата бе същата като преди, много притеглящи, много стражи. Този път обаче влязоха няколко жени, носещи кутии с пудри и мазила. С професионална ефикасност гримираха Карис, оправиха и? косата и я напарфюмираха. Но не сложиха пудра на очите или миглите и?.
И Карис скоро разбра защо, когато една от робините извади виолетови наочници. Да ослепеят дано, бяха се сетили за всичко.
— Ако смъкнеш тези, със сигурност ще си разкъсаш кожата — каза една от робините. — А може да си откъснеш и целия клепач. Ако не ги пипаш, кралят може да ти даде по-голяма свобода. Няма да навредят на очите ти. След няколко дни ще се отлепят и ще паднат сами.
— И тогава пак ще ги залепите — каза Карис.
— Да.
— Ами ако нещо ми влезе в окото? — Щеше да е невъзможно да го извади.
