Приключенията на Незнайко - Носов Николай Николаевич (читать полную версию книги txt) 📗

Изобщо ветрогоните бяха — както вече казахме — такава пасмина, която обичаше да причинява неприятности на другите дребосъчета. Някои ветрогони скоро разбраха, че като се забавляват на улицата, не могат да причинят неприятности изведнъж на голям брой жители, и затова стана тяхна заветна мечта да се вмъкнат в помещение, където са събрани повече дребосъчета, и там да устроят бъркотия. Този замисъл успяха да осъществят неколцина ветрогони, които се вмъкнаха в една концертна зала и изнесоха пред многобройната публика концерт с разстроени и изпочупени музикални инструменти. Това беше такава дива музика, че никое ухо не можеше да я търпи. Но ветрогоните пуснаха слух, че най-модната музика вече била такава и се наричала какофония.

Тази какофония почна да се разпространява из града и скоро изникнаха още няколко оркестъра, които свиреха на изпочупени и разстроени инструменти. За особено моден се смяташе по това време какофоничният оркестър „Ветрофон“. Той не беше голям и в него участвуваха всичко на всичко десет дребосъчета. Едно от тези дребосъчета свиреше на консервена кутия, друго пееше, трето пищеше, четвърто врещеше, пето грухтеше, шесто мяукаше, седмо квакаше, а останалите издаваха разни други звуци и удряха върху тиган.

Любителите на музиката идваха на тези модни концерти, слушаха и се връщаха у дома си с изтерзани до болка уши, като проклинаха до девето коляно всяка какофония, ветрогония и отгоре на всичко своето собствено съществувание.

И театърът не избягна новите влияния. Трябва да отбележим, че във всичко това много голямо значение имаше модата. Щом един от най-видните театрални режисьори се наконти в моден костюм с широки жълто-зелени панталони и пъстра баретка с пискюлче, той незабавно заяви, че театърът не е музей, че не бива да изостава от живота и че ако сега всичко в живота става не тъй, както трябва, то и в театъра всичко трябва да се обърне нагоре с краката. Ако по-рано зрителите са седели в залата, а пък актьорите са играели на сцената, то сега трябва да стане обратното — зрителите да седят на сцената, докато актьорите играят в залата. Този режисьор, чието име сякаш нарочно беше Фокус, именно така направи със своя театър. Фокус нареди столове на сцената и настани там зрителите, но тъй като всички не можеха да се поберат на сцената, една част от публиката той настани в зрителната зала, а актьорите накара да играят сред публиката.

— Тъй ще бъде дори още по-чудновато! — радваше се режисьорът Фокус. — По-рано зрителите седяха на едно място, докато актьорите играеха на друго, а сега актьорите ще играят направо сред зрителите.

Разбира се, никой от актьорите, които играеха сред публиката, не можеше да се върти с такава бързина, че всички да виждат лицето му. Поради това едни виждаха само лицето на актьора, други — само тила му. Същата дивотия се получи и с декорациите. Едни зрители виждаха и актьорите, и декорациите, други не виждаха нито тях, нито актьорите, тъй като декорациите бяха обърнати към тях с опакото си и закриваха актьорите. За да не скучае никой при такова неинтересно зрелище, режисьорът Фокус накара няколко актьора да тичат по време на представлението из залата, като обсипват зрителите с разноцветни стружки и ги удрят по главата с плюскала и балончета.

Публиката не хареса твърде тия театрални фокуси, но режисьорът Фокус каза, че тъкмо туй е хубавото, защото ако по-рано се е смятало за хубаво такова представление, което се е харесвало на зрителите, то сега, когато всичко е наопаки, за хубаво пък трябва да се смята онова представление, което не се харесва никому. Такива разсъждения никого не убеждаваха и публиката често напускаше представлението дълго време преди края му. Но това не тревожеше режисьора Фокус. Той каза, че ще измисли някакъв нов фокус и тогава всички ще седят като заковани на столовете си. И той наистина го измисли: намаза преди представлението всички пейки със смола, за да прилепнат по тях зрителите и да не могат да си отидат. Това помогна, но само един път, защото след това никой вече не стъпи в театъра на Фокус.

