Приключенията на Незнайко - Носов Николай Николаевич (читать полную версию книги txt) 📗

Без да успее дори да се изплаши както трябва, Незнайко даде заден ход, тоест бързо пое обратно на четири крака. Той не сваляше очи от лъва, изправи се и се приготви да скочи. Като видя това, лъвът изпръхтя, надигна се и тръгна към Незнайко. Незнайко се метна светкавично към отворената врата и излетя като вятър от клетката. Той успя да каже на Шаренкия само една дума — „лъв“ — и хукна презглава.

Шаренкия цял се разтрепера. Той загуби и ума и дума от страх и се втурна след Незнайко. Тъй тичаха и двамата, без да избират път, докато пред тях не се изправи оградата. Незнайко за един миг кацна върху нея. Шаренкия се закатери подире му и хвана Незнайко за панталоните. Незнайко си помисли, че лъвът го хваща вече за краката, и се дръпна с всичка сила. Изведнъж дъската, за която се държеше, се откърти от оградата. Без да изпуща дъската от ръцете си, той падна право върху Шаренкия и двамата се търколиха на земята. Зад тях се зачуха виковете и свирките на пазачите. Незнайко хвърли дъската и се мушна в дупката, която се бе образувала в оградата. Шаренкия за миг се шмугна след него и двамата се понесоха презглава по улицата. Незнайко тичаше пръв, а след него се носеше Шаренкия. Той пухтеше и тежко си поемаше дъх, а на Незнайко се струваше, че след него пухти лъвът.

Глава тридесет и първа

Среща с вълшебника

Карфичка се прибра в хотела, но тутакси почна да съжалява, че не остана с Незнайко и Шаренкия.

— Да не забъркат някоя каша без мен… Дано не се случи нещо — говореше си тя.

Без тях й беше малко тъжно и за да се разсее, Карфичка включи телевизора. Едно учено дребосъче с очила четеше дълъг и скучен доклад за ветрогоните.

— Като че няма вече какво друго да предават! — с досада каза Карфичка.

Тя изключи телевизора и закрачи из стаята от ъгъл до ъгъл, като, час по час поглеждаше часовника.

— Ще се върна в Зоологическата градина! А как ще вляза в градината? Аз наистина не мога да се прехвърля през оградата!… Добре де, нека само се върнат ония двамата! Ще им дам да разберат как ще ме тревожат те мене!

Времето минаваше, а Незнайко и Шаренкия не си идваха. Карфичка не знаеше вече какво да мисли и почна да си представя разни ужаси. Струваше й се, че пазачът е хванал Незнайко и Шаренкия и ги е отвел в милицията… Тревогата и растеше с всяка измината минута. Скоро Карфичка не можеше да си намери място от безпокойство. Стана полунощ. Часовникът би дванадесет.

— Ясно, нещо им се е случило — каза Карфичка.

Тя вече реши да отърчи до Зоологическата градина, но в това време вратата се отвори и на прага застанаха Незнайко и Шаренкия. Косите и на двамата бяха разрошени, очите им диво блуждаеха. Носът на Шаренкия бе одраскан, а лицето му — изцапано повече от всеки друг път.

— Каква нова каша си забъркал, Незнайко! — сърдито го нападна Карфичка. — Къде се губихте толкова време?

— Нищо, Карфичке, не се безпокой — отговори Незнайко. — Всичко ще се оправи, сама ще видиш, само не се сърди. Аз, Карфичке, пуснах на свобода лъва.

— Какъв лъв? — изплаши се Карфичка.

— Ами оня, който беше в клетката.

Карфичка се ужаси.

— Тежко ни! — завика тя. — Досега магаретата разиграваше, а сега си се захванал с лъва! Как ще свърши всичко това?

— Не се вълнувай, Карфичке, всичко ще свърши добре. Утре сутринта ще изляза и всичко ще оправя. Утре ще бъде светло и аз вече няма да се объркам. Всичко ще оправя. Ще видиш!

— Ами, ще оправиш! Я остави всичко това. Ако искаш да знаеш, аз дори се радвам, че ти нямаш вече вълшебна пръчица. Да ти дадат пръчицата, земетресение ще направиш! Утре си тръгваме за дома и толкоз! Не желая, нито минутка повече да оставам тук.

