Приключенията на Незнайко - Носов Николай Николаевич (читать полную версию книги txt) 📗

— Добре де, хванали едно магаре и го пратили в Зоологическата градина — каза Карфичка. — Какво от това?

— Че това… — започна Незнайко.

Той искаше да каже, че това е сигурно дребосъчето, което той превърна вчера на магаре, но видя, че едва не се издаде, и млъкна.

— Какво „че това“? — запита Карфичка.

— Е, че това… че това… — заплете се Незнайко. — Това значи, че в Слънчевия град има Зоологическа градина и ние можем да отидем и да погледаме животните.

— Точно така! — зарадва се Шаренкия. — Отдавна мечтаех да отида в Зоологическата градина и да погледам животните.

Трябва да кажем, че в страната на дребосъчетата се въдят разни животни, също както у нас: лъвове, тигри, вълци, мечки, крокодили и дори слонове. Само че всички тези животни не са големи като нашите, а съвсем мънички, както са мънички и дребосъчетата. Вълкът там е голям колкото мишле, мечката — колкото плъх, най-голямото им животно е слонът, но и той е колкото коте. Ала тези малки животни изглеждат страшни за мъничките дребосъчета, които, както всеки вече знае, са всичко на всичко един пръст високи. Но въпреки малкия си ръст дребосъчетата се отличават с голяма храброст. Те безстрашно ловят дивите животни и ги довеждат в Зоологическата градина, за да могат всички да ги гледат.

Като чу, че става дума за Зоологическа градина, Шаренкия скочи от пейката, за да изтича час по-скоро натам, и каза:

— Какво да правим? Ние не знаем къде е Зоологическата градина.

— Дребна работа, сега ще узнаем — отговори Незнайко.

Той се приближи до едно момченце, което четеше вестник на края на тротоара, и го запита:

— Кажете, моля ви се, къде се намира Зоологическата градина? Ние трябва да видим магарето, т.е.… тю!… Не магарето, а изобщо животните.

— До Зоологическата градина ще ви откара автобус номер девет — отговори момченцето. — Спирката е ей тук, до хотела.

Незнайко благодари и нашите пътешественици се запътиха към автобусната спирка. Не чакаха дълго. След две минути или минута и половина пристигна автобусът. Вратичката му гостоприемно се отвори, пътешествениците влязоха вътре и автобусът продължи пътя си. Движеше се толкова плавно, че пътниците не усещаха никакво тръскане. Това се дължеше на особеното устройство на автобусните шини и пружини.

Вътрешната наредба на автобуса също се отличаваше със своеобразие. До всеки прозорец бе поставена масичка. От двете й страни се намираха по две меки диванчета, а на всяко диванче можеха да седнат по двама пътници. На масичките имаше вестници, списания, а също шах, дама, лото, домино и други игри. По стените между прозорците бяха нарисувани хубави картини, а от тавана висяха разноцветни знаменца, които придаваха твърде приятен вид на целия автобус. В предната част на автобуса имаше телевизор, на чийто екран всички желаещи можеха да гледат филми, футболни мачове и други телевизионни предавания. Най-после в задната част на автобуса имаше спортно стрелбище. Нашето описание би било непълно, ако забравим да споменем, че в автобуса нямаше кондуктор, а вместо него на стената висеше високоговорител, по който се съобщаваха имената на спирките.

Незнайко и спътниците му влязоха в автобуса и видяха, че неколцина пътници четат вестници, свели глави над масичките, две момиченца играят на лото, а други две момиченца и две момченца играят на шах. Три момиченца седяха отпред и гледаха телевизионното предаване. Две момченца стреляха поред с една пневматична пушка, но това не смущаваше никого. Няколко момченца с увлечение обсъждаха изчезването на Листец, за което бе съобщено във вестника. Един от пътниците започна да разказва случай със своя познат — дребосъчето Звънчо, което се загубило една нощ на улицата и просто не могло да намери пътя за в къщи.

Този разказ много заинтересува Незнайко, но той не можа да узнае как е завършила историята със Звънчо, защото автобусът скоро спря пред Зоологическата градина и те трябваше да слязат, без да са чули края на разказа.

Глава петнадесета

В зоологическата градина

Жителите на Града на цветята още не бяха успели да си уредят Зоологическа градина, затова Незнайко и неговите другари не бяха влизали в такава градина. Те мислеха, че клетките на животните са нещо като големи и мрачни железни сандъци с решетки; а в действителност те се оказаха твърде привлекателни наглед гиздави къщички, които се гушеха сред зеленина и цветя. Покривите им бяха боядисани с ярки разноцветни бои. Предната стена на всяка къщичка представляваше решетка, затова животните, които седяха вътре, се виждаха много добре. Освен клетки в градината имаше вирове и басейни за различни видове птици и животни, като тюлени и хипопотами. За другите птици бяха построени просторни кафези от телени мрежи. А такива птици като пауните и пуйките, които нито плават, нито летят, се разхождаха свободно, където си пожелаят. В средата на Зоологическата градина се издигаше изкуствена скалиста планина, по която се катереха диви кози и козли.

Щом влезе в градината, Незнайко загледа с четири очи животните, като се мъчеше да открие сред тях Листец, когото беше превърнал в магаре. Искаше му се колкото може по-скоро да го превърне отново в дребосъче, защото съвестта го гризеше и не му даваше покой нито миг. Карфичка също с голям интерес гледаше животните и не преставаше да се учудва. Тя имаше много добро сърце, затова пред всяка решетка скръбно въздишаше и казваше:

— Ах, горкичките ми! Защо са ви затворили в тия клетки? Как ли ви се иска да се поразходите…

Затова пък Шаренкия по навик не се учудваше на нищо и само се стараеше да бъде по-далечко от клетките. Като видя вълка, той каза:

— И това било вълк! Просто едно голямо куче.

Като видя тигъра, каза:

— Чисто и просто голяма котка. Нищо страшно няма.

— Ела по-близичко тогава, щом няма нищо страшно — каза Незнайко.

— Отблизо не виждам добре. Аз съм далекоглед.

Недалеч от клетката на тигъра имаше будка за газирана вода. В будката нямаше продавач и всеки, който искаше да пие, отиваше там, натискаше едно копче и газираната вода автоматически напълваше една чаша. Щом забеляза това, Шаренкия заяви, че му е много горещо и също иска да пийне газирана водичка със сироп.

— Ами да опитаме — съгласи се Незнайко.

Те отидоха при будката и видяха, че на тезгяха има цял ред кранчета с копчета.

— Кое копче да натисна? — в недоумение запита Шаренкия.

— Че натисни ей онова, до което е нарисувана една вишничка — посъветва го Незнайко.

Шаренкия натисна с пръст копчето, до което беше нарисувана червена вишничка. Тутакси от кръглия отвор под крана изскочи една чиста чаша и в нея шурна розова струя газирана вода с вишнев сироп. Шаренкия с удоволствие изпи водата и остави чашата обратно под крана. Тозчас на тезгяха зина един отвор и чашата хлътна в него.

— На ти сега! — обидено каза Шаренкия. — Аз исках да изпия още една чаша.

— Че натисни копчето още веднъж — посъветва го Карфичка.

Шаренкия натисна копчето, до което беше нарисуван портокал. От отвора на тезгяха отново изскочи една чиста чаша и в нея потече оранжева струя с портокалов сироп. Шаренкия изпи и нея.

— Я сега да натисна ей тук, дето е нарисувано лимонче — каза той.

— А пък аз ей тук, където е боровинката — каза Незнайко.

— Аз — където е ягодката — каза Карфичка.