Отначало Незнайко, Карфичка и Шаренкия не забелязваха промените, които бяха станали в Слънчевия град, тъй като в парка, където тримата се губеха по цели дни, известно време всичко си вървеше постарому. Ала скоро ветрогоните се появиха и там. Те взеха да скитат по алеите, блъскаха посетителите и ги наричаха с разни нехубави имена, удряха ги с буци кал и си деряха гърлата с някакви дивашки песни. Във Водното градче те пробиха с карфици всички гумени лодки, в Шахматното градче счупиха всички шахматни автомати. Карфичка, която веднага забелязваше всяко неприлично държание, сега се чудеше как по-рано не бе видяла какъв лош народ има в този парк.

— По-добре да не идваме вече тук — каза тя на Незнайко и Шаренкия. — Просто ще се разхождаме по улиците, както по-рано.

Те почнаха да се разхождат по улиците и едва тук забелязаха колко се е изменил животът в града. Рядко вече можеше да се срещнат весели и радостни лица. Всички се, чувствуваха сякаш не на мястото си, вървяха като ударени и плахо се оглеждаха наоколо си. И имаше защо да се плашат, тъй като по всяко време и иззад всеки ъгъл можеше да изскочи някой ветрогон и да препъне минувача, да му плисне канче вода в лицето или пък да се промъкне крадешком зад него и да изпищи внезапно над ухото му, или още по-лошо — да го ритне или да му стовари юмрук по врата.

В града нямаше вече това весело оживление, което се наблюдаваше по-рано. Минувачите значително намаляха. Никой не се спираше да подиша чист въздух или да поговори с приятеля си. Всеки гледаше да се промъкне незабелязано по улицата и по-скоро да се шмугне у дома си. Мнозина престанаха да обядват в гостилниците, където можеше да ги оскърби всеки ветрогон, който би се запилял тъдява. Повечето предпочитаха да си получават закуските, обедите и вечерите по кухненските асансьори и да се хранят у дома си в спокойна обстановка. Мнозина дори престанаха да ходят на театър, концерт и прочее, защото се страхуваха да не попаднат сред какофонична музика, или пък на представление, където удряха с балончета посетителите по главите или ги залепяха със смола за столовете.

Животът в Слънчевия град вече не беше тъй интересен, както по-рано. И скоро се случи нещо, след което нашите пътешественици решиха да се върнат в Града на цветята. Веднъж те се разхождаха край брега на реката и Шаренкия предложи да се повозят на гумена лодка. Те отидоха на лодкарския пристан, избраха една лодка и стигнаха с нея почти до средата на реката, но в това време отзаде им доплува един ветрогон и проби лодката с карфица. Издутата лодка спадна и нашите пътешественици щяха да се удавят. Разбира се, успяха да ги спасят, но и тримата се бяха измокрили до кости.

Ала премеждията им не свършиха с това. Както обикновено, вечерта те отидоха на театър. Точно тогава трябваше да се състои така нареченият новомоден синтетичен спектакъл. Този спектакъл се наричаше синтетичен за това, защото той обединяваше в едно цяло всички най-нови постижения на концертното и театралното изкуство. Докато един голям какофоничен оркестър терзаеше ушите на слушателите, те трябваше да гледат някакво дълго представление с декорации, по които беше нарисувано нещо неразбираемо, да слушат актьори, които изобразяваха неизвестно кого, и да бъдат обсипвани със стружки и бити по главите с плюкала и балончета.

Докато театралните дейци обсипваха Незнайко, Карфичка и Шаренкия със стружки и ги биеха по главите с балони, тримата търпяха, без да кажат дума, тъй като знаеха, че в театъра без това не може. Ала по-нататък дойдоха нови режисьорски фокуси, с които те още не бяха свикнали. Един от тези фокуси се състоеше в това, че през антрактите зрителната зала не се осветяваше както обикновено, а наопаки — гасяха светлините, така че зрителите бяха принудени да седят през целия антракт в пълна тъмнина. И ето че когато след първото действие светлината в залата угасна, някой събра от пода цяла шепа стружки и ги изсипа във врата на Карфичка. В същото време точно същия фокус направиха и с Незнайко. Що се отнася до Шаренкия, някой му изля във врата чаша студена вода. Кой направи това, не можа да се разбере, защото беше тъмно. Карфичка, Незнайко и Шаренкия много се обидиха от тези безцеремонни обноски и решиха да напуснат театъра, но когато се опитаха да станат, усетиха, че са се залепили за столовете. Те се отлепиха с много труд и се отправиха към изхода, но когато излизаха от театъра, някой дръпна Карфичка за плитката и на всичкото отгоре й стовари един тежък юмрук в тила.