— Ас какво ще си тръгнеш? Още не сме ти разказали всичко.

— Какво има още? — изплаши се Карфичка.

Откраднаха ни автомобила.

— Само това не стигаше! — възкликна Карфичка. — Как ще се доберем до къщи?

— А какво казвам аз? Нали и аз това казвам. Вземем ли си пръчицата, ще имаме кола, не я ли вземем — и кола няма да имаме.

На другата сутрин Карфичка се събуди, както обикновено, рано, но когато отиде да разбуди Незнайко, видя, че го няма в кревата. Шаренкия още спеше. Тя почна да го буди:

— Какво пък е това сега, Шарко? Къде е Незнайко?

— А нима не е тук? — запита Шаренкия, като разтвори очи.

— Щом питам, значи го няма.

— Сигурно е хукнал към Зоологическата градина — каза Шаренкия.

— Хайде, приготви се бърже и да вървим — каза Карфичка.

— Къде да вървим?

— В Зоологическата градина, разбира се.

— Ама там е лъвът!

— Лъва сигурно отдавна са го хванали вече.

След половин час Карфичка и Шаренкия бяха пред входа на Зоологическата градина. Те влязоха през вратата и бързо закрачиха по пътечката. Шаренкия вървеше след Карфичка и страхливо се озърташе наоколо си. Все му се струваше, че лъвът ей сега ще изскочи отнякъде и ще се хвърли върху му. Още отдалеч Карфичка и Шаренкия видяха клетката на маймуните и Незнайко, който се беше спотаил зад клетката. В клетката беше чистачката. Тя метеше пода с една метличка. Карфичка се приближи крадешком до Незнайко.

— Какво правиш тук? — запита тя.

— Тихо! — замаха Незнайко с ръце. — Вълшебната пръчица е тук! Ето, виждаш ли я, лежи си на пода там, където я хвърли вчера маймуната. Сега чистачката ще помете и сигурно ще изхвърли пръчката от клетката. Тогава ще я вземем и всичко ще се уреди.

В това време чистачката свърши с метенето, събра боклука в една кофа, вдигна пръчицата и я мушна в кофата.

— Нищо — успокояваше Незнайко Карфичка. — Сега ще я проследим и ще видим къде ще изхвърли боклука.

Ала чистачката не занесе никъде боклука, а почна да чисти съседната клетка. Тя минаваше от клетка в клетка и кофата се пълнеше с боклук. Най-после чистачката завърши почистването и изсипа цялата кофа в сандъка, който стоеше до оградата зад клетките. Незнайко почака да си отиде чистачката, а после каза на Карфичка и Шаренкия:

— Стойте тук и гледайте да не дойде някой.

Сам той изтича до сандъка, отвори капака му и се вмъкна вътре. Няколко минути от сандъка се чуваше пъшкане и сумтене. Най-после Незнайко подаде глава изпод капака.

— Ето я вълшебната пръчица! — каза той, като се усмихваше тържествуващо.

От радост Карфичка подскочи:

— Браво! — каза тя и тихичко запляска с ръце.

Незнайко излезе от сандъка и закрачи по пътечката, като носеше пръчицата в протегнатата си напред ръка.

— Сега ще я пазя! — казваше той. — Сега никой няма да ми я отнеме.

Карфичка и Шаренкия крачеха след Незнайко. Те се държаха за ръце. Лицата и на двамата сияеха.

— Сега можем да отидем в цирка и да отървем Листец — каза Карфичка.

— Ах, наистина! А пък аз забравих за Листец — възкликна Незнайко. — Хайде по-скоро в цирка.

Той се обърна и затича към изхода. Карфичка и Шаренкия едва го догонваха. След пет минути и тримата вече седяха в едно шарено такси е копчета. Незнайко натисна копчето с надпис „Цирк“, и колата се понесе по улицата. Едва успяха да се огледат — и вече бяха в цирка. На арената имаше няколко акробати, които скачаха и се премятаха — очевидно се готвеха за вечерното представление. На Незнайко и Шаренкия много се щеше да ги погледат, но Карфичка каза:

— Нима за това сме дошли? После ще погледаме.