Приключенията на Незнайко - Носов Николай Николаевич (читать полную версию книги txt) 📗

Като си хапна както трябва, милиционерът Свирулкин отново се намести на кревата и реши да поспи още мъничко. Той смяташе, че е спал предобед само един час, а това съвсем не му се струваше много. Както и да е, той заспа отново и може би щеше да спи до следващата сутрин, ако в полунощ не го бяха разбудили домакините, които се прибраха у дома си.

Както се изясни впоследствие, тук живееха двама приятели — Смехурко и Геврек. Смехурко се славеше с това, че много обичаше да се шегува. Най-любимата му шега беше да прибавя едва ли не след всяка дума: „Да не ме казват Смехурко, честна дума“. Що се отнася до Геврек, той още с нищо не се беше прославил. И двамата работеха като шофьори в една бонбонена фабрика — разнасяха бонбони по магазините и бяха големи приятели. В деня, когато милиционерът Свирулкин по погрешка се озова в тяхната квартира, Смехурко и Геврек не нощуваха у дома си, понеже след работа отидоха на гости у приятеля си Почерпанко, за да му честитят новото жилище. Тържеството продължи цяла нощ. Сутринта те заминаха право на работа в бонбонената фабрика, а следобед отидоха да честитят новото жилище на друг свой приятел — Дамаджанко. Тук тържеството също трябваше да продължи до зори, но нашите приятели вече бяха прекарали една безсънна нощ и затова Дамаджанко ги съжали и ги пусна да си идат по-рано, тоест в единадесет часа вечерта.

Единадесет часа през нощта също не е много рано, а освен това нашите приятели не се прибраха право у дома си, тъй като първо трябваше да постоят в милиционерското управление, където дежурният милиционер прочете двадесетминутна нотация на Геврек, загдето беше нарушил правилата на уличното движение. С една дума, те пристигнаха в къщи в късна доба. И все пак и единият, и другият бяха доволни от постигнатите резултати и Смехурко каза:

— Най-после се добрахме до дома си, да не ме казват Смехурко, честна дума! Сега трябва да вечеряме и бързо да си лягаме.

— Че е така, така е — съгласи се Геврек и се прозя, при което челюстите му едва не се откачиха. — Колкото и да те гощават на гости, все пак не е лошо да се подкрепиш и в къщи.

Двамата приятели влязоха най-напред в кухнята и почнаха да натискат копчетата по вратата на кухненския асансьор. След няколко минути те вече седяха на масата и вечеряха. Челюстите им дъвчеха лениво, като по задължение. Очите им се затваряха от само себе си. Но все пак двамата приятели непрекъснато бърбореха за нещо със заплитащи се езици.

Най-после Смехурко се нахрани и без да каже нито дума повече, стана от масата и отиде да си легне. Той влезе в стаята, загаси електричеството, после се съблече и легна в кревата. След него дойде и Геврек. Като видя, че Смехурко вече е угасил електричеството, той се добра в тъмнината до леглото си, също се съблече и щеше да легне, но щом протегна ръка, усети, че на кревата му лежи някой. Геврек реши, че Смехурко е легнал по погрешка в неговия креват, и каза със смях:

— Какви са тия номерца! Защо си се наместил в моя креват?

— Какво приказваш там, да не ме казват Смехурко? — обади се от своя креват Смехурко.

— Как — какво? — учуди се Геврек, който се извърна към Смехурко. — Ти къде си?

— Тук съм, да не ме казват Смехурко! Къде мога да бъда?

Като чу, че Смехурко се обаждат от другия край на стаята, Геврек отново протегна ръка в тъмното и опипа гърдите на Свирулкин, който лежеше на кревата и спеше толкова дълбоко, че дори не пошавна.

— Знаеш ли, има някой в моя креват — каза Геврек.

— Кой ли ще е той? — учуди се Смехурко.

Геврек опипа в тъмното шията на заспалия Свирулкин, после лицето му, носа, челото, косата.

— От де да знам! Нечия глава с коси… — каза той, като разпери в недоумение ръце.

— Ама че работа! — разсмя се Смехурко.

Трябва да кажем, че Смехурко и Геврек не се изплашиха твърде много, когато откриха у дома си непознато дребосъче. Можем дори да кажем, че никак не се изплашиха. Работата е там, че в Слънчевия град отдавна вече не се случваха кражби или хулиганства. Всички дребосъчета живееха помежду си мирно и никому и на ум не можеше да дойде да влезе в чуждо жилище с някаква недобра цел.

— Честна дума, да не ме казват Смехурко, но тук има някакво недоразумение! — каза Смехурко, който не преставаше да се смее.

— Знаеш ли, сигурно някой от приятелите ни е дошъл у нас, докато ни е нямало. Чакал, чакал, после му е омръзнало да чака и заспал — изказа предположението си Геврек.

— Така ще е! — зарадва се Смехурко. — Я запали електричеството.

Геврек завъртя ключа. Двамата приятели се приближиха до леглото и почнаха да разглеждат Свирулкин, който преспокойно продължаваше да спи.

— Кой е този? Познаваш ли го? — запита Геврек.

— За първи път го виждам, да не ме казват Смехурко!

— Тю! — плюна от досада Геврек. — И аз го виждам за първи път. И най-главното, спи, като че се намира у дома си!

— Това е подозрително, Геврече, честна дума! Да не ме казват Смехурко, ако ние с теб не сме се намъкнали, по погрешка в чуждо жилище. Трябва да се омитаме, докато не се е събудил.

Геврек вече искаше да се измъкне, но се огледа наоколо и каза:

— Не, все пак мен ми се чини, че това е нашето жилище. Трябва да го разбудим и да го запитаме как е попаднал тук.

Смехурко задруса Свирулкин за рамото. Най-после Свирулкин се разбуди.

— Как сте попаднали тук? — запита той, като гледаше с недоумение Смехурко и Геврек, които стояха пред; него само по долни дрехи.

— Ние? — забърка се Смехурко. — Чуваш ли, Геврече, ето на… тоест туй то, да не ме казват Смехурко. Нас пита как сме попаднали тук! Не, ние искахме вас да попитаме как сте попаднали тук.

— Аз? Както винаги — дигна рамене Свирулкин.

— „Както винаги“! — възкликна Смехурко. — Според вас къде сте сега?

— У дома си. Къде другаде?

— Ама че номер, да не ме казват Смехурко! Слушай, Геврече, той казва, че се намира у дома си. Ами ние с тебе къде сме?

— Да, наистина — намеси се в разговора Геврек. — Ами ние с него тогава къде се намираме според вас, а?

— Ами че и вие сте при мен в къщи.

— Я го гледай! Сигурен ли сте в това?

Свирулкин се огледа и от учудване дори се надигна от кревата.

— Слушайте — каза той най-после, — как съм попаднал тук?

— Ах, да се не види макар, да не ме казват Смехурко, честна дума! Ами че ние самите половин час вече ви питаме как сте попаднали тук — каза Смехурко.

Като се убеди, че цялата тази бъркотия бе станала по негова вина, Свирулкин се смути твърде много и измърмори:

— Извинете ме, приятели! Моля да ми простите! Сега виждам, че по погрешка съм попаднал в чуждо жилище. Гледам аз, че тук мебелите като че ли не са същите като у дома. Пък и стените не са боядисани по същия начин. В къщи са жълти, тю! А тук са комай сини…

С тези думи Свирулкин се измъкна изпод юргана и се запъти към вратата.

— Почакайте де — спря го Геврек. — Първо поне се облечете.

— Ах, да! Извинете! — смутено замърмори Свирулкин, върна се и се заоблича.

Той бързаше много и затова всичко правеше не така, както трябва. Върза си вратовръзката наопаки, обърка чорапите си; десният му крак не искаше да влезе в крачола и затова той дълго скача из цялата стая на левия си крак, докато не връхлетя върху една саксийка с маргаритки и не я направи на сол. Накрая той нахлузи от разсеяност куртката на Геврек и излезе облечен в нея.

Тази нощ Смехурко и Геврек си легнаха много късно и едва на следното утро Геврек откри, че куртката му е изчезнала. Наистина в стаята беше останала куртката на Свирулкин. Но бедата беше в това, че заедно с куртката на Геврек пропадна и шофьорското му удостоверение, което се намираше в страничния й джоб. За нещастие двамата приятели не запитаха Свирулкин нито за името, нито за адреса му и сега не знаеха къде да го търсят.

Смехурко каза, че бедата може да се поправи. Когато онова разсеяно дребосъче, тоест Свирулкин, намери в джоба си чуждото удостоверение, то ще разбере, че е облякло чужда куртка, и ще им върне удостоверението заедно с куртката. Като чу това, Геврек се поуспокои.